В Европейска седмица на тестването за ХИВ и вирусни хепатити, която стартира от 26-30 ноември, потърсихме професор Красимир Антонов, специалист по гастроентереология и хепатология от болница „Св. Иван Рилски“, за да разкаже кой от вирусните хепатити е по-агресивен и какви са съвременните методи за лечение на инфекциите предавани по кръвен или по полов път.– Проф. Антонов, кои са вирусните хепатите предавани по кръвен път?
– Вирусните хепатити, които се предават по кръвен и по полов път са на първо място хепатит В, вирусен хепатит С, а тези които имат инфекция с хепатит В, за съжаление са инфектирани и с вирусен хепатит Д. Така че, три са вирусите, които се предават по кръвен и по полов път, като хепатит В е най-опасен за пренасяне по полов път, защото е най-устойчив.
– Кои са рисковите групи?
– Рисковите групи са детерминирани. За пациентите с хепатит С- това са хората, които използват венозни наркотици. Напоследък се обръща внимание, че хора които използват кокаин също са изложени на този риск. Рисковете от кръвопреливане и от манипулации рязко намаля, на практика в някои държави е почти нула. Но напоследък се отчита бум сред младежите, които правят секс с мъже. Това е групата, която се явява втора рискова за хепатит С. При хепатит В нещата си остават, така, както е било в миналото. Много държави като Китай, Тайван и Сингапур са сериозно засегнати от тази инфекция, така че е възможно чрез туризъм човек да се зарази. При условие, че има консумация на не добре обработени храни, както и на нерегламентирани сексуални контакти. Половият начин при хепатит В е основният на този етап за разпространяване на инфекцията.
– Колко дълъг е инкубационният период, от заразяването, до първите симптоми на болестта?
– Обикновено от 30 до 60 дена. Като 70% от нашите пациенти с хепатит С никога не са имали остър хепатит. Тази група пациенти стои в основата на айсберга. По-малка е групата на хората с остър хепатит С, те са само от 5% до 10% от инфектираните. С вързрастта броя на пациентите с остър хепатит В се увеличава, но при децата и новородените е възможно да има инфекция с хепатит В, без да мине през периода на остър хепатит с жълтеницата.
– Закъсняват ли пациентите и в кой стадии идват при Вас?
– Въпросът е изключително актуален, защото на практика пациентите, които идват са в напреднал стадии на болестта и те действително нямат никакви оплаквания. Ние ги хващаме на ниво цироза или пред цироза, това касае някъде до 50% -60% от нашите пациенти. Те са на възраст над 65 години. Това е характерното за хепатит С и затова проблемът с ранната диагностика, раннното лечение е изключително актуален. Защото, когато вече имаме оформена чернодробна болест – цироза, ние дори да изчистим организма от вируса на хепатит С, за съжаление тази цироза може да остане и тя да е базата по-нататък да се развие рак на черния дроб. Затова е много важно у нас да се въведе скринигова програма, било то за рисковите групи, било за по-голяма част от населението, за да може навреме ние да хващаме тези инфекции и не само да излекуваме от вируса пациента, но и в рамките на година, две и черния дроб да се възстанови.
– Как може човек да провери дали е заразен с някои от вирусите на хепатит?
– Ние много разчитаме на Вас медиите, защото вие популяризирате нашите препоръки. Когато човек е претърпял оперативни интервенции и му е правено кръвопреливане, или когато е в така наречените рискови групи, както са затворниците- при тях също е много висок процента на инфекцията, редно е да се проверят дали имат инфекция. Особено е важно хората над 60 години да знаят,че в миналото не се е изследвала кръвта за хепатит С и ако на младини им е правено кръвопреливане, сега трябва да се проверят. Мога да кажа, че в страната хепатит В намалява с въвеждането на ваксинациите. Въпреки това съветвам хората, които често пътуват в чужбина периодично да проверяват защитният титър и ако той е нисък да се реимунизират.
– Диагнозата хепатит се поставя на базата на какви изследвания?
– Две са изследванията. За хепатит В, така наречения австралийски антиген, а за хепатит С, така наречените антитела срещу хепатит С. Това са тези изследвания, които са масови. Цената им е не повече от 20 лева, така че на практика всеки човек стига да желае може да ги направи.
– Ясно е, че хепатит С е коварно заболяване, но кой е по-агресивен, вирусът на хепатит В или вирусът на хепатит С?
– Труден въпрос. Хепатит С, когато човек е млад е лека болест. В началото, когато установихме тази инфекция пред 1989 година имаше доста въпроси, като този, дали това въобще е болест. С напредването на възрастта хепатит С става много агресивен. И хората, които идват при нас, над 65 годишните, обикновенно вече са с цироза. Тоест при младите хепатит С е кротък, при възрастните пациенти е агресивен и бързо води до чернодробна цироза. При хепатит В нещата са малко по-различни. Една трета от хората имат активна болест, това се познава по увеличените чернодробни ензими. Ако те не се лекуват, в рамките на 5 години могат да развият и чернодробна цироза. Останалите 2/3 могат цял живот да носят вируса, без да се разболеят. И за това е хубаво, след като разберат, че са инфектирани да се обърнат към съответните специалисти, за да се прецени в коя фаза на инфекцията са. Ако са в активната фаза, се налага активна терапия или пък ако са във фазата, в която имунната система, все пак държи под контрол инфекцията, се налага единствено наблюдение.
– Професоре, има ли ли сте пациент заразен с повече от един от вирусите на хепатита?
– Имал съм пациент, който беше заразен с хепатит В и с Д същото, както и с хепатит А, с хепатит С, с хепатит Е.
– Какъв е профилът на този ваш пациент?
– Младо момче, което работеше в Лондон. Поправял е къщи, имал е контакт със среда, която е доста не хигиенна. Самият той употребяваше наркотици. Действително при него изследванията, които проведохме установихме активни 5 инфекции.
– Каква е съдбата на този пациент?
– За съжаление трагична, защото всичко това доведе до чернодробна недостатъчност. И за съжаление той почина.
– Да обърнем внимание към една друга група- бременните, които са заразени с вирусни хепатити, каква е опасността за плода?
– Когато жената е бременна и е заразена с хепатит В има много ясни критерии кога може да се предаде тази инфекция. В края на шести лунарен месец бременната, която е носителка на хепатит В трябва задължително да се изследва за репликация на вируса. И ако нивото на вируса е над 200 000 международни единици, задължително трябва да се започне терапия. Тази терапия е налична в България, така че не е проблем да се осигури. Това гаранира в рамките на следващите 3 месеца вируса в кръвта на бременната да стане нула, да отпадне вътреутеринното заразяване, което е не повече от 5% от случаите и при раждането майката практически няма вирус в кръвта си. При хепатит С нивото на 6-тия месец е важно. Ако то е над 1 000 000 международни единици, за съжаление няма лекарство, което да се даде, но поне знаем какъв е риска. Общо взето се препоръчва нормално раждане, но майката е хубаво да не кърми бебето, особено когато има наранени зърна на гърдите. Защото по време на кърменето може да има контакт на лигавицата на детето с кръвта на майката.
– Какво се случва, когато имаме заразен пациент, които не е декларирал това поради незнание, а му предстои оперативна интервенция? Има ли опасност за медицинския екип?
– Това не са по-различни рискове от всички останали инфекции. Не трябва хората да се третират, както засичаме единични случаи, по-особено като се поставят в други условия за оперативна интеревенция и проследяване. На практика изискванията са едни и същи да се пази асептиката, както е навсякъде. И ако всичко е наред няма да има никави проблеми. Има болници, които се грижат за своя персонал. От санитаря до чиновника всички са ваксинирани за хепатит В. В нашата болница, мога да благодаря на д-р Дечев, че всички от санитаря до професора са изследвани и са ваксинирани. Аз лично знам техния статус. Препоръчвам този подход да се прави от всички болници, за да бъдат защитени нашите колеги. Включително и към стипендиантите, знам че там има една такава програма, тя да не се спира защото те са бъдещето ни и трябва да го пазим.
– Доклад на ЕК сочи, че се забавят темповете за продължителността на живота. На фона на иновациите в медицината, това не е ли притеснително? Дали това не означава, че те- иновациите вече тръгват в развитието си назад?
– Напротив, тепърва започва нова ера. Биологичните технологии са на невероятно висота, развиват се с бясно темпо, така че аз по-скоро очаквам още по-големи успехи.
Автор: Гергана Добрева
Източник: https://clinica.bg/