Проф. Вихра Миланова е национален консултант по психиатрия. От 2004 г. досега е ръководител на Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София. Началник е на Клиниката по психиатрия в Александровска болница. Специализирала е във Великобритания, Гърция и Ирландия. Изследователската й дейност е в областта на невропсихиатричната генетика и клиничната практика. Автор и съавтор е на над 200 статии и учебни ръководства.
– Депресията е едно от най-честите психични разстройства. Какво представлява тя и защо се появява, проф. Миланова?
– Депресията е разстройство, което може да бъде в рамките на по-сериозна болест, каквато е биполярното афективно разстройство. Тя може да бъде и в рамките на периодична депресия. А би могло да бъде и като реакция на външни събития – включително и на скръб при загуба на близък човек или на други неприятни преживявания. В някои случаи дори и без да се е разгънал целият депресивен синдром, хората също се чувстват неудовлетворени и казват, че са депресивни. Но ние, лекарите, за да поставим диагнозата депресия, тя трябва да отговаря на определени критерии. Освен да са налице важни симптоми – понижено настроение, загуба на интереси и способността за изживяване на радост или удовлетворение, намаление на енергията, лесна уморяемост, спад на активността, понижена самооценка и себенеувереност, нарушен сън, понижен апетит и др. А за да поставим диагнозата, симптомите трябва да бъдат и достатъчно продължителни, да нарушават функционирането на човека.
– Имат ли депресиите “любими” сезони?
– Депресията, изобщо афективните разстройства, се обострят в преходните сезони. По-чести са през пролетта и през есента. Сега например, ако влезете в Клиниката по психиатрия – може да е случайно, но над 50 % от лежащо болните са с депресия.
– Няма човек, който да не е изпадал в мрачно настроение, апатия, безсъние или някаква безпричинна тревожност. Кога обаче трябва да потърсим лекарска помощ?
– Лекарска помощ се търси, когато хората не се чувстват в състояние сами да се справят. Когато това състояние нарушава тяхното функциониране.
– Имаме една българска приказка – давя мъката в алкохол. Помага ли алкохолът, когато сме в депресия?
– Има такъв паралел между афективното разстройство и злоупотребата с алкохол. Известно е, че алкохолът е едно от средствата, които помагат за подобряване на настроението, в други случаи помага за заспиване. Така че не е изненада, когато хора, изпаднали в депресия, в тези периоди употребяват по-голямо количество алкохол. Това не значи, че са зависими към алкохола, но в момента пият повече
Но искам да предупредя, че алкохолът не помага за преодоляване на депресията, напротив – води до задълбочаване, а в комбинация с медикаменти има и токсично въздействие.
– За какви психични заболявания най-често ви търсят?
– В Клиниката по психиатрия на Александровска болница се лекуват най-често хора с тежки психични заболявания. Например за миналата година при нас са били хоспитализирани около 1200 пациенти. Като една четвърт от тях – 300 болни, са били до 40 години. И това е много тревожно. От тези 300 млади хора 40 са били с шизофрения, 120 души с биполярно афективно разстройство и 100 болни с депресия и други психични диагнози, като 44 от тях са нарко- и алкохолно зависими.
И си позволявам тук да кажа, че тази година Денят на психичното здраве – 10 октомври, е посветен на здравето на младите хора като опит да се акцентира върху техните нужди, да се създават възможности за тяхната реализация в подкрепяща среда и предпоставки за активното им социално включване.
– Казвате, че една четвърт от пациентите ви са млади хора. Това значи ли, че българинът “изтрещява”?
– Болните и близките им често търсят не само лечение, но и второ мнение при нас, като университетска клиника. Имаме възможност за диагностика, терапия, сравнително добри битови условия. Търсят ни и много хора от провинцията поради стигмата – по-малко да се знае. Това също има значение.
– Увеличават ли се болните с шизофрения?
– Честотата на тежките заболявания не се увеличава. Независимо от обществено-икономическите и социалните фактори, броят на засегнатите остава постоянен.
– Наследствена ли е шизофренията?
– Смята се, че при около 80% от случаите има генетична основа. Това не значи непременно фамилна обремененост. Но по някаква причина има съобословеност и предразположеност за развитието на тази болест.
– Кога се изявява?
– Шизофренията е болест на младата възраст. Тя няма ограничения, но по-често първите симптоми са в юношеството, в младата възраст – 16-20-годишните.
– За какви симптоми трябва да внимават родителите?
– Много често започва с прояви, които не са груби, но се долавят. След като се изявяват обаче симптомите, родителите връщат лентата назад и си казват: “А, а, как не сме разбрали?”.
Например детето е станало по-затворено, не общува с връстниците си, занемарява личната си хигиена, понижава успеха в училище, проявява някои други странности в поведението.
– Българските пациенти имат ли достъп до модерните терапии в психиатрията?
– Първо искам да кажа, че психофармакологията направи огромен, огромен скок през последните 15-20 години. Като влезете в психиатрия, не можете да разберете, че сте в такова заведение. Хората се движат спокойно, по друг начин изглеждат. Т.е. лекарствата нямат нежеланите ефекти, които имаха предишните.
Освен това болните могат да вземат лекарствата и вкъщи и да живеят самостоятелно. Това са все големи успехи в развитието на тази наука. И не на последно място, новите форми на антипсихотици с депо-действие също са подходящи за амбулаторно лечение – поставя се една инжекция на месец, дори има такава, която се прави на три месеца. Това дава възможност на тези хора, ако не си взимат лекарствата, ако има грижа за тях, да живеят извън институциите, да се чувстват пълноценни.
Тези хора имат право на безплатно медикаментозно лечение. В България са разрешени и се предлагат всички съвременни лекарства и тези, които са осигурени, имат достъп до тях. Друг въпрос е, че в България няма адекватна грижа за дългосрочното лечение на болните и по-специално за психосоциалната помощ. Има нужда от изграждане на центрове за психосоциална рехабилитация, което е грижа на държавата.
– И каква е съдбата на тези хора?
– Нерадостна – спиране на лекарства, често връщане в болница, търсене на други начини на лечение. Други ходят бездомници, трети стават жертва на различни измамници. Психично болните извършват по-малко тежки престъпления, отколкото т.нар. здрави хора. Обикновено те стават жертва.
– Обикновено психично болните хора не осъзнават заболяването си и не желаят да постъпят в здравно заведение, което често е драма за близките им. Какъв е начинът такъв човек да бъде настанен в болница?
– Много трудно става. Ако няма неговото съгласие, настаняването по принудителен начин става с решение на съда. И това е голямо ходене по мъките. Това е факт, въпреки че като се случи нещо, тогава вече всички се задвижват.
– Какво се случи с проекта за социална интеграция на психично болните хора – “Цветен ден”?
– Много хубави неща направихме – засадихме градинка, погрижихме се за растенията… Сега по случай Деня на психичното здраве – 10 октомври, сме организирали в салона на НАТФИЗ представление. Програмата започва още преди обяд с Ден на отворените врати в рамките на Клиниката по психиатрия и продължава с представлението в 19 ч. Всички са поканени, а изненадата ще бъде приятна.
Румяна СТЕФАНОВА
Източник: https://zdrave.to/