Превенцията на сърдечносъдови заболявания се базира на все по-тесен контрол на основните рискови фактори. На втория онлайн конгрес eCardio 2018, организиран от Испанското дружество по кардиология (SEC), бе направен преглед на резултатите от последните проучвания и на препоръките от научните организации.
В своя доклад Нови подходи по отношение на сърдечносъдовия риск при пациенти със сърдечни заболявания Хуан Косин, кардиолог в болница „Арнау де Виланова“, Валенсия, подчертава разтърсващия ефект от представянето на резултатите от регистъра Pure през 2017 г. В списание Lancet бяха публикувани две статии, свързани с приемането на въглехидрати и мазнини, и една – за консумацията на зеленчуци. Резултатите, представени в нея, не са изненадващи: колкото повече плодове и зеленчуци приема човек, толкова по-добре. Но първите две статии съдържат изненадващо заключение „колкото по-висок е процентът на приетите калории от всякакъв тип мазнини, толкова по-ниска е общата смъртност от сърдечносъдови заболявания, което е впечатляващо“, казва експертът. Същият извод е направен и при оценката на процента на наситени мазнини.
От друга страна, според очакванията, увеличената консумация на мононаситени и полинаситени мазнини намалява смъртността. И накрая, в статията се отбелязва, че „увеличеният прием на въглехидрати несъмнено увеличава общата смъртност и смъртността от сърдечносъдови заболявания“. Това се случва единствено, когато над 50% от приетите калории на ден са от въглехидрати.
Кардиологът смята, че резултатите, свързани с приема на мазнини, не са пряко приложими към превенцията на сърдечносъдови заболявания. Това, което следва да се отбележи, е че „увеличеният прием на въглехидрати може да не е толкова полезен, колкото се смяташе“.
ДИАБЕТ
Друг съществен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания е диабетът, който е основен предмет на проучването Direct, публикувано в The Lancet на 10 февруари. Изследването установява, че при пациенти с наскоро открит диабет „86% от тези, които свалят 15 кг. при спазване на строга диета, са излекувани от диабета“. Косин пояснява, че това е постижимо посредством „седмични контролни прегледи и редовно измерване на теглото на пациента, както и спазване на подходящ хранителен режим…“.
Следователно, хранителният режим се разглежда като ключов в борбата с диабета. Отбелязват се обаче и нови пробиви при медикаментозното лечение. Проучването Canvas потвърждава „ефективността на SGLT2 инхибиторите, като сърдечносъдови протектори“. В тази програма от проучвания е използвано лекарството canagliflozin, което значително намалява риска от сърдечносъдови състояния. Намалението на нивата на холестерол също е основен фактор в някои държави, като например страните от Южна Америка.
Интересни са данните от проучването Fourier, чиито резултати бяха представени наскоро, като Косин отбелязва две негови положителни страни: „На първо място, колкото и да намалява LDL холестерола, не се отчитат нежелани ефекти и проблеми. Това води единствено до положително въздействие при сърдечносъдовите заболявания. И на второ място, новото лекарство, evolocumab, намалява възникването на сърдечносъдови инциденти“. Експертът подчертава, че са налице доказателства, че „не всички лекарства за намаляване на холестерола постигат тази цел“.
Най-големият спор е свързан с контрола на кръвното налягане. Последните указания на Американската кардиологична асоциация (AHA) предизвикаха този спор, тъй като в тях са намалени препоръчителните нива дотолкова, че според новите критерии половината от населението на Америка следва да се считат за хипертоници. По-конкретно според новите указания това, което преди отговаряше на пред-хипертонично състояние, сега се класифицира като хипертония от първа степен със систолично налягане от 130 до 139 mmHg и диастолично налягане между 80 и 89 mmHg.
ХИПЕРТОНИЯТА В ЕВРОПА
Според прогнозата на Косин, новите европейски указания, които ще бъдат представени след няколко месеца, „няма да подкрепят тези критерии“. Не на последно място и защото те се основават на проучването Sprint, в което не са включени пациенти с диабет, докато други проучвания сочат увеличен брой „сърдечносъдови инциденти при твърде голямо намаление на кръвното налягане при тези пациенти“.
В края на своя доклад Хуан Косин се спира на тютюна, който той определя като „бедния роднина“, тъй като „почти няма изследвания от последната година за този рисков фактор“. Но има новости, свързани с регулацията, изготвена от Агенцията по храни и лекарства на САЩ (АХЛ). Според АХЛ, концентрациите на никотин в конвенционалните горящи цигари ще бъдат намалени с цел да се избегне пристрастяване. „Производителите разработват алтернативни стратегии от известно време“ – каза Косин. От друга страна хората, които не могат да се откажат от никотина, ще бъдат стимулирани да ползват устройства, които дават възможност за прием на никотин без дим, тъй като димът е този, който причинява до 90% от вредата, свързана с тютюна, защото голяма част от катраните се вдишват при горенето на тютюна. Тези нови устройства нагряват тютюна до по-ниска температура, която обаче е достатъчна за извличане на никотина от тютюна.
На снимката:
Д-р Артуро Евангелиста, Директор на Клиниката по образна диагностика в болница Vall d’Hebron, Барселона. Той е член на борда на Европейската асоциация по ехокардиография (EAE). Д-р Евангелиста е автор на над 110 статии и 10 книги.
Д-р Мануел Ангуита, председател на Испанското кардиологично дружество, кардиолог в болница Reina Sofía в Кордоба.
Д-р Жозе Хуан Гомес, директор на Клиника по сърдечно-съдови заболявания в Международната болница Xanit. Директор на Клиниката по сърдечно-съдови заболявания в Университетска болница Virgen de la Victoria, Малага.
Източник: http://www.zdrave.net