Вирусът на хепатит В атакува безшумно – трудно е да се посочи времето на заразяване
Доц. д-р Иванка Маринова, д.м., завършва медицина във ВМИ – София. От 1977 г. е асистент в катедра “Вътрешни болести” във ВМИ – Плевен и в Клиниката по гастроентерология. Има специалност по вътрешни болести, гастроентерология и диететика. От 1997 г. е доцент. Научните интереси на доц. Маринова са в сферата на хроничните чернодробни заболявания, хроничните вирусни хепатити, карциногенеза на черен дроб, преканцерози на храносмилателната система. Членува в Българското научно дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, в Асоциацията на хирурзите, на гастроентеролозите и онколозите, както и в Българската и Европейската асоциация по ултразвук в медицината. В момента доц. Маринова е началник на Клиниката по гастроентерология в Университетска болница – Плевен и ръководител на сектор по гастроентерология в МУ – Плевен. Днес на доц. Маринова задаваме въпроси, свързани с хепатита. Как става заразяването с вируса на хепатит В? Има ли начин да се открие рано инфекцията, за да се предотврати развитието на чернодробна цироза?
– Доц. Маринова, как става заразяването с вируса на хепатит В, питат наши читатели. Често срещана ли е тази инфекция?
– Известно е, че вирусът на хепатит В е разпространен само сред хората и шимпанзетата. Инфекцията с хепатит В вирус е една от най-честите в света. Една трета от населението на Земята, около 2,5 млрд. души, са имали контакт с този вирус, а 350 млн. са хронично инфектираните. Вирусът се намира в кръвта, слюнката, потта, сълзите, семенната течност, вагиналния секрет, урината. Кръвният и половият път са основните за предаване на инфекцията. Битовият път за предаване на заразата също не е за подценяване – основно се осъществява при използване на предмети на бита, като четки за зъби, самобръсначки, ножички. Така че основните рискови фактори за предаване на инфекцията остават биопродуктите, използване на нестерилни медицински инструменти и др.
– Кои са най-застрашени от заразяване с вируса?
– Рисковите групи при хепатит В са медицинският персонал, венозните наркозависими, пациентите на хемодиализа, бременните жени, позитивните на HbsAg, пациенти с трансплантирани органи и такива с хемофилия, хомосексуалисти, пациенти с безразборни сексуални контакти.
– Какви са тревожните симптоми, които могат да ни подскажат, че сме се заразили с вируса на хепатит В? Има ли определени характерни оплаквания, или единственият начин да се открие инфекцията е с помощта на изследвания?
– Много често острата инфекция протича незабелязано. Болните с хронична инфекция или нямат оплаквания, или те са неспецифични и не насочват към чернодробно заболяване. Клиничната картина е нетипична и не са малко случаите, при които при пациентите се диагностицира авансирала чернодробна цироза или първичен чернодробен рак. Така че единственият начин да се разбере
дали даден човек има изработен имунитет,
ако е ваксиниран, дали е в някоя от фазите на репликация на вирус В или е т.нар. “неактивен НВV носител” е чрез изследване на серологичните маркери за хепатит В. Считам, че за пациентите в рисковите групи това е задължително.
– Ако диагнозата се открие късно, какви са рисковете и какво значи късно диагностициране при хепатит В?
– Много е трудно или невъзможно да се посочи времето на заразяване с вируса на хепатит В, така че към момента на диагностициране определяме вирусните маркери, уточняващи вида на НВV инфекцията, както и морфологичните промени на черния дроб. Спазваме изискванията за диагноза, лечение и проследяване на болните с хронични вирусни хепатити, отразени в Националния консенсус на БДГЕ. Може да се каже, че хроничният хепатит В е социално значимо заболяване, защото около 20% от болните развиват чернодробна цироза с трайна загуба на трудоспособността и ранно инвалидизиране. Рискът от първичен чернодробен рак е 200 пъти по-висок при НВV инфекция в сравнение с останалото население.
– Какви са рисковете за бебето, ако майката страда от хепатит В? Може ли да се избегне и как предаването на инфекцията и на плода?
– В контекста на проблема е необходимо да отбележим, че изследването на всички бременни жени за HbsAg, а може би и за скрита хепатит В вирусна инфекция трябва да е задължително. При доказване на висока степен на виремия в третия триместър на бременността се обсъжда лечение с подходящ нуклеозиден/нуклеотиден аналог. Това ще намали риска от интраутеринно и перинатално предаване на НВV инфекцията от майката на плода.
След раждането е необходимо
професионално отношение към жени с НВV инфекция. Що се отнася до новороденото, от 1992 г. у нас се извършва ваксинация на всички новородени деца. За ефективна защита от инфекцията се приемат стойности на анти НВbs над 100 IU.
– Безплатно ли е лечението на хепатит В в нашата страна? Какви са стъпките на пациента след откриване на инфекция с вируса?
– Лечението на хроничния хепатит В е напълно безплатно и изцяло реимбурсирано от НЗОК. Ние сме една от специализираните клиники по гастроентерология в страната за диагностично уточняване и лечение на хроничните вирусни хепатити. В клиниката работят високоерудирани лекари със специалност по вътрешни болести и гастроентерология. Пациентите, които желаят да се лекуват в клиниката, се насочват от семейните лекари или гастроентеролозите от доболничната помощ. Приемат се по надлежния ред за лечение.
– Как е организирано лечението на хепатита у нас?
– Лечението на хроничните вирусни хепатити у нас се провежда от специалисти – гастроентеролози от специализирана комисия в БЛЗ, сключило договор с НЗОК. Специализираните комисии се създават със заповед на директора на най-големите лечебни заведения у нас. Лечението на болни над 18 години с хроничен вирусен хепатит В, С или Д се осъществява след предварително определяне на критериите за него. Критериите за започване на първи курс от лечението, както и изключващите такива, са отразени писмено подробно в изискванията на НЗОК. Документите се подготвят от горепосочените специализирани комисии и се одобряват от експертния съвет на НЗОК.
– Какво лечение се прилага у нас при пациенти с хепатит В?
– Съвременното лечение на хроничния вирусен хепатит В се провежда с интерферон-алфа (конвенционален или пегилиран) и с нуклеозидни/нуклеотидни аналози. Медикаментите са регистрирани в България и реимбурсирани в НЗОК.
Факт!
Според български проучвания над 1.5% от населението на страната е инфектирано с вируса на хепатит С, а носителството на вируса на хепатит В надвишава 8%. Въпреки провежданата имунопрофилактика у нас и постигнатото понижаване на заболеваемостта, хроничната инфекция с вирусите на хепатит В и С остава сериозен социален и икономически проблем за обществото. В по-голям процент от случаите инфекциите с тези вируси протичат безсимптомно, поради което се установяват късно и във фаза на напреднало чернодробно увреждане, когато лечението е недостатъчно ефективно или не може да бъде проведено. Ранната диагностика на инфекциите с вирусите на хепатит В и С гарантира ефективно лечение и предотвратява риска от прогресиране на болестта в чернодробна цироза и чернодробен рак.
Милена ВАСИЛЕВА
Източник: http://zdrave.to