Кадровата криза в здравеопазването „поряза“ и образната диагностика. Отделенията ще имат плаващ график и сами ще преценяват колко хора да наемат извън минималните изисквания. Това предвижда новият проект на стандарт „Образна диагностика“, публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването. Промените се налагат, тъй като предходният стандарт беше отменен от Върховния административен съд, а правилата за работа в сектора не са актуализирани от 15 години.
Действащите изисквания към специалистите и отделенията по образна диагностика не отразяват технологичния напредък в тази сфера, признава здравното министерство. Затова екипът е осъвременил номенклатурата и е въвел нова квалификация. Описани са т. нар. високоспециализирани изследвания като Компютърна томография и Магнитнорезонансна томография. За сметка на това пък
отпадат остарелите диагностични методи,
които вече не се прилагат и не фигурират в препоръките за добра медицинска практика. Такива са, например, рентгеновата пелвиметрия и конвенционалната томография, уточняват от здравното министерство в мотивите към проекта. По същия начин се обединяват изследвания, които логично, технически и икономически спадат в една група – например, специални изследвания на череп, рентгенографии на крайници и специални центражи за изобразяване на гръдния кош. Всички те занапред ще фигурират в групата на конвенционалните рентгенови изследвания.
Друг нов момент в стандарта е, че
отделенията няма да имат работно време
Ръководителите на звената по образна диагностика ще имат свободата да организират работния процес в зависимост от интензитета и натовареността им. Броят на персонала също ще бъде независим от броя на апаратите за образна диагностика и фиксираното работно време в съответното лечебно заведение. Свободният режим се въвежда заради недостига на кадри в сектора и тъй като съвременната организация на процесите позволява едновременно анализиране на образи от различни модалности при спазване на всички изисквания за качество и сигурност за пациента, отбелязват от ресорното ведомство. „Този модел на организация на работния процес е икономически по-ефективен и позволява гъвкавост при планирането и изпълняването на отделните процедури, съобразно профилираността на болничното заведение и поетите ангажименти към НЗОК“, посочва в мотивите си МЗ. В същото време обаче всички структури ще са длъжни така да организират работата си, че да има кой да обслужва скенерите и рентгените при приема на спешен пациент в болницата. Занапред новите правила ще важат и за отделенията от второ ниво на компетентност, а не само за тези от трето, както беше досега.
Стандартът, все пак, налага
минимални изисквания за персонал
в отделенията по образна диагностика. В тези от първо ниво трябва да работят по един лекар, който е и началник на структурата, един старши рентгенов лаборант и още 5 рентгенови лаборанти (общо 7 души), за които болницата ще трябва да задели поне 5 414 лв. за заплати. В структурите от второ ниво само рентгеновите лаборанти се увеличават на 8 души (общо 10 човека), а в тези от трето ниво освен тях ще трябва да има също 4-ма лекари и един медицински физик (общо 15 души персонал). Минималните средства, които болниците ще трябва да отделят за възнагражденията им, са съответно 8 528 лв. за отделение от второ ниво и 12 476 лв. за отделение от трето ниво.
Няма да се отделят допълнителни средства за изпълнение на новия стандарт в бюджета на НЗОК, тъй като не се въвеждат нови диагностични дейности, става ясно още от мотивите към проекта. Лечебните заведения обаче
ще трябва сами да финансират промените.
На всички структури ще се наложи да заменят аналоговите носители на информация с дигитални и да стандартизират формата за архивиране на твърд носител. Тази промяна ще намали разходите за рентгенови филми, поддръжка на принтери, проявителни машини и съпътстващи консумативи, отбелязват от МЗ. Отделенията от второ и трето ниво на компетентност пък ще трябва да въведат архивираща (PACS) система, интегрирана с болничната информационна система, за да се следят реално преминалите пациенти, броя на извършените изследвания, разхода на консумативи и прочие. Също така се изисква компютъртомографските уредби да се окомплектоват с автоматични инжектори за аплициране на контрастни материи (там, където такива не са инсталирани), както и дооборудване на залите, в които се работи с високорискови медикаменти със спешни шкафове и инсталация с медицински газове.
От министерството отбелязват също, че откриването на
нови отделения по образна диагностика
трябва да се планира много добре, тъй като е свързано с огромни разходи. Само апаратурата за структури от първо ниво на компетентност варира от 150 до 500 хил. лв. (в това число ултразвукови и мамографски апарати). Цената на компютърен томограф се движи между 800 хил. лв. и 1.2 млн. лв., а магнитният резонанс с всички необходими функции за отделенията от трето ниво на компетентност може да стигне и до 2 млн. лв.
Източник: https://clinica.bg/