Изследователи посочват какви здравословни проблеми могат да се окажат рисков фактор за развитие на старческо слабоумие. В интернет могат да се срещнат всякакви версии за причините и рисковите фактори, свързани с тази болест. Но доколко достоверни са тези данни, какво е известно на науката и медицината за една от най-загадъчните болести, която най-често става причина за слабоумие у хората в напреднала възраст? Ето какво обясняват експертите. В случая – проф. Анатолий Яшин – научен директор на Центъра по популационно здраве и стареене в Университета “Дюк” в Северна Каролина, САЩ.
– Проф. Яшин, уязвим ли е човешкият мозък от проникването на различни бактерии в него?
– Известно е, че нашият мозък е надеждно защитен от проникването на всякакви чужди агенти, намиращи се в тялото благодарение на хематоенцефаличната бариера. Тя обаче може да се увреди например при травма на главата, както и от всяко сътресение на мозъка. Има изследвания, които показват следното: при спортистите, играещи американски футбол, много по-често се среща болест на Алцхаймер, тъй като при тази игра те често падат и удрят главата си. А причината за възникването на болестта се състои в това, че при травма на главата се нарушава хематоенцефаличната бариера като през това “прокъсано, продупчено” място в мозъка започват да постъпват различни вещества от периферията (т.е. от останалата част на организма), в т.ч бактерии и вируси.
Като стана дума за инфекциите, не трябва да забравяме, че в главата си имаме “директни врати” към мозъка, през които по-просто се преодолява хематоенцефаличната бариера. Това са носът, очите и устата. Ето например, прието е при стоматолога да се премахва зъбният камък и да правят прочее манипулации за “дълбоко” почистване. Но сега неврофизиолозите открито предупреждават, че това е опасно, защото през дълбоко увредената лигавица могат да попаднат бактерии. А мозъкът е близо. Повишава се рискът от проникване на чужди агенти и ответна възпалителна реакция, водеща до гибел на невроните. Между другото, в т.ч. точно по същата причина се смята, че при хората с пародонтоза (заболяване със силно увреждане на венците) също се повишава рискът от развитие на болест на Алцхаймер.
– Ако носът и устата, както казвате са “преки врати” към мозъка, излиза, че различните хронични възпаления на гърното-носа-ушите също могат да допринесат за Алцхаймер след години?
– Възможно е. В по-млада възраст организмът като цяло, в т.ч. и мозъкът е по-устойчив и способен да държи инфекциите под контрол, да се бори адекватно с тях, без да позволи разрушаване на голямо количество от собствените си клетки. Но с възрастта вътрешната устойчивост и контрол се разстройват и това, с което в младостта сме се справяли относително безболезнено, може да допринесе за отключване на болестта на Алцхаймер. Така че колкото по-стари ставате, толкова по-внимателно се отнасяйте към всякакви инфекции, в т.ч. и към усложненията на уши-нос-гърло след банални простуди. Непременно лекувайте, и то без да губите време фарингити, синузити, отити и прочее последствия от остри респираторни вирусни заболявания.
Между другото, наскоро на конференция “Да спрем стареенето” в Берлин, изследователи изказаха ново предположение: има вероятност основната врата, през която се отключва болестта на Алцхаймер да е нашият нос. Известно е, че невроните започват да отмират най-напред в онази област от мозъка, която отговаря за обонянието. Тя се намира най-близо до обонятелната част на носа. Възможно е именно на това място да е най-висок рискът от попадане на инфекции в мозъка. Инфекции, предизвикващи изработването на т.нар. бета-амилоид, възпаление и прочее процеси, водещи до гибел на невроните.
А една от най-новите версии като причина за болестта на Алцхаймер е автоимунната, т.е. свързана с прекалената активност и грешки в имунната система.
– Проф. Яшин, освен инфекциите в днешно време почти всички страдаме от стресове – това отразява ли се на риска да заболеем от Алцхаймер?
– В ежедневния живот се срещаме или с физически стресове, т.е. претоварване, или с психосоциални стресове. Това е емоционалното натоварване, което човек изпитва и преживява вътре в себе си. Но не тези два вида стрес влияят за развитието на болест на Алцхаймер, а стресът, който се преобразува в клетъчен, т.е. стресът за клетките на главния мозък.
– А при какви условия “външният” стрес преминава във вътреклетъчен?
– Голяма роля тук играе способността на организма към адаптация. При по-младия и/или по-стресоустойчивия човек външният стрес по принцип се компенсира. Възстановяването се случва бързо, т.е., ако са възникнали нарушения вътре в клетките, те успешно са се “ремонтирали”. В напреднала възраст, както вече казахме, равновесието, способността към адаптация се нарушава и стресовете удрят по-силно по организма. Възстановяването се забавя и когато нервната клетка усеща (в т.ч. може да е грешно), че поправя ситуацията, на нея не й се удава да отремонтира увреждането. И тогава тази нервна клетка решава да приключи със самоубийство – апоптоза. Така, опростено и образно казано, невроните загиват заради стрес.
– А при депресия?
– Възможно е механизмът да е подобен. Наличието на депресия само по себе си сигнализира, че в мозъка има някакви нарушения, заради които невроните и синапсите могат да се окажат по-беззащитни пред увреждащите процеси. Епидемиологични изследвания (т.е. дългосрочни наблюдения на големи групи хора) показват, че депресията е важен рисков фактор, повишаващ вероятността от болест на Алцхаймер.
– Какви още болести и нарушения в организма повишават риска от Алцхаймер?
– Има тясна връзка със сърдечносъдовите заболявания: всичко, което влияе негативно на сърцето и кръвоносните съдове, повишава и риска от болест на Алцхаймер. Това са високият холестерол, наднорменото тегло, хипертонията. Съществува дори отделна теория за болестта на Алцхаймер: микрокапилярите, малките кръвоносни съдове с възрастта или заради нездравословен начин на живот намаляват своята еластичност, стават по-твърди. Започват да се разрушават, а това води до увеличаване проницаемостта на хематоенцефаличната бариера, защитаваща мозъка. С всички произтичащи от това последствия. Известно е също така, че има връзка между болестта на Алцхаймер и диабет втори тип. При болните с диабет втори тип се развива инсулинорезистентност, т.е. нечувствителност към хормона инсулин, поради което глюкозата от периферията се усвоява зле, т.е. извън мозъка. Доскоро се смяташе, че инсулинът по никакъв начин не влияе на метаболизма на глюкозата в мозъка. Но наскоро бяха открити сложни механизми, в резултат на чието действие инсулинорезистентността, както стана ясно, повишава вероятността от развитие на болест на Алцхаймер. Затова и тази болест получи още едно наименование – диабет 3-ти тип.
– Защо е толкова трудно да се създаде лекарство против болестта на Алцхаймер?
– Както често се случва, всичко се оказа много по-сложно, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Причините и механизмите на болестта са доста по-многостранни и заплетени. Стана ясно например, че освен съсиреците-плаки, има още и разтворими форми на бета-амилоида, които също са доста токсични за мозъка.
– Откъде се вземат тези разтворими форми?
– Оттам, откъдето и неразтворимите – това е резултат от функцията на определен мозъчен ген. Работата е там, че изначалното образуване на бета-амилоида е… защитната реакция на клетката. Тя започва да изработва това вещество, за да се бори с всякакви инвазии.
7 най-разпространени здравословни проблеми, които могат да доведат до болестта:
1. Сътресение на мозъка и други травми на главата.
2. Пародонтоза.
3. Продължителни възпаления на гърлото, носа, ушите – фарингити, синузити, отити.
4. Продължителни стресове в напреднала възраст – след 55-60 години.
5. Депресии.
6. Диабет втори тип.
7. Фактори, влияещи неблагоприятно на сърдечносъдовата система – висок холестерол, наднормено тегло, повишено кръвно налягане.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: https://zdrave.to/