Доц. д-р Юлиан Ананиев,дм, e специалист по обща и клинична патология, Медицински факултет, Тракийски университет. Сред интерсите на доц. Ананиев са гастроинтестиналната патология, нефропатологията, патологията на туморния растеж и туморно микрообкръжение, молекулярната патология. Специално за Medical News той даде следното интервю:
Доц. Ананиев, наскоро се върнахте от Европейския конгрес по патология. Кои са новостите от събитието и какви са вашите лични впечатления?
Тридесетият Европейски конгрес по патология се проведе през втората седмица на месец септември в Билбао, Испания. В пет поредни дни водещи специалисти по патология, или общо около 3500 души от 87 страни дискутираха някои от най-бързо развиващите се подобласти в тази специалност, като едновременно бяха проведени 150 сесии разпределени в 26 топика на патологията. Постерните участия – 616 на брой пък дадоха възможност на всички млади лекари и учени да представят някои от най-интересните случаи и проучвания открити или провеждани в различните бази по цял свят.
За пореден път акцентът на конгреса беше поставен върху „прецезирането на патологичните изследвания“ с цел подобряване диагностиката и лечението при отделните случаи, а на преден план бяха дискусиите върху онкопатологията, значението на молекулярнодиагностичните методи, промените в международно приетите класификации на туморите и други.
Четири пленарни лекции на водещите в своите области лектори бяха представени на аудиторията: Мануел Серано от университета в Мадрид и Испанския национален център за проучването на рака ; Анна Мей Диел от САЩ с лекция, чиито акцент бе върху усложненията на затлъстяването и промените в черния дроб; Професор Патрик Тан – един от най-ерудираните лекари и учени работещ в Сингапур и водещ в редица проучвания върху геномните и епигеномните профили на гастроинтестиналните неоплазми и не на последно място д-р Хан ван Крикен – холандски патолог и учен с изключителен опит и стаж в областта на хематопатологията и онкопатологията.
Какви бяха основните изводи за практиката от Конгреса?
За разлика от редица други научни форуми, Европейските конгреси по патология са силно насочени към „работещите патолози“, към онези, които в ежедневната си практика имат нужда да „сверят часовниците си“ и да се облегнат на новите методи, класификации и протоколи, така, че работата им да бъде улеснена. И на този конгрес за пореден път бе направен опит да бъдат систематизирани и добре представени нозологичните единици в различните области на патологията, методите им за доказване, класифицирането им, както и значението на морфологичната оценка в последващото лечение. Не бяха пропуснати и някои фундаментални въпроси свързани с методиките за обработка на взетия от клиницистите хистологичен материал, значението на аутопсионната дейност и други.
Бихте ли ни разказали за Вашето участие на Конгреса?
Представянето на нашия екип включваше няколко постерни презентации с резултати от дългогодишни изследвания провеждани в лабораториите по молекулярна патология, имунохистохимия и имунофлуоресценция на Медицински факултет в Тракийски университет. Екипът ни активно работи върху значението на туморната микросреда и някои полиморфизми в развитието на неоплазми с произход от стомаха, дебелото черво, щитовидната жлеза и черния дроб. Във връзка с натрупаните световни данни през последните няколко години и значението на тези промени, ние се опитваме да допринесем за изясняването механизмите и ролята на тези фактори, като по този начин вярваме, че бъдещите таргетни терапии и оценка за развитието на неоплазмените заболявания биха се подобрили.
Всички добре знаем колко е важна връзката между патолога и клинициста. Кои са основните предизвикателства в тази насока?
Това не е първото ми интервю за Вас и честно казано макар и не големият ми опит, връщайки се назад във времето откривам разлики в тези предизвикателства. За щастие през последните години клиницисти и патолози, поне на повечето места в България, изградиха изключително добри взаимоотношения, което оказва и влияние в прецизирането на работата, а с това и в лечението и помощта, която оказваме на пациентите си.
Ако забелязвате дори тези международни форуми, стават в колаборация не само да речем на патологичната гилдия, но много повече: съсловни организации и работни групи от клинични специалности, други лабораторни специалности, биоинформационни форуми, правни организации и т.н. работят редом с останалите, така, че това, което се случва на един форум и достига до заинтересованите да бъде в унисон с работата на другите специалисти. Днес вече един клиничен лекар добре познава материята с която се сблъсква патологът и знае какви точно маркери и класификации да изисква от него. От своя страна клиничният патолог има възможността за широка дискусия с колегите си и достъп до важни клинични и други лабораторни данни, така, че наистина да бъде по-прецизен в работата си.
Източник: http://medicalnews.bg