Световният ден на сърцето отбелязваме на 29 септември. Какво се случва с лечението на сърдечно-съдовите заболявания, има ли напредък в това направление през годините, на какво се дължи то, попитахме д-р Борислав Борисов. Той е един от водещите кардиолози в страната и началник на Кардиологичното отделение в болница „Тракия“.
Кардиологично отделение на Болница „Тракия“ посреща Световния ден на сърцето – 29 септември, с положителна тенденция в борбата със смъртността от инфаркт на миокарда. За 4.5 години от откриването на отделението през април 2014 г. оттук са преминали над 1000 пациенти, получили сърдечен инфаркт. Резултатите с неблагоприятен изход от това заболяване за Болница „Тракия“ са изключително позитивни, тъй като смъртността е под 4% при среден процент за страната и бившите социалистически страни – 5%. По този показател болницата стои по-близо до страни като Германия, Белгия и Люксембург, което ясно говори за начина, по който се лекуват пациентите в нашето кардиологично отделение“, каза неговият началник, д-р Борислав Борисов.
Важен фактор за добрите резултати при
лечението на сърдечно-съдови заболявания са прилаганите в Кардиологично отделение на Болница „Тракия“ високотехнологични инвазивни методики. Те позволяват запушеният съд да бъде диагностициран бързо и с прецизна точност да бъде освободен медикаментозно, чрез фибринолитик, или с извличане на тромба чрез специален аспирационен катетър, който прониква до мястото на запушването под рентгенов контрол през артерия на крака или ръката на пациента.
„Аз съм работил във времето, когато
смъртността от сърдечен инфаркт беше от порядъка на 20%. С масовото навлизане на фибринолизата процентът спадна до 12 – 15%, а днес, с помощта на миниинвазивните процедури в Болница „Тракия“ този процент е сведен под 4%“, подчертава д-р Борисов.
Починалите пациенти са предимно такива с кардиогенен шок, който е с много висока смъртност навсякъде в развитите страни. Най-честата причина за запушване на кръвоносен съд е атеросклеротичната плака, която не във всички случаи води до стеснение на съда. Липсата на предшестващо стеснение на артерията може да предизвика тежък инфаркт и без пациентът да е имал някакви оплаквания преди това.
За изминалите 4 и половина години през
Кардиологично отделение на Болница „Тракия“ са преминали над 11 000 пациенти. 6500 от тях са лекувани чрез инвазивни методики. Пациентите, лекувани медикаментозно от сърдечна недостатъчност и различни аритмии са общо 3000, разделени почти по равно. Над 1300 са пациентите, на които са поставени различни стимулатори на сърцето – предимно при забавяне на сърдечния ритъм и при сърдечна недостатъчност. Около 150 са пациентите със животозастрашаващи аритмии, на които са поставени т.нар. „сложни устройства“. „Това е доста съществен брой, защото сложни устройства се поставят на твърде малко места в страната“, казва д-р Борисов.
Около 400 са извършените процедури
в сектора по „Електрофизиология“ на Болница „Тракия“. Отделението разполага с единствената извънстолична електрофизиологична лаборатория, в която животозастрашаващи сърдечни аритмии се лекуват окончателно чрез аблация (изгаряне с ток на специфични нервни окончания, предизвикващи аритмията).
„През 2014 г. започнахме с 5 кардиолози, днес специалистите в отделението са 9 и скоро ще станат 10. Петима имат защитена специалност „Инвазивна кардиология“, а останалите вървят по техния път. „Доброто кадрово обезпечаване със специалисти, които дълго време работят в екип, дава по-добри резултати. При липсата на текучество те следят по-внимателно резултатите от прилаганото лечение, вълнуват се от съдбата на пациентите и работата им е много по-ефективна“, смята д-р Борисов.
Добрата координация в цялата болнична
структура и реакцията на спешните медицински екипи от тел. 112, които първи се срещат с болните и ги транспортират до болничните заведения, е сред най-важните фактори за овладяване на животозастрашаващите кардиологични състояния.
„Взаимодействието с Центровете за спешна медицинска помощ и организацията в Болница „Тракия“ за транспортиране, приемане на пациента и извършване на нужното лечение ни позволяват да скъсим времето за постъпване и така да намалим щетите, които инфарктът нанася на сърцето“, казва д-р Борисов.Това е важно и за състоянието на пациентите след изписването им – за тяхната работоспособност, физическо състояние и последваща преживяемост.
Напредъкът във възможностите на
модерната медицина обаче не може да компенсира личната грижа за здравето на собственото ни сърце. В България пушачите са 2 пъти повече, отколкото в развитите страни на Европа и в САЩ. Българите с добра физическа активност са едва една трета от тези в развитите страни. У нас хората са все по-застрашени и от модерния бич – затлъстяването, в следствие на неправилен режим на хранене и лоша физическа активност. Сърдечните заболявания в България продължават да се подмладяват, тъй като процентът на пушачите сред младите хора е особено голям.
„Младите хора, които имат в семейството
си близки, преживели инцидент от рода на инфаркт или инсулт преди 50 години за мъжете и преди 60 години за жените, трябва да бъдат с особено заострено внимание“, предупреждава д-р Борисов. Положителна е тенденцията повече хора да търсят лекарска помощ при появата на остра гръдна болка или други симптоми, предполагащи риск от появата на животозастрашаващо сърдечно или съдово състояние.
Източник: https://clinica.bg/