„Обикновеният пияница живее, за да пие, а алкохоликът пие, за да може да живее“. Думите са на основателят на АА („Анонимни алкохолици“) в България. Колко от нас пият? И…в какви количества? Какво означава диагнозата „алкохолна болест“ и до какви увреди води, разказва д-р Георги Джупанов, психиатър в МБАЛНП „Св. Наум“, София.
Трябва да се разграничат няколко степени на проблем. „Първо, употреба, която се случва на всекиго. И ако е инцидентна, в умерени количества, тя не води до проблем. Това е доста разпространено в нашата култура“, казва д-р Георги Джупанов.
Едно по-високо ниво на проблема е злоупотребата. Тя е такъв вид употреба на алкохол, която води до проблеми в психологически, социален и/или физически аспект.
„Алкохолът дестабилизира настроението, човек става тревожен. За жалост, много често хората използват алкохола за самолечение на тревожност и депресия! Той самия в дългосрочен план дестабилизира настроението и може да доведе до тревожни разстройства, а в някои случаи до по-сериозни невропсихиатрични проявления“, предупреждава д-р Джупанов.
В социален аспект пример за злоупотреба е такова пиене, което може да доведе до загуба на работа. Или до разстройство в отношенията със семейството. Във физически аспект проблемно пиене води до нарушения във физиологичната сфера.
Количества и степени на зависимост
Поносимостта е доста индивидуална. Тя подлежи на макро различия, като расовите например. „Количествата, които европейците пият, от редица азиатци не биха могли да бъдат понесени без да има интоксикация. Друг пример е поносимостта между мъжете и жените. При жените ензимите, които метаболизират алкохола са по-слабо активни, така че количествата за един мъж, биха могли да доведат до интоксикация за една жена“, обяснява специалистът.
Употребата на алкохола води до индуциране на ензимите, така че в перспектива човек може да носи повече. „Но все пак това не е безкрайна яма, която може да поеме голямо количество“, коментира д-р Джупанов.
Степените на алкохолна зависимост са три – употреба, злоупотреба, строга алкохолна зависимост. „При алкохолна психоза, делир или деменция, които са тежки психиатрични усложения, човек представлява опасност за себе си или за околните. Само в тези случаи е обект на задължително лечение, тоест, против волята му. Всички други случаи подлежат само на доброволно лечение“, пояснява д-р Джупанов.
Вредите за организма
„Първо се нарушават съседните органи на храносмилателната система. Може да се получи гастрит, повишава се рискът от възпаление на стомаха, от язва. Черният дроб може да се доведе до стеатоза, до стеатозен хепатит и при прекалена употреба до цироза. Особено при масивни препивания (макар да се получава и при хронични, умерени препивания), може да бъде засегнат панкреаса. И вследствие на това да се получи остър и хроничен панкреатит“, казва д-р Джупанов. Тогава може да се повреди ендокринната, чисто храносмилателна функция на панкреаса, защото той излъчва сокове в дванадесетопръстника, които смилат храна. При по-сериозно засягане може да се стигне и до диабет, допълва специалистът. При хронично употребяващите алкохол имунитетът пада и те стават прицел на различни инфекции. Дихателни или на отделителната система. Често се забравя, че хроничната алкохолна употреба увеличава рисковете от заболяването туберкулоза. „В наше време, като че ли има Ренесанс на тази подла болест. По отношение на сърдечно съдовата система един доста фрапантен случай на кардиологични усложения на алкохолизма е кардиомиопатията. Което означава структурно и функционално нарушение на работата на сърцето. По отношение на самия мозък може да се стигне до емоционални и поведенчески проблеми“, обяснява лекарят. Те настъпват по време на острата интоксикация или на по-късен етап. Със задълбочаване на проблематиката може да се стигне до много сериозни усложнения, като алкохолния амнестичен синдром (синдром на Корсаков), при който се нарушава тежко способността за запаметяване. В най-тежките случаи вече може да се стигне и до токсична деменция. Тоест, трайно увреждане на паметта и на интелекта.
Може да бъде засегнат целия мозък, цялата централна нервна система“, пояснява д-р Джупанов. От страна на периферната нервна система пък, често усложнение при хроничните потребители е алкохолната полиневропатия. Засягат се и периферните нерви. Тя най-общо може да се изрази с нарушения на усещанията, като изтръпване например. Или с нарушения на движенията, с отслабване на крайниците и нарушения в походката. Проблемите с придвижването са много важни защото те може да са периферно неврологични, но може и да са централни, защото когато малкия мозък бива засегнат, на централно ниво може да се наруши координацията на движенията.
Психология на болестта
При психологическия аспект налице е непреодолимо вътрешно желание и преживяване на вътрешна принуда да се употребява алкохол. Има и физиологични измерения – с течение на времето се увеличава толерантността на организма и човек може да приема по-големи количества. Той има нужда да ги поема, за да получи същия ефект, както по-рано. „Друг елемент на алкохолната болест е абстинентния синдром, който много често води пациентите в болница, заради симптомите“, казва д-р Джупанов. Този синдром означава, че ако спреш или намалиш количеството на алкохола се разгръщат няколко физиологични и психологически събития. Признаците на неусложнен абстинентен синдром се появяват след редовна употреба с години и когато тя спре, се получават разтреперване, изпотяване, психично напрежение, сърцебиене, игра на кръвното, това са признаци. „Ако зависимостта е тежка и има серия от абстиненции (а всяка следваща може да е по-тежка), може да се получат две или три много сериозни усложения“, обяснява д-р Джупанов. Макар да звучи странно – не само пиенето е вредно, но и спирането му. Затова е най-добре то да се случва в болнични условия.
„Усложнения на абстинентния синдром означава, че освен треперене и изпотяване, напрежение и жажда за алкохол, човек може да направи епилептичен гърч. Или състояние на обърканост, алкохолен абстинентен делир. Който заради силното треперене е популярен, като делириум тременс. Пациентът не знае кое време е, получава халюцинации, най-често зрителни, има обръщане на фазите сън/бодърстване“, обяснява специалистът. Най-често изпитва силен страх, поведението му е грубо неадекватно спрямо средата. Налице е тежка органична психоза. Делирът е животозастрашаващ и налага спешно лечение. Нарушенията във физиологичените функции при делир са толкова големи, че се налага лечение в реанимационно отделение.
Системно злоупотребявайки, човек може да скъси живота си, благодарение на нервнопсихичните нарушения, или на физическите. Самите абстиненции също могат да са животозастрашаващи. Опитите за спиране при тежко зависими може да са животозастрашаващи. Затова е задължително да се случват в болнични условия.
Лечение и рехабилитация
„Ако човек се докарва често до тежки интоксикации, особено ако е интоксикация с нарушение на съзнанието, той става първо обект на токсикология. След което е разумно да бъде преведен в психиатрия. При тежки интоксикации обичайният престой е около 3-4-5 дена. Когато пациента пожелае да се лекува или бъде убеден от близките си, то може да започне интоксикацията и в психиатрична клиника, или отделение. Това важи за неусложнените абстиненции, когато човека не е свръхинтоксикиран“, обяснява д-р Джупанов.
Детоксикацията е първата стъпка. Много хора за жалост смятат, че това е всичко, което трябва да се направи. Тя се състои в овладяване на абстиненция, на симптомите чрез лекарства през устата или инжекционно. „Трябва да се приложат и витамини от групата Б, особено важен е Б1. Често се получават повръщания, разстройство, изпотяване. Затова, за да не се наруши електролитния баланс трябва да се правят вливания. Нерядко се добавят и лекарства за профилактика на гърчовете“, казва лекарят.
Оказва се, че често при пациентите с алкохолна зависимост това не е първичното заболяване. Много хора с тревожност и депресия не отиват на лекар, за да лекуват своята тревожност или депресия, а започват да се самолекуват с алкохол.
Затова трябва да се започне и лечение на тревожните и депресивни разстройства. Което може да е лекарствено, а може да стартира и с психотерапевтични дейности. Там, където има ресурс в определени болници, това може да включва индивидуална терапия, а в някои болници има възможност и за групови занимания. „Има пациенти обаче, при които алкохола не е средство, а първичен проблем. За тези хора също има варианти в групови или индивидуални терапии, които може да стартират в болницата. Но това е само начален етап, доколкото престоя в болница при неусложнени случаи е 7-10 дена. При по-тежки е 20 или повече дни“, казва д-р Джупанов. Следват психосоциални рехабилитационни мерки и много дълъг рехабилитационен период.
„Реално е нужно година и повече за една успешна рехабилитационна практика“, обяснява д-р Джупанов. Тези програми са изведени извън болниците, заради ограниченото време за престой в болничните заведения. Има разнообразни варианти. Някои предпочитат индивидуални психотерапевтични дейности. Възможностите също са различни. Едната е дневен център. Там се прилагат индивидуални, групови психологически, занимателни терапии. Всичко това се случва в рамките на обичаен работен ден и после пациента се прибира у дома.
„Изключително важно е структурирането на времето, което много често се губи в алкохолната болест. Това означава, че животът на пациента се върти около някакъв модел на пиене и всички усилия и стремежи са насочени към това как да пие. Губи способност да организира времето си според изискванията на семейството си, на обществото. Това е нещо, което трябва да бъде припомнено или наново научено и е една от задачите в подобни програми“, обяснява специалистът.
Друг вариант освен дневните центрове са рехабилитационни програми с 24 часов престой, денонощен. Те са и по-скъпи. Постъпването отново е доброволно, или близките трябва да намерят начин да убедят пиещият.
Има различни модели. Центрове в общността, в града. Но и те залагат на тотално структуриране и моделиране на времето, оформяне на средата. Разликата с дневните центрове е, че човека, постъпил за лечение, остава да спи и изцяло живее там. Често мястото за живот и за терапия е разделено в отделни сгради. Този вид изолация от обичайния ритъм на живот и среда приучава хората да живеят без алкохол. Центровете могат да са терапевтични, трудови, религиозни.
Мястото на близките и отношенията с тях
„Донякъде близките трябва да свикнат с мисълта, че това е една болест и чувството за вина, което насаждат у човека с проблем е напълно безсмислено и непродуктивно. Няма смисъл от обвинения, че това е слабост на характера, морален провал или че човека е виновен“, съветва д-р Джупанов. При депресивните състояния така или иначе се развива състояние на вина. Освен това болестта може отново да се появи. „Когато схванеш, че човекът има медицински и психологически проблем, общо взето нагласата към него може да бъде преместена. От конфликт да се премине към оказване на подкрепа и помощ. Добре е да има и психологически консултации за близките, за поведението към пациентите. Групови и фамилни сесии с близки“, обяснява д-р Джупанов.
Дори съществува понятие като „съзависимост“. Това е форма на поведение, която се наблюдава при близки на зависими хора.
„Един американец смята, че има такава аномалия на характера, която определя като съзависимо личностно разтройството – другият да търпи несгодите, обидите, физическата агресия „, пояснява д-р Джупанов.
За съжаление у нас все още има проблем с плавното преминаваме и помагаме на хората да преминат през различни институции. Няма яснота за опциите, нито ясна комуникация. „А би трябвало да е институционно уредено, въпрос на организация. Ти като така или иначе си дерайлирал, задача на обществото е да ти помогне да влезеш пак в релсите. Понякога цели семейства са дерайлирали, това става патология на групата“, споделя специалистът.
И все пак, ако виждате проблем при близък човек, или при себе си, не спирайте с опитите за подкрепа, не оставяйте близките си сами и в безтегловност! Този път е дълъг и болезнен, стъпките са трудни, но възможни! Не винаги можем да разберем причините, често сме наранени от неадекватността и егоцентризма на някой друг, но от другата страна също стои болка. А залогът е човешко същество, цели семейства и някъде там … абсолютно невинни деца.
Автор: Милена ЗЛАТКОВА
Източник: https://clinica.bg/