Съществува ли ефективно лечение на безсънието? Може ли да бъде излекувана напълно сънната апнея? Какви са основните фактори, провокиращи хроничното безсъние? До какви усложнения може да доведе неглижирането и подценяването на проблемите със съня?

Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. д-р Кирил Терзийски – патофизиолог, невролог и специалист по медицина на съня в Лабораторията за изследване на съня към Университетска болница “Св. Георги – База 1” в Пловдив. Д-р Терзийски е главен асистент в Катедра “Патофизиология” към Медицински университет – Пловдив.

– Д-р Терзийски, кога става дума за сериозни нарушения на съня и се налага специализирана помощ?

– Сънят е изключително важен за ежедневното ни съществуване и за това да бъдем бодри и активни през деня. Изобщо за здравословното ни състояние. Така че, когато се появи какъвто и да е проблем, свързан със съня (който, разбира се, не е еднократен), а продължава да персистира във времето и това по някакъв начин смущава живота на човек, трябва да се потърси помощ. Ако изпитвате сериозна сънливост през деня; ако усещате, че е намалена паметта ви; ако човекът, който спи до вас, ви каже, че хъркате, и то силно -всичко това са симптоми за проблем, свързан със съня.

– Много хора опитват да се справят сами с този сериозен проблем -било то с хапчета или с народна медицина. Какво мислите за такъв подход?

– Аз смятам, че самолечението никога не е удачно, независимо за какво състояние става въпрос. Когато говорим за подходи, които можем да определим като народно лечение или промяна в стила на живот към по-здравословен, те са изключително ефективни, но по-скоро като профилактика, а не когато вече е възникнало сериозно заболяване. Относно медикаментите категорично грешен подход е да се купуват от аптеките самоволно и безразборно. Би трябвало голяма част от тях да се отпускат с рецепта.

– Кои са най-честите и сериозни нарушения на съня? Какви са техните прояви?

– Най-честите заболявания на съня са обструктивната сънна апнея (ОСА) и безсънието. Според различните проучвания ОСА засяга между 4 и 18% от възрастното население. За съжаление, за България няма статистически данни, но като се има предвид, че основни фактори за възникването на ОСА са наднорменото тегло и липсата на физическа активност, като меродавна по-скоро може да се приеме по-висока честота. Безсънието също е много често срещано. Проучванията сочат засягане от хронично безсъние на около 10% от населението. Трябва да се има предвид обаче  феноменът на айсберга, сиреч това са само пациентите, които търсят лекарска помощ. Една немалка част от болните, за съжаление, опитват самолечение Разбира се, най-големият проблем от това е усложняването на заболяването и трудното лечение впоследствие.

– Кои са най-честите причини или провокиращи фактори, водещи до хронично безсъние?

– По отношение на хроничното безсъние има три групи фактори, които определят хода на заболяването. Както при голяма част от съвременните заболявания, винаги има някаква генетична предразположеност към развитието на безсъние. И заради това много често във фамилията има и други роднини, които споделят сходен проблем.

Когато се комбинират генетичната предразположеност и някакъв стресов фактор – било то проблеми в работата, в личния живот или пътуване през няколко часови зони, или каквото и да е друго, нарушаващо съня, може да се предизвика остро безсъние. Все още обаче това не е хроничното заболяване безсъние. А това, което води до хронифициране, дори при отстраняване на провокиращия фактор, най-често е т.нар. маладаптационно поведение.

– В какво се изразява това поведение в случая?

– Това са неща, които хората правят, опитвайки се да се справят с острото безсъние, които не само че не помагат, а дори задълбочават проблема. И конкретен пример е четенето на книга в леглото. Ако не страдате от безсъние, обичайно четенето на книга ще ви приспи. Ако обаче сте пациент с безсъние, четеното на книга води до когнитивно натоварване на мозъка, той се възбужда и заспиването става дори още по-трудно. Общо взето, това са групите фактори.

Обичайно има някакъв пусков фактор, но оттам нататък това, което е проблем, е фактът, че хората променят поведението си по начин, по който всъщност задълбочават допълнително този проблем. Понякога провокиращият фактор не може да се отстрани. Ако това е стрес от работата, независимо дали той е обективен или в субективното възприятие на човека; ако вечер, когато си легне, той отново преживява целия работен ден и проблемите; ако, докато заспи, прави планове за следващия работен ден, разбира се, всичко това вреди.

Понякога безсънието може да бъде израз и на друго заболяване. Например заболяване на съня, както се случва при обструктивната сънна апнея, особено при жени. Може да бъде израз и на психиатрично заболяване. Най-често обаче безсънието се асоциира с депресия, те вървят ръка за ръка. И не на последно място -сърдечна недостатъчност, бъбречно заболяване и други хронични болести.

– Д-р Терзийски, трябва ли на всяка цена да правим усилия да заспим, да стискаме очите, въпреки че не се получава?

– Това всъщност е една от контрапродуктивните стратегии, които хората се опитват да възприемат. А истината е, че заспиването трябва да бъде пасивен процес. Когато се опитваме активно да заспим, всъщност възбуждаме допълнително мозъка и пречим сами на себе си. Един от съветите, които даваме на пациентите, предполага точно обратното -да опитват да релаксират мозъка си. Може да звучи по-скоро като парамедицина, но е изключително застъпено, особено на Запад, като част от поведенческата терапия при безсъние. Става дума за различните техники за релаксация -йога, медитация, въобще всичко онова, което може да намали напрежението и паразитните мисли. Относно въпроса ви дали е удачно да лежим и стискаме очите без резултат или да станем, искам да отбележа следното: препоръчва се да пребиваваме в стаята, която е определена за сън, т.е. в спалнята, в леглото, само по време на сън. Така че ако легнем и не ни споходи сънят в рамките на 20-ина, 30 минути, е препоръчително човек да отиде в друга стая, където да се занимава с някаква ненатоварваща и невъзбуждаща активност до момента, в който му се приспи.

– До какви усложнения може да доведе едно хронично безсъние?

– Хроничното безсъние води до негативни последици, като на първо място това са промени, свързани с настроението, с работоспособността, с познавателните функции, с паметта, концентрацията. Неслучайно казах, че безсънието и депресията вървят ръка за ръка, т.е. процентът на депресията е многократно по-висок при безсъние и обратно -при депресия много по-често има безсъние. Но освен това има повишен риск за всяко друго заболяване, което можете да свържете по някакъв начин със стреса.

Т.е. високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, мозъчносъдова патология, атеросклероза. Дори, ако щете, повишен риск от карциноми Тъй като хроничното безсъние се отразява на функциите на целия организъм.

– В какво се изразява същинската терапия на хроничното безсъние?

– Лечението на безсънието е изключително голям проблем в световен мащаб. И успеваемостта в това отношение е далеч от идеалната, дори и в най-развитите центрове, тъй като генезата е многофакторна. Има два подхода, за които към момента се счита, че са с еднаква ефективност. Единият е чисто медикаментозният подход, когато се използват многобройни различни медикаменти от различни групи, които в повечето случаи трябва да бъдат предписани от лекар. Често се използва и мелатонин, който е със статут на хранителна добавка, но той в никакъв случай не би могъл самостоятелно да помогне при безсъние.

Когато обаче говорим за медикамент с рецептурно изписване, дозировката е критична в голяма част от случаите от гледна точка на това да не се получи възбуждащ ефект, а тъкмо обратното. Другият подход е т.нар. когнитивно поведенческа терапия, която включва разнообразни мерки. Да започнем с т.нар. рестрикция на съня, която се прилага от лекар, който се занимава с медицина на съня. Той изготвя съответния режим, с който се позволява на пациента да спи в един по-тесен от нормалния прозорец. Идеята е, че по този начин се натрупва напрежение, нужда за сън и на следващата, по-следващата вечер и т.н. той се инициира по-лесно.

Другият подход е същите техники за релаксация, за които вече споменах -медитация, йога и т.н. И не на последно място, общи съвети по отношение на рутината, т.е. преборване на онези стратегии, които правят пациентите, а те всъщност са маладаптивни. В крайна сметка това е комплекс от терапии, който е полезен според Европейското общество за медицина на съня. Тази година излезе ръководство, което съветва в посока именно поведенческа терапия като първа линия и едва впоследствие опитва с лекарства, тъй като се счита, че този подход дори е по-ефективен от медикаментите.

– Вярно ли е, че можете да излекувате сънната апнея на 100%, за разлика от безсънието?

– Като риск за здравето сънната апнея е доста по-сериозна. Тя предполага риск от пътнотранспортни произшествия, нарушено качество на живот и други неприятни последствия. Но за щастие ефективността от терапията е почти стопроцентова. Ако, разбира се, човек знае какво прави. Лечението на сънната апнея се осъществява с апарати тип СРАР. Това е апарат, който има компресор. Посредством един маркуч се подава въздух от стаята под леко налягане към дихателните пътища на пациента. И по този начин се осигурява те да са отворени през цялата нощ и съответно пациентът да може сам да диша, без паузи по време на сън.

Много често сънят остава на заден план като нещо, което касае здравето на хората просто защото го приемат за даденост. Човек няма спомен за това, което се случва през нощта по време на сън. Но ако се замислим, една трета от живота ни преминава в сън. Нека хората да запомнят, че сънят не е пасивен процес, той е изключително важен за функционирането на всяка част от нашия организъм. И проблемите, свързани с него, не трябва да се подценяват. Трябва да се потърси компетентна помощ.

Лечението на сънната апнея не се поема от Здравната каса

“За съжаление, лечението на сънната апнея не се поема от Здравната каса. България и Румъния са единствените държави от Европейския съюз, при които това е така. Целият диагностичен процес започва с полисомнографско изследване, което е златният стандарт. То може да постави диагнозата сънна апнея, да я охарактеризира като тежест и като вид, тъй като има различни нарушения на дишането по време на сън – обструктивна сънна апнея, централна сънна апнея. Подходите за лечение са различни при тези две състояния.

Също така чрез това изследване може да се отграничи и всичко друго от широкия спектър на медицината на съня, което би могло да води до съответни симптоми. След като е поставена коректно диагнозата, се подхожда към подходящото лечение. Златният стандарт в лечението е именно с апарати, които подават въздух под налягане и държат отворени дихателните пътища. По този начин се ликвидират почти на 100% спиранията на дишането. Пациентът има нормален сън и почти във всички случаи изчезват симптомите, които проявява заболяването. Ще припомня, че освен дневната сънливост сънната апнея се проявява още и с нощно изпотяване и лош контрол на кръвното налягане, лош контрол на кръвната захар. И още нещо характерно. Страдащите от това заболяване много често стават да уринират през нощта. Много от тях си го обясняват с пиене на много течности, с вземане на лекарства, с проблеми с простатата при мъжете. Но всъщност в голяма част от случаите става въпрос за стреса, който съпътства всяка една апнея”, обясни специалистът.

Яна БОЯДЖИЕВА  

Източник: https://zdrave.to/