Д-р Невена Сурлекова завършва медицина във ВМИ “И. Павлов” в Пловдив през 1990 г. (понастоящем МУ-Пловдив). От 1993 г. работи в “Кожно-венеричен диспансер” – Пловдив като лекар-ординатор. През 1996 г. придобива специалност кожно-венерически болести в Кожната клиника в Александровска болница.

Три години работи в сектор “Обща дерматология” на Кожно-венерически диспансер. От 2000 г. е завеждащ на сектор “Физиотерапия” към “Кожно-венерически диспансер” -Пловдив.

През 2000 г. открива първия център в Града под тепетата за лечение на витилиго, псориазис и други кожни заболявания със SUT-311nm (селективна ултравиолетова -Б терапия).

Преминала е обучение по хистология и по онкодерматология в София при доц. Троянова и в Пловдив – в онкодиспансера.

През 2004 г. преминава специализация в Германия в гр. Лемго до Хановер в дерматологична клиника по дермато-хирургия.

Член е на БЛС и на Българското дерматологично дружество.

Участва в много конференции, конгреси и симпозиуми от национален и международен мащаб. Специализирала е естетична медицина на редица форуми с национално и международно участие. Била е гост в много телевизионни и радио предавания във връзка с актуални проблеми, третиращи здравето на хората и тяхната кожа. Участва в изпитателни програми за нови продукти с медицинско-козметична цел.

– Д-р Сурлекова, лятото ли е най-рисковият сезон, който може да ни остави като “подарък” гъбична инфекция?

– Да, това е най-рисковият сезон, тъй като предразполагащите фактори за развитието на една гъбична инфекция можем да ги разпределим в две групи: външни причини и системни, вътрешни предразполагащи фактори. Към първата група с най-голямо значение е топлината и влагата. Затова през лятото, когато температурите са най-високи и имаме повишена влажност на въздуха – както беше тази година, са райските условия за развитието на гъбичките. Говорим за гъбичките, които са дерматофити и за дрождевите инфекции. Към дрождевите инфекции спада една от най-популярните гъби – кандида албикан.

Тази висока влажност се поддържа напоследък и от употребата на дрехи, които са със синтетичен произход – от изкуствени, найлонови материи, които се използват често и при спортуване. Те задържат на повърхността на кожата водата, тя не може да се изпари поради изпотяването и да се абсорбира добре, поради липсата на естествени тъкани. И тази влага всъщност, води до развитието на гъбичките. От голямо значение е и възрастта. Децата по принцип страдат много по-рядко от гъбични инфекции. Ако се появят при тях такива, това най-вероятно е вследствие на контакт с животни – котки и кучета, които са заразени, най-често от микроспория (причинителят е микроспорон кандис, който нормално се намира в почвата).

– С какви характерни симптоми се проявява микроспорията при децата?

– Микроспорията може да се представи както в областта на окосмената част на главата, така също и върху кожата. Проявява се като една единична солитарна лезия във вид на червено петно, което с времето започва в центъра да изсветлява, да избелява, да пожълтява, но започва да се разраства в периферията

Тези петна от едно могат да станат няколко и са склонни да се сливат едно с друго, като вследствие се получат и големи плаки в различни части от кожата.

– Може ли фактор да бъде и злоупотребата с различни лекарства за развитието на гъбични инфекции?

– Да, и това напоследък се случва много често поради прекомерната и неправомерна употреба на антибиотици локално, на кортикостероиди, които променят защитните функции и бариерата на кожата т.е., водят до дисбактериоза, която също може да е начало за развитие на микотичната инфекция.

Микотичните изяви при възрастните хора се наблюдават много по-често. Например, при хора със зъбни протези. Рискови са и пациентите със залежаване, при наличие на декубитални рани, контрактури, при използване на катетри.

Към системните фактори от голямо значение, освен възрастта, е и вроденият придобит имунодефицит. Например, при захарен диабет, при чест прием вътрешно на антибиотици, при онкогенни и онкоболни пациенти, с имуносупресивно лечение, след някакви хирургични травми, при бременност.

– Каква е причината някои хора да са с намален локален имунитет? 

– Нашият организъм по принцип е защитен и тази защита ни предпазва от външните вредители, включително и от гъбичките. Но има пациенти с намален локален имунитет. Проблемът при тях е с по-ограничените количества върху повърхността на кожата на ундециленовата киселина, която има антимикотично действие. Т.е., те са предразположени към инфекции. Много често онихомикозата започва и след травма – остра или хронична. Затова и много от футболистите имат този проблем – както върху ноктите, така и върху самия свод на ходилото.

Много често гъбичките се срещат и при пациенти, които посещават сауни, парни бани, басейни, използват общи помещения за къпане, общи принадлежности.

– Как започва гъбичната инвазия?

– По-принцип, по-голямата част от гъбите са сапрофити, т.е., те живеят заедно с нашия организъм и не само че не ни пречат, но и подпомагат някои процеси по обмяната на веществата. Но когато са налице предразполагащи фактори, гъбата преминава от сапрофитна в патогенна форма. Тя се залавя за организма, например, за кожата. Започва да се размножава много активно и следва нахлуването й в организма. Този етап от развитието и преминаването на гъбата в самия организъм в лабораторни условия е доказано, че трае два часа.

– Ако има гъбична инфекция на ноктите, това означава ли, че и целият организъм е заразен?

– Не, гъбите могат да засегнат ноктите и кожните придатъци, но не е задължително да заразят всички органи. Да, при пациенти, които са например със СПИН, наистина се развива системна микоза. Най-често причинителят й е кандида албика – имаме заразяване както на кожата, така и на вътрешните органи.

Но при възрастните хора след хронична или остра травма, се наблюдава само засягане на ноктите – нокътният матрикс загрубява, появяват се мазни, жълтеникави петна, понякога може да са белезникави или тъмнокафяви и черни, според това, дали се е развила само микотична инфекция или има насложена бактериална или друга микрофлора, най-често плесени.

– Колко време отнема лечението на гъбичките по ноктите? 

– Продължителността на лечението на онихомикозата зависи от локализацията й: на ноктите на ръцете трае от един месец и половина до два месеца, а на ноктите на краката – три месеца.

За съжаление, тук не можем да се осланяме само на локалната терапия, която много често е с лакове и разтвори. Тя не е ефективна поради това, че кератинът, който е опаразитен от гъбата, е много дебел. И по принцип локалното лечение не е достатъчно.

– Какъв е начинът тогава за елиминиране на инфекцията с лекарства?

– Всички лекарства в тази насока са създадени с цел да потиснат синтеза на ергостерол, за да имаме възможност да въздействаме върху самите микотични причинители. В зависимост от това колко разпространена е микозата и от колко време е инфекцията, може да съчетаем локалното лечение и с вътрешен прием на препаратите. Терапията в този случай продължава максимум до три-четири седмици и се постига много добър ефект. Изключение е микозата по гладката кожа, чието лечение е предимно с локални препарати.

Но, задължително е да се прецизира персонално лечението при пациенти с хепатит, цироза и с други чернодробни увреждания.

– Вярно ли е, че спорите на гъбичките може да останат в обувките на заразения с тях човек повече от 5 години? 

– Спорите на гъбичките дълго време може да се запазят в обувките на пациентите, както и в почвата. И при благоприятни условия, отново да се развият. Тогава, при едно убождане на крака при хора, които обичат да ходят боси, може отново да се заселят по кожата и да започне нова микотична инвазия.

– Когато човек се зарази веднъж с гъбички, изгражда ли имунитет към инфекцията впоследствие?

– Не, за съжаление, не се изгражда никакъв имунитет. Затова, след провеждане на лечението, трябва да се направи повторно микроскопска или културална диагностика. Ако терапията е била успешна и резултатите са отрицателни, лекарят трябва да обсъди с пациента задължително профилактиката оттук-нататък, тъй като гъбите отново могат да се заселят, особено при предразположените към това хора.

За да избегнат повторното заразяване, не трябва да носят дрехи от синтетични материи, обувките – задължително да са от естествена кожа, след всяко къпане трябва много добре да подсушават кожата, особено между пръстите на краката и ръцете. И, ако се налага, да се приложи при тях и вътрешна перорална профилактика.

Например разноцветният лишей за съжаление често рецидивира. И определени хора, поради наличие на конституционални особености и генетични фактори, имат предразположение към този тип гъба. Тя се намира в различните космени фоликули и след половин година може отново да пламне. Затова се прави и понякога перорална профилактика именно след шест месеца.

Каква е терапията?

За да се докаже наличието на гъбички, лабораторно се правят микологични изследвания. На първо място е микроскопската диагностика, т.е., чрез директна микроскопия се определя дали причинителят на конкретната дерматоза е гъбичка. А изолирането й вече става с културалното посяване на гъбичката в специални среди на Саборо. Най-новият метод е ДНК-диагностиката, чрез която се прави генотипно определяне на самата гъбичка. И спрямо резултатите от тези изследвания, според изолирания причинител, селективно се прилага и съответният антимикотичен препарат.

“Разбира се, лечението на гъбичките в годините е претърпяло големи промени. Днес в САЩ има над 90 вида антимикотични препарати за лечение, както за локално приложение, така и за вътрешен прием. Групирани са основно в няколко групи, като на първо място са кератолитиците – препарати, които водят до премахване на горния рогов слой, където най-често се намират определен вид гъбички, причинители на много често срещаната напоследък микоза – разноцветен лишей. 

Нарича се така, тъй като презентацията на гъбичките върху повърхността на кожата е с различни видове петна, които могат да бъдат жълти, кафеникави, тъмнокафяви. А след излагане на слънце, тези петна се демаркират от здравите участъци като бели, витилигоподобни изменения, тъй като самата гъбичка съдържа фотофилтър и дава възможност на слънцето да прониква в кожата. Затова и диагнозата “питуриазис верси колор” звучи така: “върти цветът върху кожата”. Причинителите са вид дрожда, която много добре се повлиява от т.нар. кератолитици. Тези препарати съчетават в себе си салицилова, ондоцилинова и бензоена киселина, в различни проценти.

Другата по-голяма група препарати, които се използват за лечение на гъбичките, са антисептичните съединения, защото много често говорим не само за микоза, а и за насложена бактериална инфекция. Затова много често препаратите за гъбички имат не само антимикотично действие, а и антибактериално.

Третата група, която е много важна и напоследък модерна, е тази на имидазоловите деривати. Това са препарати, които за разлика от предишните генерации антимикотични лекарства, се предписват за по-кратък срок и в по-малки количества, като по този начин щадим чернодробните функции, за които вече казах, че имаме контраиндикации при прилагането на антимикотици”, обясни експертът.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/