Алергията към парабените е десетки пъти по-ниска, спрямо непоносимостта към някои нови консерванти
Доц. д-р Развигор Дърленски е роден в Добрич през 1980 г. в лекарско семейство. През 2005 г. се дипломира като лекар с отличие в Медицински университет – София. Специализира в Катедрата по кожни и венерически болести в София. През 2010 г. придобива специалност по дерматология и венерология (кожни и венерически болести). Същата година защитава докторска дисертация на тема “Клинико-експериментални проучвания за ролята на епидермалната бариера при контактната свръхчувствителност и иритация на кожата” и придобива образователна и научна степен “доктор по медицина”.
Доц. Дърленски е специализирал в Университетската клиника по кожни болести към LMU – Мюнхен, Германия (2010), Университетската клиника по дерматология и алергология – Charite, Берлин, Германия (2007/2008), в Университетската клиника по дерматология и алергология Schwabing – Мюнхен, Германия (2004).
През 2011 г. печели наградата “Еврика” на Висшата атестационна комисия и Фондация “Еврика” за постижения в науката. Носител е на редица престижни международни награди: Michael Hornsetin Memorial Scholarship на Европейската академия по дерматология и венерология, Werner von Siemens Excellence Award, Inaugural Edward L. Keyes Award на Международната академия по козметична дерматология и др.
– Доц. Дърленски, стартирате проекта си за хората с чувствителна кожа в България през 2014 г. Дотогава нямаме статистика у нас по този въпрос. Разполагате ли вече с повече данни за броя на хората с чувствителна кожа в България?
– Това проучване е продължение на дисертацията ми, която беше за пациенти с розaцея и атопичен дерматит, които също имат проблем с чувствителна кожа много по-често, отколкото при здравите хора.
Вече имаме някаква представа за хората с чувствителна кожа в България и тя е доста съизмерима с това, което показват световните и европейските данни. Проучванията показват, че 22% от мъжете и 45% от жените в Бразилия имат чувствителна кожа. За Русия тези данни са още по-впечатляващи: проблемът засяга 25% от мъжете и 50% от жените. 44% от французите заявяват, че имат чувствителен скалп.
Но интересно е, че този проблем не се обсъжда и за него не се говори широко в България. И другото интересно нещо е, че чувствителната кожа всъщност може да се проявява и при хора, които нямат никакво кожно заболяване, но изпитват някакви субективни симптоми на щипане, парене, дискомфорт на кожата в различни части на тялото.
– Защо, според вас, проблемът не се обсъжда и не се говори достатъчно за него у нас?
– Причините са, че това не е проблем, който е интересен за фармацевтичната индустрия, на първо място. Въпреки че това може да ви прозвучи цинично, но проблемът е, че има много други заболявания, които влошават сериозно качеството на живот на човека, каквито са например псориазис, автоимунните булозни дерматози, които могат да бъдат и животозастрашаващи състояния в дерматологията. И на фона на това, проблемът с чувствителната кожа се подценява.
– Какво представлява чувствителната кожа?
– Ако някой може да отговори на въпроса какво е чувствителната кожа, сигурно ще се прочуе с това. Има много определения и разбирания по въпроса, но това е изключително често състояние, с което се е срещал почти всеки, поне веднъж в живота си. Характеризира се със субективно усещане за парене, щипане, сърбеж и дискомфорт на кожата, без видимо доловими признаци на кожно възпаление или обриви. При някои случаи обаче, освен субективните оплаквания, по кожата се наблюдава зачервяване, подуване, залющване и нацепване. Най-често тези симптоми се проявяват след приложение на козметични продукти, но и някои фактори на околната среда като студ, висока температура на въздуха, висока влажност и силен вятър, също могат да го провокират.
Интересно е, че през последните години се обръща много внимание на науката в областта на чувствителната кожа, нервните окончания и нервните възприятия. Защото в повечето случаи чувствителната кожа е свързана със субективни усещания, които се провеждат и се генерират в нервните окончания и дори в нервните проводници. Такава е тенденцията днес в световните проучвания в областта на чувствителната кожа. Разбира се, има регионални и етнически фактори, които също играят роля и бих посъветвал всички, които се интересуват от проблема, да посетят портала ни, www.sensitiveskin.bg, който направихме за чувствителната кожа. Там всеки може с помощта на въпросника да разбере дали има чувствителна кожа и съответно да получи съвет как да се грижи за нея.
– Какво е вашето мнение, широкото навлизане на химията в ежедневието ни ли е причина днес все повече хора да страдат от чувствителна кожа? Или си изработваме някакъв механизъм на защита?
– За това няма преки доказателства, а засега е само хипотеза. Би могло да се допусне, че това е един от факторите, но не и единствен. Бих казал, че проблемът е комплексен и може би съвременният, индустриализиран начин на живот, е един от факторите, който играе роля. Има и фактори, които са свързани с бита, с емоционалността, с религиозни и социални възприятия. Така че влиянието на различните етиологични фактори е комплексно.
– Заболяване или състояние е чувствителната кожа?
– Поради честата липса на обективни изменения върху кожата (обриви), чувствителната кожа се приема за състояние, а не за заболяване. То обаче може да се съчетава и да придружава редица кожни заболявания като екзема, дерматит, акне, себорея и розацея.
– Припокриват ли се понятията чувствителна и алергична кожа? Знаем, че алергията е проява на свръхчувствителност.
– Категорично, не! Това са различни понятия. Алергичен, означава организмът да реагира с имунологично медиирана реакция към вещества или агенти, които в случая са чужди за кожата. За разлика от това, чувствителната кожа не проявява имунологична реакция с класическото й разбиране в осъществяването на реакцията при чувствителната кожа. Двата процеса и реакции са абсолютно различни. Съществуват много прости и елементарни тестове, с които можем да разграничим алергична от чувствителна кожа.
– Има ли наследственост при чувствителната кожа?
– Не са установени съответни гени и мутации в тях, които да предразполагат развитието на заболяването. Известно е обаче, че това състояние се среща по-често в някои семейства и етнически групи. Освен това, фамилност и унаследяване се наблюдава при заболяванията, които могат да съпътстват наличието на чувствителна кожа. Следователно е възможно и това състояние да се среща по-често, ако ваши кръвни роднини страдат от него.
– Възможно ли е така рекламираните напоследък биопродукти да са вариант за хората с чувствителна кожа?
– Няма никакви налични доказателства – научни и практически, че консумирането на биопродукти оказва някакво благотворно влияние върху хора с чувствителна кожа.
– В тази връзка, парабените ли са най-големият ни проблем в козметиката?
– Парабените всъщност са много набедени в разбиранията на хората и в митовете, които подклажда индустрията, произвеждаща козметика. Защото всъщност парабените са вид консерванти. Проблемът с тях възниква при хора, алергични към парабени. Само 10 години, след като бяха заклеймени публично, се оказа, че алергията към тях е десетки пъти по-ниска, спрямо алергията към някои нови консерванти, които бяха въведени след масовото отказване от употребата на парабени. Такъв например е метилхлороизотиазолинон.
– Характерен ли е за чувствителната кожа обривът?
– В по-редки случаи могат да се наблюдават и обективни, видими симптоми на кожата, като: зачервяване, подмокряне, сухота, залющване, подуване и нацепване. Наличието на видими прояви на обрив по кожата не винаги е задължително при случаите на чувствителна кожа. При установяването им е необходима консултация с дерматолог.
– Само кожата на лицето ли е засегната?
– Най-често засегнатата зона от тялото е лицето, в над 85% от случаите. Това не означава, че чувствителната кожа е ограничена само до кожата на лицето. Кожата на ръцете е засегната при 57% от случите, следвани от скалпа, стъпалата, врата, тялото и гърба.
– Може ли сами да си направим диагностика или трябва да потърсим консултация с лекар?
– Тъй като основно симптомите на чувствителна кожа са субективни (парене, сърбеж, щипане и др.), насочването към тази диагноза се прави от самия пациент. Желателно е при съмнение за съпътстващо заболяване обаче, консултация с дерматолог. Той също може да предложи да направи някои изследвания за изясняване на диагнозата.
– Каква козметична грижа и защита на кожата препоръчвате?
– Тъй като най-честата причина за синдрома на чувствителната кожа са козметичните средства, те трябва да бъдат прилагани много внимателно. Всеки случай е индивидуален, но общите правила са следните:
• да се избягват агресивни почистващи лосиони, измивни гелове, особено на алкохолна основа (с етанол, пропилен гликол), както и скраб-гелове с пилинг ефект
• кожата да се почиства с почистващ лосион, несъдържащ липиди (тип мляко или емулсия)
• да се избягват козметични средства с излющващ ефект (с гликолови киселини, ретинолови производни)
• преустановяване на употребата на всички видове козметика (включително околоочни кремове, декоративен грим) за две седмици и употреба в този период на медицински хидратиращ крем или лосион без аромати, оцветители и с минимален брой съставни елементи
• да се избягва лак за нокти на ръце; контакт с груби и дразнещи текстилни материи
• включването на декоративната козметика става едно по едно, през две седмици, като се следва редът: червило, пудра (фон), руж, грим
– Какво означава козметична бдителност и доколко това е гаранция, че даден продукт няма да предизвика нежелани ефекти върху кожата ни?
– Въпреки всички грижи, които прилагат водещите производители на козметични продукти в разработките си, определен козметичен продукт може да провокира странична реакция при конкретен потребител. Това може да е в резултат от неправилна употреба, а може да е свързано и с индивидуална чувствителност или реактивност на дадения човек към конкретна съставка или група съставки.
Процесът козметовижиланс (козметична бдителност) определя всички средства, позволяващи наблюдение на нежелани събития, произтичащи от употребата на козметични продукти.
Това включва:
• отчитане и мониторинг на проявили се нежелани реакции
• запис, оценка и анализ на нежеланите лекарствени реакции, с цел да се предотврати тяхната поява за в бъдеще
• провеждане на всякакви допълнителни проучвания, свързани с безопасността на употребата на козметични продукти
• установяване и предприемане на корективни мерки, ако е необходимо
• елиминиране на провокиращите фактори
• премахване на предизвикващия фактор (козметика, климатичен, храна и др.) е най-сигурният метод за излекуване на чувствителната кожа
– Лесно ли може да се открие този предизвикващ фактор?
– Понякога е истинско предизвикателство да се установи коя е истинската причина, а те често са повече от една. Елиминацията на предполагаемия фактор за период от две седмици е надежден практически метод за доказване на причината за чувствителна кожа. Ако състоянието не се подобри през този период, то най-вероятно е причината да не е в елиминирания фактор.
– Лечението на съпътстващи заболявания може ли трайно да реши проблема с чувствителната кожа?
– Лечението на съпътстващото заболяване може да разреши изцяло проблема на чувствителната кожа. Лечението се назначава след консултация с дерматолог.
Кои външни фактори оказват най-често влияние?
Състоянието се провокира основно от фактори на външната среда. Те са разнообразни и включват:
• употреба на козметични средства (сапуни, кремове, тоалетни млека, измиващи гелове, шампоани, балсами, грим, червила, фотозащитни кремове и др.)
• климат (слънчево лъчение, студ, вятър, екстремна влажност, замърсен въздух, рязка промяна в температурата)
• контакт с гореща вода и пара (горещ душ, басейни, сауна, парна баня)
• контакт с текстилни материи (често вълна, изкуствени и груби материи)
• консумация на пикантни храни и алкохол
• лечение с някои локални лекарства (кремове, лосиони)
Наред с тези външни фактори, състоянието се провокира и от:
• емоционален стрес и напрежение в битовата и работната среда на пациента
• във връзка с менструалния цикъл
Подготви Милена ВАСИЛЕВА
Източник: http://zdrave.to