Анорексия или липса на апетит. Това е бичът на 21 век, който мъчи все повече момичета, а вече и момчета. Думата е с гръцки произход. Ано-означава липса, а рексис е апетит. Болестта има силни физически измерения, но често започва на психическа основа. Диагнозата се поставя трудно, а освен това много от засегнатите крият измършавяването си, затова и не е ясен точният брой на болните.
„Силният страх от напълняване е свързан със сериозни проблеми на психическа основа. Диагнозата се поставя, когато телесната маса е най-малко 15% по-ниска от нормалната за съответния ръст и съответната възраст. С лека ръка никой не я поставя“, каза специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова. Изходът от болестта често е фатален. Пиковата възраст е пубертетът, но често жертви на анорексията стават и млади жени, които в желанието си да редуцират теглото си, предприемат гладуване и или силно ограничение на храненето при интензивен спорт. Най-засегната е възрастовата група 13-19 година, а най-младият пациент, който е лекувала проф. Байкова е дете на 9 години. Не липсват и случаи, когато изходът от болестта е летален.
Анорексията може да бъде отключена по редица причини.
Една на пръв поглед безобидна обида или небрежно подхвърлена подигравка, че дадено момиче е „дебело“ или „пълно“, може до такава степен да травмира девойката, че тя да развие хранително разстройство. Затова невинаги трябва да се доверяваме на собствената си преценка за това кое е обидно и кое не, а да бъдем внимателни да не засягаме хората, защото лошата дума може да коства здравето на другия. В практиката на проф. Байкова не липсват такива случаи. Спортистка се разболяла от анорексия, след като треньорът й казал, че е дебела и в крайна сметка починала от болестта. Анорексията може да бъде предизвикана и от несподелена любов или пък проблеми в семейството. Всичко това може да доведе до страх от напълняване на психическа основа. И оттам храната става враг, а гладът начин на живот, който започва да поразява органите един след друг.
Гладуването е трудно само първите три дни. Това е и коварният момент на болестта. След третия ден усещането за глад изчезва и оттам нататък неяденето става неконтролируемо и могат да се прекарат дни наред без да се сложи и залък в устата, каза проф. Байкова. Обяснението е съвсем научно. Първите три дни след глада организмът разгражда гликоген или енергиен въглехидратен запас. Той обаче е много ограничено количество, около 1 кг във всяко човешко тяло.
След като се изчерпи, мозъкът вече не е гладен. Така много центрове и команди работят на ниски обороти, те едва функционират. Продължават да работят центровете на дишане, на сърдечна дейност, на бъбречна функция. Но центърът на глада е подтиснат, не се усеща глад и могат да се прекарат много дни без храна.
„От 3-ия до 11-ия ден организмът иска да направи глюкоза.
Обаче глюкоминогенезата се прави от протеините на мускулите и протеините на черния дроб“, коментира проф. Байкова. Оттам съответно започва разграждането на мускулите в организма ни. Черният дроб обаче е по-рисков, защото той често е много малък орган-около 600-700 грама. Така чрез болка, той започва да дава сигнали, че помага за оцеляването на организма с протеините си. Има риск обаче от остра жълта атрофия и при възрастните пациенти има риск да загубят живота си, дори и без да са отслабнали. При по-младите черният дроб издържа повече, защото е „девствен“. Това е така, защото той по презумпция не е преработвал толкова много лекарства, алкохол, цигари и мръсен въздух колкото е възможно при възрастните. Затова по-младите издържат повече, но имат жлъчни кризи, изядените им чернодробни клетки често са осеяни с жлъчни камъни и имат болки, обясни още проф. Байкова.
Гладът поразява и храносмилателната система, храната се приема с отвращение и трудно се смила. В резултат на това се появява се диария и сърцебиене. Един от „червените сигнали на анорексията“ е, когато девойката загуби месечни си цикъл. Това е страшна аларма, че мазнините в организма са свършили и вече се е стигнало до яйчниковия резерв. Така постепенно организмът започва да се „храни“ от мускулите и вътрешните органи.
Сред симптомите на болестта са още студена кожа,
косопад, забавен пулс, ниско кръвно, сърдечни аритмии, заради загубата на калий. В кръвта им има повишен холестерол, защото всичко се разгражда. Болните не могат да седят от слабост. Понеже кожата им е залепена за костите, когато седнат дори се образуват рани. Забелязва се и покриване на тялото с патешки мъх. Наред с чисто физическите измерения на болестта, тя поразява и психиката. Слабостта става залог за успех. Страдащите от анорексия имат изкривена представа за реалността. „Те тежат по 32 килограма и казват –„Ако изям това, което ми казвате, аз ще напълнея. И сега смятам, че мога да отслабна още“, разказа проф. Донка Байкова. Паническият страх от напълняване контролира живота на болните. Те се възприемат за дебели, дори когато измършавяването е видимо. „Храната става средство за контрол над действителността. Убедени са, че,, ако са слаби ще бъдат по-щастливи. Отключват фикс идеята, че отслабването ще промени живота им в положителен аспект. Така жени в предфертила и фертилна възраст започват обикновена диета, която да подобри самочувствието им, след което контролът се губи и се стига до тежки нарушения“, разказа още проф. Байкова.
Има случаи, в които гладуващите достигат до 26 кг. и умират от инфаркт, разказа още тя и добави.
В други случаи заболелите успяват да се излекуват. Терапията е комплекса, като
тежките анорексии не са за консултативно лечение, а за болнично.
В терапията, в зависимост от конкретния случай, може да се включват различни специалисти ендокринолози, гинеколози, гастроенеторолози, специалисти по хранене и диететика, психиари, психолози. Понякога се налагат и терапия с антидепресанти. В такива моменти е много важна подкрепата на семейството. „Най-лошото е, че се наблюдават рецедиви. Имах пациентка, която тежеше 42 кг, без цикъл със загуба на мускулна маса. Тя нямаше никакво чувство, че допринася състоянието си. Казваше, че се чувства добре и не й трябва да напълнява. Прояде с баничка, свързваше с баба си и детството си. Така постепенно и цикълът се появи, но по-късно след друг житейски проблем и момичето почина“, разказа проф. Байкова.
Друго хранително разстройство, което често предшества или пък следва анорексията е булимията, която означава – волски глад. Изразява се в поглъщане на огромно количество храна, последвано от самопредизвикано повръщане. Налице е непрекъснато колебание в теглото-плюс, минус 5-10 кг.
Булимиците развиват проблеми на хранопровода,
гърлото и устната кухина, заради киселинната реакция на повърнатата храна. Солната киселина от стомаха води до образуване на раздразнения и ранички. Заболяването засяга предимно млади хора, основно жени. Обикновено болните се натъпкват, приемайки наведнъж голямо количество храна, равняващо се на около 2000 калории. След това започват да чувстват тежест и предизвикват повръщане. Следва чувство на удоволствие, но по-късно се булимиците започват да изпитват вина какво са си само причинили.
През следващите дни често те се взимат в ръце и спазват стриктно режим на хранене. Но, ако се почувстват прегладнели или при стресова ситуация, отново посягат към хладилника и започват да ядат неконтролируемо. Така тези епизоди се повтарят и при периодичност от 2 пъти в седмицата вече се говори за булимия. В краен стадий болните повръщат след всяко хранене.
Други сравнително по-нови хранителни разстройства също набират сила-орторексия и пергорексия.Oрторексията представлява мания по здравословното хранене. Прегорексия засяга бременните жени, които се страхуват да не качат килограми и започват да гладуват и спортуват.
Автор: Мила Мишева
Източник: https://clinica.bg/