Настъпването на летния сезон неминуемо е свързано с по-чести и дълги разходки навън, организиране на всевъзможни празници, свършване на къщната работа и тази на двора и др. Макар и до голяма степен това да са все приятни занимания, в повечето случаи те носят и определени негативни ефекти върху нашето тяло – изместване на ритъма сън – бодърстване, стрес заради предстоящо събитие, по-продължително излагане на слънце, често съпроводено и с полагане на физически труд.
“Всичко това може да стане източник на поява на главоболие или засилване и зачестяване на епизодите на вече съществуващо такова хронично. Един от факторите, провокиращи появата на главоболие през лятото, е високата температура. Тя е своеобразен стрес за организма, особено при по-малките деца и възрастните хора, при които процесът на терморегулация е все още незрял или съответно е по-слабо чувствителен към промените в околната температура. При тях главоболието е по-често, както и рискът от прегряване и топлинен удар е най-висок”, обясни за читателите ни неврологът и неврофизиолог д-р Юлия Йотова.
– Д-р Йотова, защо със смяната на сезоните често ни боли глава?
– С увеличаване на барометричното налягане в летните дни идват и обилните дъждове, придружени с гръмотевици. Когато светкавицата падне в близост до нас, тя се явява провокиращ фактор за поява на мигренозно главоболие, най-вероятно във връзка с промяна на налягането в мозъка.
Разходките навън често включват похапване на нещо набързо, което включва хот-дог, кетчуп, бира и др. – все възможни провокатори на мигренозното главоболие. Затова спазването на правилен хранителен режим и през лятото е препоръчителен.
Нарушеният режим на сън и бодърстване и в частност сънната депривация е сред основните провокатори на появата на главоболие. Спазването на определен час на заспиване е необходимо дори през летния сезон, макар че в повечето случаи е трудно осъществимо.
Не можем да се самоуспокояваме, че щом главата боли от време на време, е нещо дребно, някаква мигрена, за която няма нужда да отидем при специалист. Задължително се търси лекар, той преценява, изисква изследвания и наблюдава пациента до изясняване на диагнозата.
– Какви видове главоболие причинява стресът?
– Най-често е психогенното главоболие, почти всекидневно главоболие, обхващащо периоди от месеци и дори години, без да има свободни от главоболие периоди. Отслабва при психична отмора, отпуск или ваканция. Този вид главоболие се провокира от всекидневния стрес и психическото пренапрежение. Най-добрата профилактика за него е избягване на стреса. Лечението е посредством психотерапия, релаксиращи техники, по-рядко психоанализа.
Най-често при младите хора, дори до 30-35-годишна възраст, е неврастенното главоболие. Младите жени много страдат от мигрена, тя е съдово главоболие. Лекуваме я ние, невролозите, и личните лекари. Понякога е свързана с месечния цикъл, напрежение, някаква криза.
– Как се лекува?
– Лечението е твърде индивидуално и зависи от много фактори. Симптоматично главоболие може да има и в резултат на високо кръвно налягане. Затова първо и основно се лекува то. Последиците от нелекуваното навреме и неправилно лекуваното главоболие са безсъние, психическа умора, тежка апатия, невроза или сериозни неврологични страдания
Затова не подценявайте главоболието, то може понякога да подсказва за много опасно заболяване. Никакви хапчета обаче на своя глава не пийте, защото причина за главоболието могат да бъдат редица здравословни проблеми. Една таблетка може да го потуши, но проблемът да остане. Затова и трябва да се отиде на лекар – той е човекът, който знае най-добре как да постъпи, към какви изследвания да насочи пациента, какви лекарства да му предпише при необходимост.
– Възможно ли е мигрената да ни докара инсулт?
– Мигрената е сравнително често срещано заболяване, предимно в активната възраст, протичащо с характерни главоболни пристъпи. В основата на пристъпите е промяна в калибъра на съдовете – получават се съдови спазми, затова и главоболието се отнася към съдовото.
Засяга по-често младите жени и има различни варианти. Възможно е при някой по-продължителен и силен пристъп вследствие съдовия спазъм да се “обезкръви” малък участък и да се получи инсулт. Той се характеризира със задържане на неврологичните симптоми след отзвучаване на главоболието. Затова оплаквания като главоболие, замайване, световъртеж, размазано или двойно виждане, изтръпване на крак или ръка трябва да са сигнал за незабавно посещение при невролог.
Понякога може да се получи “микроинсулт”, който да не се усети от болния. На значително по-голям риск са изложени жени пушачки, приемащи противозачатъчни таблетки.
Мигрената е заболяване с голяма социална значимост поради тежестта на пристъпите, довеждащи до временна загуба на трудоспособност
Отключващите причини са различни. Hай-често те се дължат на недоспиване, недохранване, ошипявания на шията, преди менструация, злоупотреба с шоколад и някои други храни, стрес, пренапрежение и др.
– С какво е различно главоболието при високо кръвно?
– Повече от 80% от възрастните хора страдат от такова главоболие. Обикновено болките са тъпи, стягащи, постоянни, от двете страни на главата, често отзад в тилната област. Главоболието може да започне като леко притискане и да прерасне в остра болка. Възможно е да усещате и туптене в тила, синхронно на болката.
Основните причини за този тип главоболие са емоционалното пренапрежение и всекидневният стрес. Наред с това обаче главоболието може да се провокира и от хиподинамия – стоене неподвижно в една и съща поза за по-дълго време, от артрит или простуда.
– Можем ли да отличим главоболие при очни проблеми?
– Възможно е, ако имате нарушено зрение, да получавате главоболие от пренапрягане на очните мускули. Аналгетиците не облекчават подобен тип главоболие. Трябва да се консултирате с офталмолог. Много силните болки в очната област може да са признак и на глаукома. Тя изисква спешно лечение. Консултацията с невролог и офталмолог в този случай е необходима за разграничаване причината за болката. Освен рутинните офталмологични изследвания при необходимост се провежда и специализирано неврофункционално компютърно изследване, което показва има ли увреда на зрителния нерв и нервната проводимост до главния мозък. След доказване причината за този вид главоболие се назначава съответното медикаментозно лечение от водещия в случая специалист.
– Д-р Йотова, защо ни болят костите и ставите и когато е студено, и когато се затопли?
– Болят не самите кости, а нервните окончания при засегнатите места, защото са изключително чувствителни. Гърбът е особено чувствителен в преходните периоди през пролетта и есента, когато организмът се приспособява към друг вид температури. Причините за дегенеративните изменения на гръбначния стълб са т.нар. изшипявания, дископатии и дискови хернии, които ги има дори при младите хора. Това са и най-честите заболявания, при които се среща тази болка.
Проблем създават промените в шийната част на гръбначния стълб. Болните се оплакват от виене на свят, главоболие, изтръпване на ръцете. Тези усещания не се дължат на мозъчно заболяване, а на промени и изменения в гръбначния стълб точно в шийната област.
– Какви са оплакванията при такива изменения на гръбначния стълб?
– Появяват се изтръпване на крайниците, схващане, промяна на походката в зависимост от това дали са шипове или дискова херния. Най-тежките симптоми са парезите на крайниците, които са в резултат на притискане на съответен нерв, който започва от гръбначния стълб.
При по-леките заболявания – изшипяване и дископатия – се препоръчва физиотерапия и рехабилитация. Точно тези специалисти – по рехабилитация и физиотерапия, преценяват какъв вид спорт може да практикува всеки един пациент. Най-често препоръчвано е плуването и много лек фитнес, съобразен със съответното заболяване.
Люба МОМЧИЛОВА
Източник: https://zdrave.to/