Лимитите продължават да бъдат един от най-спорните въпроси във финансирането на болниците ни, тъй като непрекъснато повдигат въпроси за това доколко справедливо се определят. Парадоксално или не единственият по-спорен въпрос се оказаха средствата, които останаха да се разпределят между клиниките без лимити. Тези по приложения едно и три или финансирането за хемодиализа, раждане, интензивно лечение, химиотерапия и лъчелечение, както и за лечение и рехабилитация при ДЦП и нервно-мускулни увреждания. Затова решихме да ви покажем къде отива най-голямата част от тези средства.
Над 1.88 млрд. лв. ще бъде бюджетът на здравната каса за болнична помощ през тази година. Близо една четвърт от него – 23%, или 441.5 млн. лв. се очаква да попаднат в болниците без лимити, показва справката на здравната каса за плануваното разпределение на средствата й до края на годината.
Онкологията се оказва, че е основното перо,
което гълта тези средства. Над 63 млн. лв. са парите, планувани само за модерно лъчелечение и позитронно-емисионна компютърна томография. Отделно от това са средствата за химиотерапия и по-конвенционално лъчелечение. На този фон никак не е странно, че в десетте болници (виж таблицата), които ще усвоят най-много средства тази година без лимити няма нито една, която да е без онкология. Повечето от тях като собственост продължават да бъдат държавни, единствените представители на частните клиники сред тях се оказват „Аджъбадем Сити Клиник“ и „Аджъбадем Токуда“. В първата болница основна част от дейността й заема онкологията, а втората също осъществява химио- и лъче – терапия. Единственият представител на общинското здравеопазване сред десетте болници по тези приходи е КОЦ Пловдив.
Средствата за онкология сред безлимитните
плащания очевидно заема толкова голям дял, че дори спешната болница на България – Пирогов, която би трябвало да получава солидно финансиране за интензивни грижи, изпада от редичката на първите десет с годишните си приходи от 6.73 млн. лв. по приложение едно. Най-голямата АГ-болница в страната – „Майчин дом“, в която всяка година проплакват най-много бебета и се гледат най-много деца в отделението по неонатология също е по-назад с очакваните 7.84 млн. лв. за 2018 г. Тя не успява да се нареди сред „отличниците“ въпреки че цените на пътеките, по които тя работи варират от 700 лв. за раждане до 3600 лв. за новородени под 1499 грама. Дори и те обаче не са съизмерими с най-скъпите пътеки за лъчелечение и радиохирургия, които стигат и до 9000 лв. Цените на процедура за диализа или парентерално хранене пък са едва по 144 и 155 лв.
На опашката в усвояването на безлимитните
средства очаквано се нареждат малките общински болници и центрове за рехабилитация. При 26 болници сумите, които ще получат за годината по приложение едно не стигат и 20 000 лв. Най-малко средства – 1870 лв., ще заработи болницата в Ардино, следвана от МБАЛ „Скин Системс“ в с. Доганово с 1 969 лв. и МБАЛ – Елин Пелин с 2 152 лв. Сред другите подобни клиники са „МБАЛ Велики Преслав“, МБАЛ – Белене, СБДПЛР – Костенец, СБР – НK ЕАД филиал „Павел баня“ и др. Доколко справедливо е подобен тип финансиране оставаме да кажат експертите.
| Болница – Приходи* в млн. лв.
Св. Марина – 22.6Св. Георги – 22.5 Аджъбадем Ситиклиник – 20.04 КОЦ Пловдив – 13.3 Александровска – 13.3 Аджъбадем Токуда – 12 Д-р Георги Странски –11.9 ИСУЛ – 11.1 Св. Иван Рилски – 10.12 * – очаквани средства по приложения 1 и 3 на НЗОК за 2018 г. Източник: НЗОК |
Автор: Мария ЧИПИЛЕВА
Източник: https://clinica.bg/