Нова интервенция даде шанс на 63-годишен мъж с рак на ректума да оживее. Операцията е извършена от екипа на доц. Панайот Куртев – началник на Клиниката по коремна хирургия в УСБАЛО. Как наличието на един допълнителен специалист в оперативния екип преобръща съдбата на обречен пациент и същевременно става модел за поведение при подобни медицински интервениции, отговорите дава проф. Панайот Куртев.
63-годишният мъж с карцином на ректума е опериран през 2014 година. Извършен му е целият комплекс от лечение – химиотерапия, лъчетерапия и операция. Четири години по-късно обаче лекарите откриват рецидив, който е на много лошо място в малкия таз с ангажиране на големи кръвоносни съдове. Въпреки сложната ситуация, специалистите от УСБАЛО успяват да го спасят. А успеха се дължи на шанса в лечебното заведение да работи съдов хирург, който се включва във втория етап на операцията.
Ако в онкохирургията има съдов хирург, шансът за пациента е по-голям, разказва доц. Панайот Куртев. Ако лекарите не са приложили новия подход, крайният резултат за болния е щял да бъде блокиране на съдовете с цялата сложност на онкологичното заболяване. А новият подход се състои в намесата на д-р Тодоров, който е съдов хирург в лечебното заведение. Затова е много важно във всеки онкохирургичен екип да има и съдов хирург, категоричен е доц. Куртев.
В онкоболниците, обаче няма такива специалисти
По думите на доц. Куртев онколозите не просто премахват туморната формация, те премахват лимфните възли и за това онкохирургията е хирургия на лимфната дисекция.
„Много хора казват махнаха ми еди-колко си сантиметра от червото. Това е основна грешка, тъй като тук става въпрос за махане на целия лимфен регион. При този пациент се касаеше за цялата зона, която е между вена – кава и аортата. Това са огромни съдове. Точно там се извърши тази лимфна дисекция. И когато е обхванато мястото с вената, тогава наистина трябва да имаме готовност в операцията да се включи съдов хирург, защото кървенето там е смъртоносно. Вената трябва да се обхване и да се обшие, а това е приоритет на съдовия хирург“, обяснява проф. Куртев.
По думите на медика, не е достатъчно лечебните заведения да имат договор със съдов хирург, нужно е той да е там на място в клиниката, за да може в случаи като този да помогне. Наличието на такива специалисти дава по-голям шанс на самите болни, категоричен е доц. Куртев.
В случаи като този пациенти си отиват
прехвърляни от специалист на специалист. Когато хирург види засегнат съд може да заключи, че пациентът е неоперабилен и да го препрати към съдов хирург, съдовият хирург пък да отговори, че ще го оперира, но самото отделяне на тумора е работа на онколозите. И така пациентът може да се прехвърля от клиника в клиника и накрая нещата да тръгнат в лоша посока. В случая с 63-годишния пациент съдовият хирург е използвал тъкани от самия човек, за да възстанови съдовете. Една от страните, в които се прави подобна хирургия е Австрия. Там използват и протези за съдовете, у нас обаче това е твърде скъпо и би натоварило много пациента, разказва медикът. След 6 часа в операционната и дни на възстановяване пациентът е добре. Изписан е на 14-тия ден без усложнения с антикоагулантна терапия и ластична компресия на двата долни крайника. Три месеца след операцията, той е асимптоматичен, без отоци на долните крайници, а ангиографията показа проходима съдова реконструкция, без туморен рецидив.
Ракът на ректума протича различно
от рака на дебелото черво, разказва докторът. „ Когато говорим за рак на делото черво, това включва рак на десния колон, рак на колон трансверзум и рак на левия колон, както и рак на сигмата и рак на ректума“. Според проучване на проф. Куртев направено в периода от 1986 година до днес, за пациентите преминали през клиниката по коремна хирургия с диагноза рак на дебелото, увеличава се както смъртността, така и заболеваемостта.
„Имаме едно повишение на заболеваемостта и смъртността при рак на дебелото черво, но известно намаление на смъртността при рака на ректума. Това е по-интересното“, казва той.
Затова е важна първична профилактика
Установени са около 4 хил. канцерогена, разказва доц. Куртев. За първи път е проследена веригата за развитието на рака на дебелото черво и тя е като шаблон за всички останали тумори които се развиват. По думите му отговорни за заболяването са както външните фактори, така и вътрешните. И ако външните фактори – тютюнопушене, употребата на червени и пушени меса, стрес, не са толкова значими за отключване на заболяването, то вътрешните са определящи за неговата поява.
„Целия свят говори да се живее природосъобразно, но как да коментираме фактите при рак на белия дроб. Имаме пациент пушач, който е пушил дълго време, а рак не го хваща и имаме пациент, който никога не е пушил, а се разболява. Така че генетично унаследените фактори са водещи за развитие на заболяването. При рака на дебелото черво, когато настъпят мутации в цялата верига, 100% се отключва рак на дебелото черво“, казва специалистът.
Дефектният ген APC и полипозата
водят 100% до рак на дебелото черво, твърди онкологът. АPC генът може да се докаже с изследване още при раждането на бебето, разказва медикът. И при тежка полипоза и при наличието на дефектен ген се препоръчва махане на цялото дебело червво, защото 100% ще доведе до развитието на рак. Важно е да се знае,че тези генетични заболявания са много редки – малко под 5% от случаите.
Най-мощният метод за диагностика на заболяването е фиброколоноскопията. При всякакъв дискомфорт трябва да се потърси консултация с лекар. Може да се пристъпи като начало към тестове, които да покажат има ли наличие на кръв в изпражнението. Ако има такава, се минава към изолиращите методи. Защото едно кървене може да не обезателно рак. Може да е възпаление, може да е кървене от хемороиди, но задължително трябва да се уточни. Ако има полип в дебелото черво, са нужни 10 години до развитието на карцином.
Природата ни е дала изключително голям шанс
да вземе мерки, категоричен е доктора.
След 50-годишна възраст фиброколноскопията е задължителна. Това е времето, когато започват и полипите да нарастват. При наличието на полип, той се отстранява и проблемът е решен. Тоест влизаме в съображението –ранната диагностика е ранното предотвратяване на рака. Хората с хемороиди, също трябва да бъдат внимателни. Понякога дори лекари стават жертва на рака мислейки си, че кървенето което имат е следствие на хемороиди.Това е честа заблуда от страна на всеки пациент. Всяко кървене е сигнал за сериозно изследване. Независимо дали има хемороиди или не, при кървене трябва да се направи фиброколоноскопия. Защото едни хемороиди могат да бъдат симптоматични и да имаме карцином някъде по-високо.
По-често мъже са жертви на рака
на дебелото черво. Статистически разликите между заболели мъже и жени са малки при това онкологично заболяване, макар повече мъже да боледуват. Заболяването няма определена симптоматика, точно за това е коварно. И тук е мястото на общо практикуващите лекари, които не трябва да подценяват оплакванията на пациентите мислейки си, че това се дължи единствено на нарушение в хранителния режим. Пациентът трябва да се насочи първо към ориентировъчните тестове, след това да се премине към останалите изследвания. Човек лекува дадено заболяване, когато мисли за него, когато не мисли за заболяването нещата не стават, е максимата на професора.
Прогнозата е индивидуална. Тя зависи от развитието на самия тумор. Ракът на дебелото черво не е едно заболяване, това са комплекс от заболявания, изявата на които е по един начин. А причините от които тръгват – мутациите, които се получават са многофакторни. Затова прогнозата е различна. Едно е сигурно, колкото по-рано е доказан карцинома, толкова шансовете на болния по-големи за неговото излекуване.
95% е преживяемостта, ако заболяването
е открито в първи стадии. Във втори спада до 75%, в трети до 55%, а в четвърти стадии под 20%. Това разбира се е условно, казва проф. Куртев и разказва един случай.
„Имам пациент, който го давам за пример, че всичко е много индивидуално. Той беше от Поморие. Открихме му карцином на ректума, с метастази в черния дроб. Черният му дроб беше до малкия таз стигнал. Той отказа всякакво лечение и каза, че иска да живее колкото му остава. Живя 5 години и прескочи всички стандарти по отношение на преживяемост“, обяснява той.
Много е важно и при какви лекари се ходи. „Мога да цитирам друг случай, на известна наша артистка. Тя се оперира от рак на дебелото черво, но се оперира там, където навремето баща й се е оперирал от херния. Защото имала голямо доверие на лекаря и естествено почина“, добавя професорът. Затова пациентите никога не трябва да забравят, че отговорността за здравето и животът им е първо тяхна.
Автор: Гергана Добрева
Източник: https://clinica.bg/