„Повиши се броят на прегледите на пациенти с изострени такива заболявания“, каза д-р Радка Александрова от 7-мо ДКЦ в София. Ръст на заболеваемостта от бронхиална астма се наблюдава през последните две години у нас. Тази тенденция е свързана не само със замърсяването на околната среда, а и с много други фактори, които алергизират хората. По начало бронхиалната астма се открива още в детска възраст. При някои пациенти тя се „обажда“ по-късно. Така например на около 20-30 години, разказа д-р Александрова. Безспорен и добре известен рисков фактор е тютюнопушенето, който влияе изключително неблагоприятно върху развитието на заболяването. Вредният навик затруднява лечението и то става много по-трудно, отколкото при непушачите. В рисковата група попадат и непушачите, които обаче стоят в димни помещения. Диагностиката на астмата е лесна, стига пациентът да е при точните специалисти, а именно при алерголозите и пулмолозите.
Болестта е съпътствана от свиркащо дишане
с продължителна неповлияваща се на стандартното лечение кашлица. Реагират и горните горните дихателни пътища с една хронична хрема. И най-вече астмата се проявява с пристъп на задух, който ни насочва към диагнозата, обясни д-р Александрова. След изследване на фукнционалното дишане, заболяването се диспансеризира при пулмолозите. На всеки четири месеца пациентите трябва да посетят съответния лекар, при който са диспансеризирани, за да може да проследи заболяването и да се назначи адекватно лечение. А то е от ключово значение за състоянието на пациента. „В момента разполагаме с много добри инхалаторни медикаменти, прилага се инхалаторно лечение. Това са комбинирани препарати с бронходилататори. Понякога се прилагат антихистамини, левкотриенови антагонисти, антихистамини за лечение на горните дихателни пътища“, обясни д-р Александрова. Ако заболяването е придружено със синузите и алергични ринити, те също трябва да се лекуват.
Груба грешка на пациентите е,
че започват самолечение. При поява на симптоми на бронхиална астма, те ги неглижират. Купуват безпроблемно антагонисти, дори и без рецепта. Те временно облекчават състоянието си, но заболяването не се лекува, а само временно се облекчава. Това е една от грешките, които се прави. Втората често срещана грешка е, че пациентите не спазват назначената терапия, съответните дози и цялостния режим на лечение. „Обикновено това са млади хора, несериозни, които пропускат прегледи при специалиста“, коментира д-р Александрова.
За съжаление бронхиалната астма е заболяване, което не може дефинитивно да бъде излекувано. Лечението е поддържащо. Трябва да се избягват и всички фактори, които алергизират пациентите, което в съвременният свят е трудно, обясни още пулмологът. Най-важното при астмата е, ако пациентите пушат, да спрат, както и да избягват средата на пушачи.
Проблемът с мръсния въздух трябва да се реши
на по-високо общинско и държавно ниво, смята лекарката. „Чули сме как в Лондон не се допускат коли в центъра или се ограничава движението, за да се избегне задръстването, което замърсява въздуха. Проблемът е много глобален“, обясни тя.
Друг актуален проблем в момента са вирусите, които дават усложнения, които както clinica.bg вече писа дават усложнения. Заболяването започва безобидно и бързо се стига до пневмония, обясни д-р Александрова. Дотам се стига, когато пациентите са подценили първоначалните симптоми или пък погрешно са употребявали антибиотици. „Иска се добра хигиена и имунитет, много малко хора се интересуват и идват да питат за ваксини и за други медикаменти, за да подсилят имунитета си, а това е важно“, каза още д-р Александрова. Протичането на пневмониите е стандартно. Ако заболяването е започнало с хрема, кашлица и пациентите започват да се чувстват по-отпаднали, кашлицата стане по-дълбока, започнат да отделят гнойни храчки, задължително трябва да посетят лекар. Не само възрастни, а и по млади хора правят пневмонии, в хода на вирусните заболявания. Последните пациенти с такива усложнения са на около 45-60 години.
Едно от най-често срещаните белодробни заболявания е ХОББ.
Главна причина-пушенето.
„И мръсният въздух играе роля, това са предимно хора пушачи, над 4 0годишна възраст, които също късно търсят медицинска помощ. Те приемат, че това е обичайната им кашлица като пушачи и не търсят помощ. Когато идват при нас, вече са с доста при тях са с доста влошени показатели на дишането и тогава трябва да започне лечението“, обясни д-р Александрова. Това е хроничен бронхит и с изразен повече или по-малко бронхоспазъм. Болните се уморяват, кашлят, дишат тежко, свирят им гърдите. Те не са трудоспособни, ограничават си хранителната активност, защото затруднява дишането. Попадайки на такива пациенти, лекарите бързо ги улавят, но е важно хората да знаят, че една продължителна кашлица налага посещение при специалист. „В начален стадий, тези симптоми са много леки, но с времето се задълбочават и стигат до кислородолечение в крайната си фаза“, обясни д-р Александрова. Тя добави че усложнения се появяват при неправилно лечение.
Проблемът обаче е, че то е скъпо,
а НЗОК не го покрива на 100%. Това води до ситуации, при които хората съкращават лечението си, не приемат медикаментите, защото не могат да си го позволят.
Кислородолечението в домашна обстановка е голям проблем за пациентите, защото апаратите са скъпи и не се поемат от касата. „Доколкото знам струват около 2 хил. лв. и това е изключително скъпо за тези пациенти. Това са хора в края на заболяването си, на които е много трудно и загиват без кислород, а в същото време не бива да попадат и в болница за кислородолечение, защото там ги грози опасността от вътреболнична инфекция. Те трябва да бъдат вкъщи и да си провеждат кислородолечението, защото не могат да оцелеят без кислород. Аз такива пациенти и дори им е трудно да ме посетят в кабинета. Този въпрос е изключително важен и трябва да се реши на високо ниво от страна на НЗОК“, категорична е д-р Александрова.
Автор: Мила Мишева
Източник: https://clinica.bg/