Законът за хората с увреждания влиза по график за одобрение от правителството. Това обяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков след провелата се съгласувателна процедура в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Законът получи по-скоро подкрепата от страна на синдикатите и срещна съпротива от страна на работодателите.Законът е правен под натиск с излишно и ненужно напрежение, каза ресорният вицепремиер Валери Симеонов и благодари на социалния министър за отговорната работа.
Удовлетворен съм, че този законопроект стигна до НСТС, заяви пък Бисер Петков. Той допълни, че ведомството му върви по изготвения график за разглеждането на документа и утре проектът ще постъпи в Министерски съвет.
„Обсъждането продължава.
Целта е законът да бъде приет в рамките на тази година. Обезпечаването с паричен ресурс е предвидено в бюджета за следващата година. В законопроекта има съответно заложени мерки за подкрепа на хората с увреждания за реализиране на различни техни права“, отбеляза социалният министър. По думите му е предвидено финансиране за две национални програми – едната подпомага работодателите за пригодяване на работни места за хората с увреждания, а другата за по-достъпна жилищна среда и лична мобилност. Предвидена е и по-висока месечна подкрепа, базирана на линията на бедност.
Квотният принцип за наемане
на хора с увреждания обаче отново се оказа в основата на недоволството на бизнеса. Той задължава работодатели с 50 души персонал да осигурят 4% заетост за хората с увреждания. Според БСК квотният принцип ще засегне основно малките и средни предприятия. Остава и неясен редът, по който ще се прилагат разрешенията за тези квоти. Освен това глобите за неспазването им са изключително високи и достигат размер до 10 хиляди лева.
„На хората с увреждания гледаме
като на човешки капитал. Години наред сме предлагали да бъдат регламентирани допълнителни преференции за предприятията на хората с увреждания, където в момента има не повече от 2 000 души, преди 30 години имахме 50 000 души заетост“, каза Димитър Бранков от Българска стопанска камара. Той допълни, че другата основна причина за отказа им да подкрепят закона е липсата на по-радикална реформа на медицинската експертиза на функционалността.
От КНСБ подкрепиха законопроекта.
Според тях законодателството, което досега е прилагано, гарантира права на хората с увреждания и върху тях може само да се надгражда, а не да бъдат отнемани. „Най-после става ясно, че правата на хората с увреждания не могат да са прерогатив и отговорност единствено на социалното министерство“, каза Ася Гонева от КНСБ и визира ролята на общините при осигуряването на достъпна среда и заетост на хората с увреждания в готвената реформа. Според нея най-напред трябва да се помисли могат ли тези хора да стигнат до предприятията, за да имат заетост.
„Ние приветстваме този подход и твърдим, че това е правилната посока, в която да се доразвиват нещата. Ние не споделяме и няма да подкрепим, че трябвало обезателно да се приеме и Закона за личната помощ“, категорична бе Гонева. По отношение на квотите тя настоя, че е изключително важно какво ще покаже практиката, но вярва, че крачката е в правилната посока.
От КТ „Подкрепа“ бяха по-резервирани.
„По-скоро оценката ни е неутрална“, каза Ваня Григорова. Сред положителните промени е значително увеличената финансова подкрепа за хората с увреждания. Относно спорния момент със задължителните квоти, Григорова посочи, че те са „мъртво родени“. „Квотите няма да действат, ако се прилагат алтернативни мерки“, коментира тя и визира оставената отворена вратичка за работодателите. В крайна сметка проектът заминава към Правителството.
Автор: Десислава Антова
Източник: https://clinica.bg/