Всеки българин прибягва към самолечение, а 50% от обществото разчита на лекарска помощ само при тежък здравословен проблем. Това заяви проф. Добрияна Сиджимова – преподавател Маркетинг в здравеопазването във Факултета по обществено здраве към МУ – София пред БНР. Данните, на които се позовава тя, са от изследване от преди години.
Начините на самолечение са два – или човек сам си назначава лекарствена терапия, или променя дозировката или продължителността на приема на лекарства. Самолечението води до задълбочаването на симптомите.
Когато пациентът прецени, че не се е справил и отиде на лекар, може заболяването вече да се е задълбочило и да има по-сериозни последици, предупреждава преподавателят от Медицинския университет.
Причините за самолечение са високата неудовлетвореност на здравноосигурените от системата. Достъпът до лекарска помощ, разходите, времето което се губи, често ни кара да се доверим на това, което чуваме по телевизията или на това, което четем в интернет. „Рекламите са нож с две остриета – повишават здравната култура, но и внушават излишно самочувствие и компетенция в областта на здравето“, категорична е преподавателят по маркетинг в Медицинския университет.
Неин колега – преподавателят по Лекарствени регулации, фармакоикономика и мениджмънт в здравеопазването в Медицинския университет в София проф. Татяна Бенишева определя антибиотиците като един световен проблем.
Световната здравна организация (СЗО) работи от повече от 30 години в тази насока да се отчита това мониториране на антибиотичната консумация. В България това също е един немалък проблем, защото режимът е особено либерален. По закон аптеките нямат право да продават антибиотик без рецепта, но това се случва, допълни проф. Татяна Бенишева.
Ние посягаме към антибиотиците и в крайна сметка те стават неефективни за заболявания, за които действат в други страни. Причината е, че там е ограничена антибиотичната консумация, каза тя и посочи като пример Скандинавските държави.
Запитана дали промените до момента за електронен регистър, ще заработят така, че да не изчезват лекарства от българския пазар проф. Бенишева каза, че се надява в рамките на четири месеца от въвеждане на закона да въведат такава електронна платформа.
„За мен е голям въпрос как ще се случи, тъй като няма единна номенклатура, изработена между Каса, между търговци на едро, между аптеки. И как ще стане това нещо за четири месеца, за чия сметка? Това е един вид информационна система всички тези играчи да бъдат вързани заедно и всички тези различни лекарства да бъдат изписани по начин, който всички по един и същи начин да разпознават и да четат“, каза проф. Бенишева.
Припомняме, на 9 февруари 2018 г. депутатите приеха промените в Закона за обществените поръчки. С това отпаднаха търговете за лекарствата за редки заболявания.
През декември 2017 г. министрите одобриха промени в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.
С промените се определя начинът на използване на източниците, в които Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) търси най-ниската цена на производител в референтните държави.
Източник: https://news.bg/