Осем години – четири неуспешни опита за изграждане на национална електронна система. И пети, който е на път да последва съдбата им. Освен, ако бизнесът не се разбере помежду си и не стисне ръцете си. Това обаче изглежда малко вероятно, защото става дума не просто за пари, а за много пари. Колкото повече стават средствата в сектора с всяка година, толкова по-малка е вероятността, начинанието да има положителен край.
Две са препятствията пред успешното финализиране на електронната здравна система у нас. И двете са идентични – финансови. В първия случай обаче става дума за много по-малко пари.
12 млн. лв. е бюджетът на държавата за изграждане на електронна информационна система този път. При първата процедура, която стартира през 2010 г., бюджетът беше малко по-скромен – 10 млн. лв. И въпреки че средствата и в двата случая не изглеждат много, фирмите в сектора не успяват да си ги поделят.
Историята
Първите пари за направата на електронна здравна система у нас бяха осигурени по европейски проект през 2010 г. по времето на първото правителство на ГЕРБ. Когато здравно министерство направи представяне на намеренията си да направи подобен проект в страната, на обсъждането му дойдоха около 20 фирми. Реално обаче в битката за това кой да осъществи проекта в годините се гонят пет основни компании. Всички те са български.
Първата поръчка за изграждане на информационна система здравното министерство обяви през 2011 г. Със смяната на здравния министър година по-късно обаче тя бе прекратена. И обявена нова. Която обжалва един от потенциалните извършители – „Технологика“. През 2014 г. новото задание пак беше спряно от същата фирма. С това страната ни загуби и право на парите за изграждане на електронна здравна система.
Две години по-късно – през 2015 г., по времето на второто правителство на ГЕРБ, страната ни завоюва нови 12 млн. лв. за електронна здравна система. За трета година това е второто задание, което здравните власти се опитват да реализират. И въпреки че то е разделено на пет части, така че всяка фирма да има какво да изгради според компетентностите си, резултатите не са по-различни от досега. Обществената поръчка този път е спряна от „Стемо“, която обикновено играе в комплект с „Гама Консулт“. А изгледи без обжалване да се разминат останалите задания, които министерството предстои да обяви, не са големи.
Проблемът
Борбата за електронната информационна система на здравeoпазването не е просто борбата за 10 или 12 млн. лв. Парите, за които воюва IT-бизнесът са повече, защото фирмите, които я изграждат ще са ангажирани с нейната поддръжка. А таксата на година обикновено е около 10-20 процента от стойността на изграждането й. На практика това означава гарантиран ежегоден приход от минимум 1.2 млн. лв. Отделно са допълнителните средства, които фирмата би могла да получи за доработването на нови функционалности. А такива неизбежно ще се налагат заради стремглавото развитие на технологиите. Третата, но не и на последно място причина, е референцията за победителя при участие в други подобни проекти в ЕС. Защото фирмите дори в световен мащаб, които са изградили национални електронни здравни системи не са много. А подобен опит има значение.
И по-голямата пречка
Ако всичко дотук са едната част от причините за липсата на електронна здравна система у нас, то още по-непреодолима е втората. Постоянно нарастващия бюджет за здравната каса, който вече мина 4 млрд. лв. И всяка година планувано се увеличава с минимум 200 млн. лв. Пари, които към момента се харчат при доста слаб контрол. Който рязко би нараснал, ако се въведе електронна информационна система. Защото тогава всеки управител на фонда или здравен министър ще може да изиска всякакви анализи и проверки, които да се правят буквално в момента на извършване на всяка дейност, на изписването на всяко лекарство. И много трудно някой ще може да извършва свръх хоспитализации, а друг да отчита медикаменти, които никога не е приложил за лечението на пациент. Защото с електронна система в здравеопазването извършените дейности, предписаните и отпуснати лекарства, направените изследвания и техните резултати ще бъдат видими от всички специалисти, при които е отишъл пациента. По този начин ще стане изключително трудно да се злоупотребява с поставянето на диагнози и пускането по неправилни клинични пътеки.
За съжаление, докато бизнесът в страната – IT и здравен, не реши да изсветлее и да приеме да печели според работата, която е свършил, а не според размера на алчността си, нещата няма как да се оправят скоро. А това поставя пред изпитание не само качеството и ефективността на здравната ни система, но и имиджът и възможностите ни за развитие на страната ни в контекста на ЕС. Защото с липсата на здравна електронна система изоставаме все повече в процесите за обмен на данни между различните държави. А това става основно изискване за включване на всяка страна в международни проекти. Дано този път интересът на обществото победи над тясно фирмения.
Кой кой е в здравния IT-сектор у нас
Автор: Малия Чипилева Източник: https://clinica.bg/ |