Все повече смъртоносни вирусни епидемии се появяват в световен мащаб. Защо се случва това?
На този въпрос отговарят на страницата на The ConversationДжъстин Смит (Justine Smith), професор по здравеопазване от Университета Флиндерс и Джил Кар (Jill Carr), доцент, също от Университета Флиндерс.
Напоследък постъпват често съобщения от цял свят за появата на опасни вирусни инфекции. Развитието на социалните медии и достъпът до интернет може да са едно от обясненията за тяхното привидно увеличение.
Но не е само това. Броят на вирусите и инфекциите, които предизвикват, наистина се увеличава. Научните постижения, начинът, по който живеят хората днес и биологията на вирусите, допринасят за появата им.
Все повече нови вируси
Изглежда вирусните инфекции днес са навсякъде. От януари 2018 г. Нигерия преживява необичайно голямо огнище на хеморагична треска, която се причинява от вируса Ласа (Lassa).
Има повече от 400 потвърдени инфекции и 100 смъртни случая до момента.
Южният индийски щат Керала се бори с избухването на рядко срещания вирус Нипах (Nipah), който причинява тежко възпаление на мозъка и взе живота на 14 души през май.
В Бразилия избухна епидемия на вирусна жълта треска, започнала в края на 2017 г., се пренесе в силно населените райони близо до Сао Пауло и Рио де Жанейро. Една трета от 723-мата души с потвърдена инфекция са загинали от заболяването досега.
Несъмнено сме по-информирани за такива сериозни заболявания след безпрецедентната епидемия на Ебола от 2014-2016 г. в Западна Африка, която взе повече от 11 000 жертви. А след това избухна епидемията на вируса Зика (Zika), заради който в периода от 2015-2017 г. се родиха 3500 бебета с увреждане на нервната система или очите.
Снимка: WHO
Първият доклад за човешка вирусна инфекция е за жълтата треска в армията на САЩ в началото на 20 век. И сега според оценките на експертите, всяка година се откриват три до четири нови вида човешки вируси и все още предстои да бъдат открити около 250 човешки вируса.
Откриването на нов вирус днес е сложно и изисква много стъпки. Обикновено това включва описанието на пълния му генетичен код с комбинация от интензивна работа в лаборатория по молекулярното му секвениране и изчислителни анализи, използващи огромни референтни бази данни.
Необходими са медицински епидемиологични изследвания (които разгледат разпространението на болестта) и биологични експерименти, за да се разбере доколко вирусът е опасен за човека патоген. След това може да е необходимо известно време, за да се свърже вируса с определено човешко заболяване.
Например, човешките пареховируси (които могат да причинят тежки сепсисоподобни заболявания и менингити при малките деца) са открити през 50-те години на миналия век. Но са идентифицирани като причина за болестта при малките деца през 2004 г.
И относително големите австралийски епидемии от 2013 г. насам потвърдиха връзката на тези вируси със сериозните заболявания, които имат потенциал за усложнения в развитието на децата.
Как хората допринасят за това
Съвременните хора допринасят за успеха на опасните вируси. Вирусът се възпроизвежда само в клетката на живо същество и се разпространява най-ефективно, когато има контакт между двама души.
Организацията на обединените нации измерва текущия световен ръст на населението на повече от 1% годишно. От гледна точка на вируса потенциалните инкубатори се увеличават.
Световното население също така се урбанизира, което означава, че хората живеят в непосредствена близост помежду си, което е благоприятно за разпространението на вирусите.
Вътрешният и международен масов транспорт позволяват вирусите да се движат между регионалните популации.
Много опасни вирусни инфекции са зоонозите, които са болести, предавани на хората от други животни. Прилепите са обичайният виновник – съществува една теория, според която уникалната им имунна система им позволява да носят сравнително голям брой вируси, без да развиват заболяване.
Епидемиите, причинени от коронавирус с тежък остър респираторен синдром (severe acute respiratory syndrome – SARS), вероятно са започнали чрез контакт между прилеп и човек.
Снимка: Pixabay
Разширяването на населените места в зоните на дивата природа предоставя повече възможности за контакт на хората с вирусите. Домашните животни могат да носят вируси, които заразяват хората, а растящата човешка популация диктува увеличаващото се и по-компактно животновъдство.
Грипният вирус заразява прасета, говеда и птици, както и хора. Щамът H7N9, който зарази повече от 1500 души в Китай и доведе до смъртта на една трета от тях през 2013 г., за пръв път се пренесе на хората от болни птици.
Що се отнася до цифрите обаче, най-важният вирусен преносител е комарът. Ухапването от някои комари Aedes, например, е основният път за инфекция с вируси като вируса на Денга, вируса Зика и Чикунгуня.
Куинсланд, Австралия, е местообитание на тези комари, така че избухването на Денга се случва ежегодно, обикновено поради заразен пътник, пристигащ от ендемичен регион.
Изследванията, проведени в Амазония, свързват разширяването на зоната на комарите в ендемичните райони с обезлесяването и ниската растителност. Резистентността на относително малкото налични инсектициди също може да допринесе за тяхното нарастване.
Снимка: Pixabay
Защо вирусите са коварни
Самата биология на вирусите допринася за способността им да причиняват заболяване. Повечето човешки вируси се репликират почти мигновено и в огромни количества. В резултат на това, възникват много мутации в генетичния код на вируса.
Това позволява на вируса бързо да се адаптира към неблагоприятната среда, като човешката имунна система или лекарствата. Това може също така да позволи на вируса да прескочи от животно на човек.
Някои вируси създават хронични инфекции, което удължава възможностите за предаване. След острото заболяване вирусът Ебола остава скрит в продължение на много месеци в части от тялото, които генерират слаби възпалителни реакции, като например половите органи, мозъка и/или очите.
И въпреки че човешкият вирус на имунната недостатъчност (ХИВ) може да причини остро заболяване, обикновено има значително забавяне между инфекцията и появата на някаква болест. Следователно заразените хора могат да предават ХИВ в продължение на години, преди да са наясно, че носят вируса.
Няма специфични лекарства за най-опасните човешки вируси.
Отчасти е така, защото вирусите са бързоеволюритаща и разнообразна група. Затова не могат да се използват общоцелеви лекарства, както е възможно с антибиотиците за бактериите.
Другото предизвикателство е жизненият цикъл на вирусите, които използват клетъчната машина на заразения човек. Така лекарствата, които са насочени срещу растежа на вирусите, оказват влияние върху клетката на човека, което може да доведе до нежелани лекарствени реакции.
Също така способността на вируса да се адаптира предполага потенциал за развитие на резистентност към лекарство. Лечението на HIV инфекцията включва комбинация от лекарства с различни действия за справяне с този проблем.
Въпреки многото предизвикателства, свързани с опасните вируси, научните изследвания продължават да дават още по-иновативни решения. Програмата на университета Монаш World Mosquito Program е един такъв пример.
Тази програма се основава на откритието, че една безопасна и естествена бактерия, Wolbachia, спира растежа на вирусите в комара. Насекомите в районите, ендемични на болести, пренасяни от комари, се заразяват с Wolbachia, за да се прекъсне цикъла на предаване.
В крайна сметка, колкото и хитри стратегии да използват опасните вируси, не може да превъзхождат човешката изобретателност.
Източник: https://nauka.offnews.bg/