Острият нефрит и детската нефроза са сред най-често срещаните бъбречни заболявания при малките пациенти
“Смята се, че съществена предпоставка за “болните бъбреци” при най-малките е наличието на вродени аномалии, които от своя страна причиняват възпаления на пикочния мехур, уретрата, външните гениталии, а понякога и камъни в бъбреците. По-засегнати от нарушенията в отделителната система са момиченцата. Нерядко вродени аномалии могат да се крият чак до тийнейджърска възраст. Нелекуваните бъбречни заболявания при децата водят до тежки усложнения в зряла възраст”, обясни за в. “Доктор” известният детски нефролог проф. д-р Борис Бойкинов.
Лекарят има над 55-годишен опит като педиатър. Основната част от трудовия му път преминава в Детската клиника на болница “Св. Георги” в Пловдив. Редовен член е на ВАК, която присъжда на учени медици научни степени. Автор е на множество научни трудове.
– Проф. Бойкинов, защо бебета се раждат с болни бъбреци?
– Във възрастта от 0 до 3 години най-чести са инфекциите и вродените аномалии на отделителната система. Отделителната система започва да се формира още през 7-ата гестационна седмица, а през 16-ата г.с. бъбреците вече произвеждат урина. Генетични заболявания или негативно влияние на средата в ранните етапи на вътреутробното развитие могат да причинят аномалии във функциите на отделителната система. Според статистически данни 3 до 10 на всеки 1000 бебета са родени с бъбречна малформация, като по-често засегнати са момичетата. Когато аномалията е тежка, тя се проявява с бъбречна недостатъчност, а когато е лека – с чести инфекции на отделителната система.
Понякога малформациите нямат клинични симптоми и се установяват случайно на доста по-късна възраст. Инфекциите на пикочните пътища при децата са на второ място по честота след инфекциите на горните дихателни пътища. Това се дължи както на незрялата имунна защита и на несъвършената функция на отделителната система в ранна възраст, така и на лоша хигиена и рядко сменяне на еднократните пелени. До 1-годишна възраст децата не могат да контролират пикочния си мехур и при напълване той се освобождава неволево, но не се изпразва напълно, както при възрастните и по-големите деца, и в него винаги остава урина. Тя е подходяща среда за развитие на патогенни бактерии.
– Кои са най-честите бъбречни заболявания при малките деца?
– Острият нефрит и детската нефроза са сред най-често срещаните бъбречни заболявания сред малките пациенти. Нефритът е предимно ранно детско заболяване на бъбреците, като най-често засяга децата от пет до десетгодишна възраст. Обикновено е последица oт бактериално възпаление на гърлото, най-често причинено от стрептококи и по-рядко от други бактерии.
Болестните прояви се появяват в 1 до 3 седмици след боледуване от общи инфекции – скарлатина, ангина и др. Появяват се отоци, които най-често се разполагат по лицето и специално около очите. В някои случаи отоците са едва забележими. Апетитът е намален. Може да се появи леко главоболие.
Детската нефроза обаче е дълготрайно заболяване, което продължава много години, с периоди на подобряване и влошаване. При нея често се прибавят вторични инфекции, които влошават протичането на заболяването и дават тежки усложнения – перитонит, гнойни инфекции на кожата. При отглеждането на тези деца, освен спазването на безсолна диета, важно място заема предпазването от прибавени инфекции.
Възпалението на пикочните пътища в много случаи протича изключително бързо, обхващайки пикочния мехур и пикочопроводите, като дълготрайността му също не е за подценяване. Основните симптоми на този род инфекции при децата и кърмачетата са повишаване на телесната температура и загуба на апетит, които могат да се допълват от позиви за повръщане, разстроен стомах и отпадналост.
– Веднага ли може да бъде разпознато заболяването?
– Когато става дума за малко бебе, то сигнал за инфекция е плачът по време на уриниране, честото уриниране, специфичната лоша миризма на урината. При някои деца обаче възпалението протича без забележими симптоми, затова добре е дори при малко повишение на температурата да се потърси консултация с лекар нефролог.
Някои заболявания в началото изглеждат леки, но с течение на времето се усложняват, защото прогресират, ако не са под наблюдение на специалист. Ако не се проследяват, може да се стигне до тежко нарушение на функцията на бъбреците, хемодиализа и до отстраняването им. За съжаление у нас трансплантациите са трудно осъществими при възрастни пациенти и са невъзможни при децата.
Затова съветвам родителите в никакъв случай не бива да пропускат ехографския преглед, когато детето им навърши 6-месечна възраст и непременно да изискват от личните си лекари да направят изследванията.
– От колко вода дневно се нуждае детето?
– За да се сведе до минимум рискът от бъбречни инфекции, децата трябва да поемат достатъчно течности. Възрастните се нуждаят от около 2 л вода на ден. При децата обаче не може да се фиксира точно количество. Необходимостта от течности зависи от възрастта, сезона и дори от темперамента на детето. От значение за здравето на бъбреците е и видът на водата. Ако тя е твърда, т.е. с голямо съдържание на соли, се повишава рискът от развитие на бъбречнокаменна болест. Избягвайте да давате минерална вода на детето за сметка на изворната. Минералната вода не носи никаква полза на малчуганите, мога да кажа, че с нищо не им е полезна.
Люба МОМЧИЛОВА
Източник: http://zdrave.to