Бременността е един от най-чаканите и щастливи периоди в живота на едно семейство. Какво трябва да знаем стъпка по стъпка, за да имаме здраво бебе? Все още ли робуваме на клишето, че ако не знаем опасностите, те няма да ни изненадат? Или напротив – колкото по-грамотни сме, толкова повече са шансовете „всичко да е наред“? По темата потърсихме д-р Румен Велев, изпълнителен директор на II САГБАЛ „Шейново“ и един от най-добрите акушер-гинеколози у нас.
За да бъде една бъдеща майка спокойна за своята бременност, тя трябва бъде проследявана правилно и изследванията да се извършват в определено време. Етапите на бременността се разпределят в триместъри, за да може да има по-голяма отчетност на изследванията, пациентите да знаят този ред и те самите да следят да им бъдат извършвани всичко видове изследвания.
„Ние разделяме бременността на 10 лунарни месеца. Всеки лунарен месец има по 4 гестационни седмици“. Или – първи, втори, трети триместър“, обяснява д-р Румен Велев.
Първи триместър
Той е изключително важен, защото това е началото на бременността. При закъснение на менструалния цикъл жената трябва да си направи тест за бременност. Ако той е положителен, съветът е колкото се може по-скоро да се обърне към своя лекар. „Това са много вероятни белези, но те все още не са сигурни. Първият преглед трябва да бъде ехографски. Той установява наличието на плоден сак в матката. Вече имаме директни данни от придатъците на плода – от плодния сак, от жълтъчното мехурче, или ако има вече ембрионче със сърдечна дейност. Това са сигурните белези, че жената е бременна“, обяснява д-р Велев. При този преглед лекарите проверяват и дали има съответствие между срока на забременяването, т.н.аменорея и срока на бременността, измерена по ултразвукови данни.
Следващите важни изследвания са между 11-та и 13-та гестационна седмица. Тогава се прави т.н.ранна фетална морфология, която се съпровожда със специфични изследвания – биохимичен скрининг. С времето чувствителността на този метод се покачва. Добре е да се прави от специалисти, които имат квалификация в областта на пренаталната диагноза, защото резултатите от ултразвуковото изследване са доста важни, за да се определи дали бебенцето няма някакво генетично заболяване.
„Съществуват и друг тип тестове – неинвазивни генетични тестове, които директно улавят клетки от бебето, които циркулират в майката, но все още малко скъпи. Те обаче са важни при жени, които имат във фамилията си наличие на генетични заболявания, които са имали няколко неуспешни бременности или са над 36 години, както и след инвитро забременяване“, казва д-р Велев. Другото им предимство е, че могат да се правят доста по-рано – още в 10-та седмица, докато биохимичният скрининг се прави между 11-та седмица и 13-та седмица.
„На този етап от бременността могат да се установят някои аномалии в главата на бебето – дали има правилно развит череп, мозък, увеличена ли е нохалната гънка, която е много сериозен белег за генетично заболяване – Синдром на Даун, болестта на Търнър,на Патау. Някои големи сърдечни аномалии също могат да бъдат установени“, казва д-р Велев. Те обаче не са 100% сигурни, че има генетично заболяване, това може да се докаже само с амниоцинтеза или с хорионна биопсия в зависимост от срока на бременността.
Освен за бебето, се правят и някои изследвания, които са важни за самата бременна пациентка. Това е периода, в който специалистите правят проверяват кръвната картина, урината, захарта. Ако няма актуална цитонамазка, се прави нова. По желание на пациентката може да бъдат пуснати и някои допълнителни изследвания. Например за токсоплазмоза, ако жената има домашни любимци, особено котки.
Втори триместър
Тогава нещата са относително спокойни. Дори дискомфорта е намален след 12-13-та гестационна седмица. И следва един доста приятен период, в който бременността се развива спокойно.
„Поради тази причина изследванията за този период не са кой знае колко много. Към днешна дата късния биохимичен скрининг (между 16-та и 18-та седмица), вече е почти напълно изместен от ранния“, казва д-р Велев. В този период кръвни изследвания не се предвиждат, защото те се правят трикратно по време на бременността – в първия триместър, след това в 20-22-ра гестационна седмица и след това между 30-32-ра гестационна седмица.
Вече имаме и едно допълнително изследване, което препоръчваме – пълна кръвна картина, кръвна захар и урина в рамките на 36-37-ма гестационна семдица, защото в този период вече е много важно да сме наясно с количеството на хемоглобина и най-вече да проследим дали бременната жена няма белтък в урината, обянсява д-р Велев.
По отношение на ултразвуковите изследвания, желателно е първото да се направи непосредствено след установяване на аменореята. Второто се прави, когато жената прави биохимичен скрининг, за препоръчване ранен. Третото, когато се прави фетална морфология, в периода между 22-23-та гестационна седмица. Четвъртото, т.н. късна фетална морфология, се извършва в 32-34-та гестационна седмица.
„Всичките тези изследвания имат логика. Феталната морфология между 21-23-та гестационна седмица е изключително важна, защото чрез нея установяваме наличието или отсъствието на различни аномалии. Сърдечни, мозъчни, на стомашно-чревния тракт, на гръбначния стълб. В този период ние можем да видим почти всичко! И да кажем на семейството, че тяхното бебе е добре. Или да предприемем мерки, ако установим някакви отклонения“, обяснява специалистът. Според него късната фетална морфология в рамките на 32-34 гестационна седмица е много важна, защото тогава вече се установява дали са настъпили промени в храненето на плода, в плацентарната перфузия.
„С феталната морфология ние можем да установим един нормален плод, но не можем да дадем сигурна прогноза за неговото развитие по отношение на храненето, защото плацентарната функция се развива в динамика и няма пряка връзка с морфологията на бебенцето. Затова в тази късна фетална морфология основно обръщаме внимание на храненето на бебето. Това става с доплерово изследване. На различни артерии на бебето, на артериите на матката“, казва д-р Велев. Специалситите проверяват дали теглото на бебето отговаря на съответната гестационна седмица.
След 36 гестационна седмица
Тогава продължава следенето на бременността, тъй като в този период рисковете за бебето стават най-сериозни, отново свързани с неговото хранене.
„Тук за съжаление, наблюдението в женската консултация прекъсва. Защото колегите след 34-та седмица, когато жената излезе по майчинство, общо взето ѝ дават документите и казват, че вече предстои раждане и трябва да отиде в болницата и това е доста проблематично“, казва д-р Велев. Той препоръчва да се правят ежеседмични записи в рамките на този период, защото с тях се установява функционалното състояние на бебето. Как се храни, какво е неговото състояние, добре ли толерира престоя си в матката. В този период започват и подготвителните контракции.
Контракции на Бракстън-Хикс
Те поставят бебето пред известни изпитания, защото налягането в матката се увеличава и това води до намаляване на кръвотока към нея. Защото налягането в маточните съдове невинаги е достатъчно, за да предодолее налягането в матката. И в един момент кръвотокът просто спира. Бебето има сериозни механизми, с които е подготвено за тези неща, но ако това е хронично, възможностите му за компенсации стават по-малко.
„Ще дам пример – ние дишаме нормално 14-16 пъти в минута. В един момент, ако решим да не дишаме толкова често, спокойно можем да издържим 30-40 секунди без въздух. Без това да се отрази на здравето ни. Но ако след тези секунди имаме само 5-10 секунди, за да си поемем въздух и след това отново имаме 30-40 секунден период без да дишаме, ние ще се изтощим и ще ни е все по-трудно да издържаме. Подобни неща могат да се случват с бебето и с тези записи ние можем по-рано да получим информация за неговото състояние“, обяснява д-р Велев. Разбира се доплеровото изследване тук е изключително важно, защото промените в кръвонсабдяването са първите, които дават своята проява. Тези записи трябва да се правят всяка седмица до раждането. Това е и периодът, в който окончателно лекарите определят начина на раждане.
„Ако се спрем на нормално раждане, обикновено караме жената да изчака започването на спонтанна родова дейност. И да постъпи в болницата, когато получи маточни контракции“, казва д-р Велев.
Автор: Милена ЗЛАТКОВА
Източник: https://clinica.bg/