Борбата с мръсния въздух отново е на дневен ред, след като Министерството на здравеопазването инициира среща с различни екперти, за да обсъдят работещи механизми за намаляване на вредните емисии. Междувременно Българският лекарски съюз (БЛС), Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и Сдружение „Въздух за здраве“ обявиха намерението си да обучат личните лекари и специалисти как да дават точните съвети на точните пациенти, за да се предпазват сами от рисковете, които крие за здравето им мръсният въздух. Какво е подходящото решение за държава, като България, с високи стойности на замърсяване и смъртни случаи, причинени от него, попитахме д-р Александър Симидчиев. Той е пулмолог по специалност и председател на Сдружение „Въздух за здраве“.
Замърсяването на въздуха е само едната страна на монетата. У нас през последните 7-8 години въздухът става по-чист от преди, но все още не е достатъчно, за да кажем, че няма рискове за здравето. Един проблем, за който малко се говори е, какво използваме за норма при определянето на чистотата на въздуха. Тоест, каква е границата, над която казваме, че замърсяването е извън норма. Има два вида норми – едните са създадени в рамките на Европейския съюз, а другите са определени от Световната здравна организация. Работата е там, че тези на СЗО са горе-долу два пъти по-ниски от тези в ЕС. Има различни обяснения защо това е така, но аз като лекар и човек на науката виждам основания да се стремим към минимални стойности на замърсяване. Независимо че днес сме по-добре отколкото сме били вчера, все още имаме много дълъг път да извървим докато стигнем до нива, които могат да бъдат считани за безопасни. В момента разликата между европейските норми и тези на СЗО създава допълнителни 10% риск от смърт за европейците, а това е доста неприемливо в света, в който живеем. Разбирам, че това е така, защото ако сложим твърде ниски норми, това ще постави всички ни извън тях, но е по-добре да знаем, че сме извън нормите и да се стремим да влезем в тях, отколкото да казваме – да, при тези високи стойности сме горе-долу добре.
Замърсяването във въздуха е динамична величина,
която непрекъснато се променя. В даден момент една държава може да е с по-чист въздух от друга и обратното. Но това, което със сигурност може да се измери е смъртността от този проблем. България е на трето място в света по смъртност от замърсен въздух. Не сме най-мръсната страна, но смъртността ни е една от най-високите и основната причина за това е комплексното влияние на няколко фактора, които се струпват на куп. Единият е, че имаме относително високи нива на замърсяване, другото е, че здравната ни система не работи толкова ефективно, колкото би могла, и третото е, че хората индивидуално не обръщат много внимание на здравето си и това позволява малки на глед проблеми да станат големи, преди да им се обърне внимание. Въпросът за профилактиката е много ключов въпрос и всички ние, които работим за чистотата на въздуха всъщност не работим за самата чистота на въздуха или цифричката в здравната статистика, а за профилактиката като цяло. Защото знаем, че замърсяването увеличава риска от редица заболявания – при едно и също замърсяване един човек може да се разболее от инсулт, друг – от инфаркт, трети – от рак на белия дроб. И те ще продължат да се увеличават, тъй като въпреки че знаем, че сме експонирани, не взимаме достатъчно мерки, за да се предотврати тази експозиция.
Тук някои хора бъркат профилактиката с временни решения
като носенето на предпазни маски, но идеята е изобщо да не се стига до там. Носенето на маски е лепенка върху една рана, която трябва да бъде излекувана. Маските помагат в някои случаи, но те са временно решение, не са трайно решение. Тя има смисъл, когато знаем, че влизаме в среда, за която знаем, че е силно замърсена, за да се предпазим от нея. Но представяйте ли си да ходим и вкъщи, и навън, и навсякъде с маски! Това не е възможно, ще пречи най-вече на социалните ни контакти, да не говорим за семейните. Освен това маските трябва да се сменят – представяте ли си колко много допълнителен боклук ще се генерира, ако всеки един от нас диша през маска и я изхвърля. Това ще бъдат 2 млн. маски само за София. Проблемът трябва да се реши с намаляване на замърсяването, а не с носене на маска. Трябва да се има предвид също, че фините прахови частици са с много малък размер – около 2.5 микрона, това е една-40-та част от дебелината на човешки косъм. Това са изключително дребни частици, които ние не можем да видим във въздуха, и за да ги спира маската, тя трябва да е много плътна. Но тогава тя пречи на дишането, т.е. хора, които по принцип са със затруднено дишане и рискът от белодробен проблем е особено висок, точно те няма да могат да носят маски. Приложимо е, когато хората карат колело в трафик, но това са маски с механично филтриране, които предпазват основно от праховите частици. В трафика обаче има и газови замърсители и тези маски не могат да премахнат праховите замърсявания. Там трябват химически филтри, които допълнително усложняват и оскъпяват нещата. По мои скромни данни една маска, която има химически и механичен филтър струва около стотина евро и това е сума, която трябва да се дава през ден, ако искаме да поддържаме дихателните си пътища чисти. Дори най-евтините маски да ползваме, пак няма да е евтино, защото те пък се сменят по няколко пъти на ден и разходите могат да набъбнат до 3 000 лв. месечно.
Изобщо, не виждам къде излиза сметката да продължаваме да замърсяваме
Има една проста политика – който замърсява, трябва да плаща за това, че замърсява. Тоест, всички, които отделят повече през комина си или през ауспуха си, те трябва да имат повече финансова тежест, защото всъщност харчат един ресурс, който останалите дишат. Въпросът е тези пари да стигат до хора, които могат да се занимаят с това да премахнат вредното въздействие от замърсяването. Само по себе си събирането на пари не е решение – тези пари трябва да стигнат до работещи институции и работещи структури, които да премахват последиците от този проблем. Например, държавата събира акциз от цигарите, които не са никак малка сума. Но каква част от този приход отива за здравеопазване, където виждаме основните последици от тютюнопушенето. Употребата на цигари води до предвидими и измерими последици за човешкото здраве. Но парите, които държавата прибира под формата на акциз, не съм сигурен че отиват за здравеопазване. По същата логика ако парите, които се събират от авиокомпаниите за следата от изгорели газове, които оставят самолетите, отиват за безплатни маски, нямаше да се питаме колко струват, а щяхме да ги раздаваме безплатно. Но това изисква механизъм за усвояване на средствата по предназначение – изграждане на пречиствателни станции, изграждане на велоалеи, зелени зони и какво ли още не. Така според мен трябва да се решава този проблем.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/