„Малките Големи“ – това е рубриката на clinica.bg, в която ви разказваме за достойните лекари на България. Тези, които спасяват живота ни всеки ден без дори да говорят за това. Правят го просто така, защото това е работата им, все едно не е нищо особено, въпреки че те даряват живот. Какво им коства това обаче, колко безсънни часове и усилия влагат всеки ден, знаят само те. Днес е ред да ви запознаем с кардиохирурга д-р Стоян Лазаров, началник на отделението, където се лекуват най-малките в Националната кардиологична болница в София.
Д-р Стоян Лазаров е първият лекар в рода си. Изборът му на професия обаче не е труден, дори напротив. „По онова време медицината беше много престижна професия, въпреки че не се ползваше от кой знае какви материални привилегии. Да си лекар означаваше много. Репутацията на професията беше изключително висока. Никой не си позволяваше да нагруби медик, да не говорим за нещо друго. Тогава както по света, така и в България медицинските специалисти имаха високо реноме. Това беше един от мотивите да започна избера тази професия. Разбирах, че подобна дейност ще ме предизвиква непрекъснато да се развивам. В медицината виждаш как се случват чудеса и сам имаш възможност да правиш чудеса. А това прави един човек истински щастлив“, разказва първите си стъпки д-р Лазаров.
Въпреки че в рода му няма други медици, дядото на кардиохирурга работи дълги години в системата на здравеопазването и това му дава възможност да се запознае както с български, така и с много световни специалисти. „Това бяха хора с изключителна култура. Беше прекрасно да контактувам с тях. Без съмнение те повлияха и на избора ми на професия“, допълва д-р Лазаров.
Първата сърдечна трансплантация
Изборът да стане кардиохирург също не бил труден. „Масово лекарите от моето поколение искаха да придобият тази специалност. Освен модата обаче силно ми повлия и фактът, че през 1967 южноафриканецът Кристиан Барнард прави първата в света успешна сърдечна трансплантация. Тогава една сутрин всички се събудихме с новина, че се беше случило нещо абсолютно немислимо. Едно човешко действие с уникален резултат. Тогава разбрах, че всичко е възможно.
Този акт, тази операция промени много неща изобщо в света. Хората разбраха, че всичко може да бъде направено. По-късно съм разговарял и с приятели, и с колеги за първата трансплантация на сърце. В този момент всички бяхме шокирани и възхитени от постижението на Барнард. За съжаление днес при мен идват специализанти, студенти, които рядко се сещат кой е той и какво е направил. Сред тях има дори хора, занимаващи се с кардиология. Подобно невежество говори лошо за качеството на образованието днес и медицината изобщо. Фокусът на професията е преместен на друго място. Днес повечето хора мислят за тази работа като за дейност, с която да успеят да покрият собствените си нужди. Материалните потребности са на първо място. Моето поколение може да се похвали с това, че сме живели в щастливо време, когато медицината носеше предимно, но не само духовно удовлетворение“, спомня си отминалите времена д-р Лазаров.
Все пак той споделя, че е подреден и организиран човек, здраво стъпил на земята. „Знам добре, че няма как да си истински щастлив, разчитайки само на духовната страна на професията. Затова се опитвам да балансирам нещата и да си осигуря стандарт, който ми позволява да живея нормално без излишества и без липси“, допълва кардиохирургът. Той е от хората, които стават сутрин с мисълта за това, което го очаква през деня, за чудесата, които може да сътвори. „Да, резултатите не винаги са такива, каквито ги желаем. Понякога са разочароващи, силно демотивиращи, но в крайна сметка важно е да има положителен баланс. Тази идея ме кара бързо да отида на работа. Малко професии биха се похвалили с подобно нещо. И добрите резултати, които получаваме не са само мое достижение, а и на всички колеги“, разказва лекарят.
От операциите до администрацията
Д-р Лазаров е началник на отделението по детска кардиохирургия и трябва да раздели времето си между работата с пациенти и административните задачи. „Денят ми е напрегнат. Имам да оправям документи, занимавам се с организацията на работа, изготвям оперативни програми. Разбира се, през повечето време обсъждам с пациентите и техните близки начините на лечение – преди операциите и след това. Работя с екип от хора с различни специалности, които обаче са се обединили около едно направление – детската кардиохирургия. Фактът, че сме толкова много ни дава възможност да разгледаме всеки проблем от различни гледни точки, да го обсъдим и да намерим най-правилното решение за конкретния пациент“, казва д-р Лазаров.
Той е един от най-добрите оператори и животът на пациентите е в неговите ръце. Кардиохирургът отделя много време и да асистира на по-млади колеги. „Искам да видя как те биха направили една операция, както и те да се научат от мен – как аз бих реагирал в дадена ситуация“, споделя лекарят.
Разбира се, разговорите с близките на пациента са част от лекарската професия – понякога по-трудни, понякога лесни и приятни.
„Когато човек има и професионална, и административна, и морална позиция на едно място той е отговорен и за добрите, и лошите неща, които се случват. Ето защо, когато една операция завърши успешно, винаги оставям колегите да съобщят добрите новини на близките. Когато обаче не сме надвили смъртта, аз се заемам с тази задача“, казва кардиохирургът.
Между живота и смъртта
Д-р Лазаров признава, че професията му винаги е близка до смъртта. „Кардиохирургията е изключително сложна като медицинска дейност, (разбира се, има и много други сложни специалности), но няма по-драматична от нашата. Лекарят може да направи всичко, да се справи блестящо в операционната, да излезе и да каже на близките, че нещата вървят добре, но… само една нищожно, едно мъничко недоразумение в реанимацията, дори за 10 секунди, може да обърка нещата и дори да доведе до фатален край. Тогава ти отново трябва да се изправиш пред близките и да им кажеш, че нещата са се променили“, споделя с болка д-р Лазаров. Както за него, така и за колегите му ежедневието е свързано с надбягване със смъртта. „Понякога тя ни достига и тези моменти са изключително обременяващи, но в повечето случаи ние я изпреварваме. Нямам как лекарят да свикне с негативните неща. Те винаги се преживяват, но удовлетворението от успеха е зареждащо“, споделя кардиохирургът.
Извън медицината
С годините д-р Лазаров си е изградил рефлекс, че каквото и да се случи в болницата, той трябва да продължи напред в името на своите пациенти. „Имам много странични дейности, които ми помагат да се отърся от рутината в ежедневието и да се разсейвам. Занимавам се със спорт, чета художествена литература. Хобитата ми са история и археология. Всичко това ми позволява да контактувам с хората, извън работата, които имат съвсем друг поглед върху живота“, разказва той.
Рецептата му е проста: „Не правете само едно нещо през живота си, не правете само едно нещо през деня си, не живейте само с едни и същи хора, не контактувайте само с едни и същи приятели, не се борете само срещу едни и същи врагове. Променяйте се. Винаги гледам оптимистично на нещата, защото моят девиз е, че „Хирургията, това е оптимизъм без илюзии“.
Въпреки трудностите, с които се сблъсква лекарят понякога, той винаги намира нови и нови неща, които да го вдъхновяват. „Положителните резултати винаги са моята движеща сила. Клиниката, която имам удоволствието да ръководя от доста време, може да се похвали с чудесни резултати. Разбира се, наследил съм ги и от моите прекрасни учители, а сега ние достойно продължаваме тяхната дейност. Нашите оперативни резултати са сравними с тези на най-добрите европейски и световни клиники. Обемът работа, който извършваме, ни позволява да покриваме националните нужди на страната без да се налага да пращаме пациенти тук и там. Важно е да се отбележи, че се опитваме да се сравняваме с институции и личности, които са пример за подражание. Отворени сме и посрещаме колеги от цял свят, самите ние ходим да се учим при най-добрите, за да подобрим квалификацията си. Понякога обаче ми е болно, когато поради чисто неглижиране от страна на държавата, сме принудени да изпитваме организационно и административно неудобство“, казва лекарят.
Д-р Лазаров е категоричен, че българските кардиохирурзи са на световно ниво, но не винаги условията, които предоставя държавата са идеални. „Естественото на хирургия се промени и стана така, че в нея са преплетени интересите на няколко специалности. Това изисква административното им подреждане да бъде по нов начин. Необходими са промени и в материалните бази, а за подобни неща трябват инвестиции. Държавата не го прави, а лекарите нямат възможност сами да си осигурят онова, което им е необходимо. Така макар и бавно започваме да изоставаме в някои отношения в сравнение със световните тенденции“, с огорчение казва лекарят.
По света или у нас
България е най-доброто място за д-р Лазаров. Казва, че дилемата – да емигрира или да остане у дома почти никога не е седяла пред него. „През 1982 – 83 година специализирах в Мюнхен, 1989 г. ме завари в Бостън в най-голямата детска болница, а 1994 г. отново бях там. Имал съм добри възможности да остана и да работя в чужбина, но избрах България. Реших, че ако прадедите ми са бягали, за да се върнат в Родината по времето, когато страната ни е разделена на части, аз не мога да замина далеч. Тук е моят дом и затова реших да остана. Гледам да си подредя живота и мисля, че съм го направил успешно според. Живея пълноценно, нищо не ми липсва“, завършва д-р Лазаров.
Автор: Мая КОВАЧЕВА
Източник: https://clinica.bg/