Проф. д-р Лъчезар Трайков: Многочасовото стоене пред телевизора и компютъра ни докарва Алцхаймер

Проф. д-р Лъчезар Трайков: Многочасовото стоене пред телевизора и компютъра ни докарва Алцхаймер
Проф. д-р Лъчезар Трайков
Проф. д-р Лъчезар Трайков: Многочасовото стоене пред телевизора и компютъра ни докарва Алцхаймер
Проф. д-р Лъчезар Трайков

Можем да кажем с над 85% точност кой ще развие болестта в следващите 10 години

Преди дни проф. Трайков беше удостоен с отличието “Медик на годината 2017”, което се връчва от вестник “Форум Медикус” за безспорния му принос към диагностиката и лечението на алцхаймер, когнитивните и дегенеративните заболявания на мозъка от различен характер и за утвърждаването на българската неврологична школа в европейски и световен мащаб. Отличието е за упорития труд и приноса на изследователя в областта на дегенеративните заболявания на мозъка.

Проф. Трайков има над 650 научни труда в областта на невронауките, както и много съвместни публикации с водещи европейски и световни изследователи в сферата на наследствените деменции, когнитивните нарушения при множествена склероза и болестта на Алцхаймер. Според най-добрия познавач на човешкия мозък, “най-сигурната превенция срещу деменция е хубавата книга, любовта и креативността, които трябва да си осигури всеки човек. Стресът също е пагубен фактор, от който трябва да се опитаме да се отървем”.

Проф. Трайков има заслуга за създаването и на нова гледна точка при диагностиката и лечението на алцхаймер в световен мащаб. Благодарение на работата и на неговия екип преди няколко години бяха променени правилата за поставяне на диагноза на това заболяване, а тази година Европейската агенция по лекарствата измени и алгоритмите за провеждане на клинични изпитвания на нови медикаменти в тази сфера.

“Още една надежда в борбата с алцхаймер получи светът в началото на тази година. Новите правила за провеждане на клинични изпитвания дават втори шанс на близо 130 молекули да ги преминат успешно и да се превърнат в лекарства срещу болестта. Какви ще бъдат крайните резултати, ще покаже времето, но определено сега възможностите са много по-високи. И всичко това стана възможно благодарение усилията на десетки топучени от целия свят, сред които сме и ние, българите”, обяснява проф. д-р Лъчезар Трайков, един от най-добрите специалисти в тази сфера не само в България, но и в света, началник на Отделение алцхаймер в Клиниката по нервни болести на Александровска болница.

– Честита награда, проф. Трайков. В навечерието на Световния ден на здравето и професионален празник на работещите в здравеопазването – 7 април, бяхте отличен за непрестанното търсене на отговорите за функционирането на човешкия мозък, една необятна по думите ви вселена, която още не сме разбрали напълно как функционира. В. “Доктор” ви пожелава още много жизнени сили и упоритост, за да разкриете как работи и какво е закодирано в този уникален орган, какъвто е човешкият мозък…

– Благодаря ви за поздравленията. Използвам възможността да благодаря, първо, на Александровска болница – мястото, където с моите колеги и с моя екип се опитваме да създаваме наука за диагностика и лечение на неврологичните болести, използвайки недофинансираните уникални български клинични пътеки. Да благодаря на Медицинския университет, едно уникално водещо звено в обучението по медицина в страната. И не на последно място, на Българската академия на науките – мястото, където намирам вдъхновение всеки ден. Там работят изключителни хора, независимо от специалността си, готови да помогнат на всеки един от нас.

Да, все още не знаем как функционира прословутата човешка черна кутия. И вместо с по-добрата апаратура и повечето възможности трудностите в нашата специалност да намаляват, те се увеличават. Една трета от неврологичните заболявания са дегенеративни, друга една трета са автоимунни, като за нито едно от тях не се знае причината. Лично на мен много ми се иска след 20 години да имаме поне идея как да променим крайната прогноза при диагнози като паркинсон и алцхаймер, например.

– Наистина ли има нов шанс в битката срещу коварния алцхаймер?

– Да, наистина пред нас се открива нов шанс в борбата при лечението на това заболяване именно с променените правила на ЕМА за клиничните проучвания, които дават втора възможност за 130 потенциални медикаменти. ЕМА наскоро предложи нови насоки за включване на хора в клиничните изпитвания за алцхаймер и тежките дегенеративни заболявания. Те са задължителни и казват следното – ако ще участвате в клинични проучвания, ще ползвате точно определени маркери, за да подберете правилно пациентите. Промяната на изискванията се наложи заради революционното ново разбиране за болестта след близо 17-годишен научен труд на медиците от цял свят.

– Сега вече знаете, че болестта настъпва много по-рано от нейните най-първи проявления…

– Алцхаймер настъпва много по-рано от видимото му проявление, когато хората вече са почти неадекватни. Чрез правилните тестове и изследвания диагнозата може да се постави 10 години преди започването на болестта с много голяма точност. Преди новите методи алцхаймер идваше след 65-годишна възраст, сега вече го търсим в хората над 55-60 години. Това пък дава шанс за промяна и на лечението му. Ние имаме съществен принос в разработването на новите критерии за диагностициране на ранната деменция. Сега знаем кои са най-надеждните изследвания, които ще ни покажат, когато един човек е все още в силата си, адекватен е, дори е на работното си място, но се оплаква, че забравя,дали ще развие алцхаймер в следващите 10 години.

В началото се оказваше, че има 30% грешка при поставянето на диагнозата толкова рано. Заради това започнаха да се търсят по-точни изследвания, които обаче и да са ценово достъпни, защото навсякъде по света цената е от голямо значение. Никоя Здравна каса не може да си позволи да направи един скенер или магнитен резонанс на хората над 50-55 години. Така се стигна до изработването на скрининг с няколко въпроса, които личните лекари да зададат на своите пациенти. И ако някой от тях привлече вниманието им, да го изпратят да си направи изследване. Така само срещу 400 лв. на Здравната каса можем да кажем с над 85% кой ще развие алцхаймер в следващите 10 години.

– Всички ни плаши този алцхаймер…

– Да, защото с него човек губи не само себе си, но и хората, които обича в живота си. Не изпадайте обаче в паника, защото не всяко забравяне означава деменция. Това нарушение се характеризира с определен тип забравяне, което в началото пациентът успява да компенсира с дребни паметови бележчици. На много от нас се е случвало да забравим къде сме си оставили ключовете от колата, например, или дори от дома. Когато те попитат коя книга четеш, за момента може и да не си спомниш името й, което въобще не означава, че си тръгнал по пътечката на деменцията. Докато е наличен моментът на досещането, няма проблеми. Но ако започнеш в един и същ разговор да преразказваш няколко пъти една случка, без да си даваш ясна сметка какво ти се случва, е добре да се прегледаш при специалист. На това състояние му се казва да загубиш обратната връзка със себе си – ето тук вече е проблемът.

– Нека пак да споменем кои са рисковите фактори за отключване на болестта.

– Трябва да се прави упорита профилактика на рисковите фактори. Лошият контрол на кръвното и високият холестерол, диабетът, големите количества концентриран алкохол, пушенето, многочасовото стоене пред телевизора и компютъра, неученето са сред основните рискови фактори за развитие на болестта и основните причини за нарушаване на умствената работа. Затова забавлявайте се дори когато работите. Разхождайте се, срещайте се с приятели, социалните контакти ще държат болестта надалеч от вас.

Люба МОМЧИЛОВА

Източник: http://zdrave.to

 

2 COMMENTS

  1. Не ходете в клиниката по невролог ия на Александровска. Пълен хаос ,Трайков не обръща грам внимание попадате в ръцете на млади лекари ,някой от тях се вясват 2-3пъти.Въвели са нова мода не всеки ден правят визитация всеки ден.
    В тази болница стигнах до един извод фукльо -проф . Лъчезар Трайков и мърла д-р Силвия Скелина никога няма да ви свършат работа

  2. Проф. д-р Лъчезар Трайков е интелегентен и последователен мъж и добър и компетентен невродегенеративен специалист. За съяаление като учен не му бе възможно да се развие в кошмарната бедност и недофинансиране на ресърч проекти.Неговата обаче последователност и педантичност позволи в България да имаме факта на някаква РАННА ДИАГНОСТИКА на ДЕГЕРЕНАТИВНИТЕ МОЗЪЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. Ако през 2019 Проф. д-р Лъчезар Трайков успее да въведе бързите (скрининг тестове) при общо практикуващите семейни лекари това ще стабилизира на национално ниво ранната конгитивна скрининг диагностика

Leave a Reply