Промените в здравната система валят почти всеки ден. От здравното министерство предложиха нови стандарти за държавните болници, проект на здравна карта и методика за финансирането на лечебните заведения. НЗОК пък определи първите бюджети за болниците по новия рамков договор, които клиниките не одобриха. Има ли проблеми в системата, спазват ли се договорените параметри между касата и съсловната организация, попитахме д-р Венцислав Грозев. Той е председател на Българския лекарски съюз.
– Д-р Грозев, спазват ли се правилата, които бяха заложени в новия рамков договор, защо бюджетите на болниците не бяха по-високи за април?
– Новият национален рамков договор влиза в сила от 1 април и предвидените 155.3 млн. лв. на месец за болнична помощ ще бъдат факт. Разговорите, които сме провели с д-р Йорданка Пенкова потвърждават, че тази сума ще се реализира. Това до известна степен ще внесе спокойствие в системата и ще осигури една сравнителна сигурност в работата на лечебните заведения за болнична помощ. Това, което притесняваше болниците е, че за бюджетите, които получиха бяха на база февруари месец, просто обемите бяха умножени по новите цени. Но това бяха индикативни стойности, с други думи – прогнозни, които осигуриха на болниците един финансов ресурс, който да им даде спокойствие, че ще имат финансиране. След разговорите с Надзорния съвет и подуправителя, мога да кажа, че още през април очакваме да се осигурят 154-155 млн. лв. за болничната помощ, освен това ще се структурират бюджетите в рамките на тримесечие, така че лечебните заведения да знаят с какво разполагат и да могат, при необходимост, да прехвърлят средствата си от месец в месец.
Същото касае и извънболничната помощ. Знаете, че при общопрактикуващите лекари с влизането в сила на рамковия договор от 1 април, те ще имат възможност да заработят още 14 млн. лв., което не е без значение за тях. Надявам се в извънболничната помощ финансовите параметри да не бъдат нарушавани. Много е важно да контролираме и да следим направленията за консултации. Защото един от основните проблеми от години е, че се глобяват хора, въпреки че направленията не са използвани достатъчно в национален мащаб. Така че сега искаме колегите да не изпитват недостиг и да не бъдат глобявани неправомерно, надявам се през идните месеци това да не се допуска. Или ако някъде се случи да бъде своевременно коригирано според обемите и цените, които сме договорили.
– Как болниците ще разберат какви са бюджетите им?
– Надявам се, че до края на месеца ще получат новите си бюджети, тъй като трябва да се сключат и новите договори.
– Ако няма увеличение, ще реагирате ли?
– Да и то изключително остро, защото това ще е още едно доказателство, че НЗОК не спазва договорените условия по НРД. Дай Боже това да не се случва. И мисля, че няма да се стига до там. Няма нито логика, нито предпоставка още с влизането в сила на рамковия договор да има рестрикции.
– Очаква се обаче доста голям преразход в сферата на медикаментите – около 100 млн. лв. с новите молекули до края на годината, това няма ли да е проблем?
– Ние няма да допуснем средства от дейности, които са договорени, да се прехвърлят за друго. НЗОК разполага с механизми и ресурс, който може да бъде осигурен – чрез надсъбраните средства и отстъпките от фармацевтичната индустрия, така че нека те да си правят сметката. Но няма да допуснем тези дефицити да се покриват със средства за дейности, както се случи през миналите години. През последните две години около 100 млн. лв. бяха прехвърлени по този начин и резултата за системата е плачевен.
– Колегите ви се опасяват, че от тази година вече няма как да се отчита надлимитна дейност?
– Затова в рамковия договор ние постигнахме 105 хил. хоспитализации за 2018 г. повече. В тях са включени 42-те хиляди хоспитализации, които са над лимитите за 2017 г. и нови над 60 000 хоспитализации, които дават възможност на болниците да работят спокойно. Всичко това е съобразено и с увеличението на цените за тази година. В средата на всеки един месец, следващ отчетеното тримесечие, трябва да седнем заедно с Надзорния съвет и да направим анализа си коя каса какви плащания е формирала. И ако някъде има излишък той да бъде пренасочен там, където има дефицит.
– Съвместен контрол с касата ще има ли тази година?
– Да, ние сме заложили това в рамковия договор и ще дадем нужните хора, със съответния експертен потенциал за целта. Това предстои да се случи.
– Каква е оценката ви върху единните финансови стандарти за управление на лечебните заведения?
– Определено с тях има проблеми. Без съмнение трябва да има контрол, както и съответните действия за постигането му, които да доведат до една финансова дисциплина и БЛС в никакъв случай не е против това. Но вие видяхте, че там има и много, граничещи със страхотна екзотика, предложения – невъзможността за изплащане на допълнителни средства, ако лечебното заведение има задължения, при положение, че почти няма болница без просрочени дългове. И затова ще попитаме министъра на здравеопазването как мисли да финансира и стабилизира дейността на тези лечебни заведения, които са гръбнак на българското заведение и извършват действия от нивото на националната сигурност без персонал, защото той ще избяга. Ако хората не бъдат стимулирани и това бъде премахнато, нещата отиват на заник. Не мисля, че това е най-добрият начин за управление на едно лечебно заведение. Идеята да се охраняват едни пари може да действа в други сектори по по-добър начин, но не и в здравеопазването. Защото не харчим пари, които да отиват в други джобове, а харчим пари за здраве и ако това не се разбере и се допусне да отидем само в този финансов аспект, здравеопазването ни ще е обречено.
Не можем да се съгласим и с някои неща във връзка с планирането – задълженията на лечебните заведения да свиват разходи при намалени приходи. Те могат да го правят, но не и в дългосрочните и средносрочните си планове. Защото без апаратура, наемане на персонал, няма как да стане. Когато един мениджър свие разходите за новостите в медицината, за апаратурата, за по-квалифицираните кадри, лекарствата, къде отива това лечебно заведение, то се самоубива. Какво значи да свиваме разходи, след като с нормативни актове растат цените на режийните харчове – ток, парно, вода, а приходите ни остават същите. Това напомня точно приказката за магарето – тъкмо го научих да не яде и то взе, че умря. Не може да се гледат само финансовите показатели, това са съдби на хора – не само лекари, санитари, а болни хора, които търсят помощ. Какво качество на медицинската помощ ще им осигурим с един такъв стандарт за управление.
– Имате ли актуален анализ каква ще е съдбата на държавните лечебни заведения в страната, ако нещата останат така?
– Ще отговоря на въпроса с въпрос – каква беше инвестицията на държавата досега в тях, къде са капиталовите разходи. Преди три години се внесоха няколко апарата за лечение на онкоболни, което е чудесно и оттам нататък нищо не се случва. Къде е кадровата политика, къде е обезпечаването на младите лекари, къде е възможността за тяхната реализация, къде е този сграден фонд на държавните лечебни заведения,който да отговаря поне на минималните изисквания на пациентите и персонала. Коптори –това са те в момента. В тях има разрушение, хигиена под средното ниво, възможност за възникване на вътреболнични инфекции, които водят до увеличаване на разходите и в следващия момент вие ми говорите за приходи, които не са мръднали десетилетия. Единствената възможност за увеличаване беше постигната сега с този рамков договор и това е само глътка въздух.
– Намаление на приходите обаче има по новата методика на здравното министерство, то оправдано ли е?
– Оказва – че държавата е не майка, а мащеха на видовете медицинска помощ, за които тя отговаря. 25 лева за преминал през спешните примерни отделения в университетските болници, като не малка част от тях са трето ниво. Значи трябва да се поддържа леглови фонд, персонал, това няма как да стане с толкова средства. В същото време вие отговаряте, че спешността е държавна политика, заради което БЛС никога не преговаря за нея и тази дейност е като сираче. Ние оценяваме този недостатък, но смятаме, че там, където държавата трябва да осигури дейността, не може да намалява приходите почти наполовина. Какво очаквате да се случи – да остане персонал в тези отделения, да се поддържа същата апаратура. Това никога няма да се случи. Надявам се гласът на разума ще надделее и тази методика ще бъде преразгледана поне до нивото от 2017 г.
– Намали се и финансирането на медицинските изделия по каса след анализи на стойността им в други държави?
– Ние подписваме рамков договор за видовете изделия, които трябва да се реимбурсират. Всичко друго като нива на реимбурсация е решение на Надзорния съвет и ако той е решил, че трябва да бъде намалена, нека си носи отговорността пред пациентите и болничните заведения. Това решение означава, че лечебните заведения, каквито и финансови средства да са вложили, ще са повече от тези, които ще се реимбурсират и ще са на жива загуба. И защо моите колеги трябва да обясняват на пациентите, че ще трябва да доплащат. Ако сме държава, която иска да добие своя европейски облик, нека се държим и работим по европейски. Реимбурсирайте медицинските изделия на 100% и лекарите няма защо да се занимават с тях. Но и стандартът за управление и методиката за финансиране, се въвеждат без един основен показател – остойностяването на медицинския труд. Къде е той, за да ми кажете по какъв начин ще трябва да се формират разходите. Никой не си мръдна пръстта в продължение на три години да погледне методиката, предложена от нас. Не може да ми говорите за нормално управление, когато не знаем каква е стойността на труда ни.
– Удачни ли са параметрите в проекта за новата здравна карта?
– Параметрите в новата здравна карат трябва да са такива, че да доведат до обезпечаване на медицинската услуга и възможността пациентите да бъдат приемани със своите оплаквания. Трябва да бъдат спазени нивата на компетентност. В момента получаваме от регионалните си колегии писма със забележки по области. На няколко места беше обърнато мястото на първо и трето ниво на компетентност и отговарящия на тях брой легла. В голяма степен това бе коригирано, надявам се и в 30-дневния срок на обсъждане да постигнем параметри, които да обезпечат нуждите от лечение. Сигурно ще се наложи да се съкратят известен брой легла, но в никакъв случай това не трябва да застраши дейността на лечебните заведения или извънболничната помощ. И в момента не се издават нужните разрешителни от РЗИ на базата, на които могат да се сключат договори с РЗОК в извънболничната помощ. Има едно недоразумение, че при наличието на 10 работещи колеги, по картата те ще трябва да бъдат 6 или 8. С кого ще се сключи договор от касата! Трябва да се помисли коефициентите в нея какви да бъдат. Има и известна не добра диференциация на общопрактикуващите лекари. В страната има известна недостатъчност от около 450-500 лекари, в определени региони те са по-малко, а в големите градове са повече. Заложена е една използваемост на леглата от 75%, съотношение на лекар медицинска сестра 1:2, а те са 1:0.9, защо се залагат такива нереални неща. Трябва да се синхронизират нормативните актове, а не да си пречат.
Автор: Мария ЧИПИЛЕВА
Източник: https://clinica.bg/