Три от медицинските стандарти са на път да се сдобият с нов облик, след като новият екип на Министерството на здравеопазването обеща „да отстрани всяка отживелица от тях“, за да подпомогне общинските болници. За обществено обсъждане са публикувани правилата за работа в секторите Акушерство и гинекология, Медицинска онкология и Гастроентерология.
Промените се предлагат, защото стандартите бяха обжалвани и отхвърлени от Върховния административен съд (ВАС) през миналата година. Въпреки това съдържат и нови текстове, които дефинират важни понятия и определят нови критерии за персонала в отделенията.
В АГ стандарта, например, отново се дефинират понятията
„аборт“ и „потенциално жизнеспособен плод“,
след като второто стана предмет на съдебен спор и беше отменено от ВАС през февруари 2017-а. За да определи новите стойности, министерството е извършило анализ на възможностите българските неонатологични отделения да обгрижват крайно недоносени, като в същото време се е запознало с практиката в останалите европейски държави. За СЗО границите на потенциалната жизненоспособност са между 22 и 26 г.с., но повечето страни от ЕС са възприели, че рисковете от последващи увреждания и смърт на недоносените могат да се считат за преодолени в 25 г.т. и при тегло на плода от 700 гр. „В заключение, базирайки се на българския клиничен опит, опита и стандартите на повече от страните в Европа и възможностите в България, в проекта на наредбата се предлага като
най-приемлива граница между раждане и аборт
да се приеме 25 г.с. +0 дни и повече и тегло ≥ 700 грама. Децата родени под 25 г.с. при преживяемост над 72 ч. трябва да се запишат като раждане“, се казва в мотивите на проекта.
Другият извод на министерството е, че дейността по акушерство и гинекология е „печеливша“ за клиниките, тъй като през последните две години приходите на преминал болен надвишават разходите, независимо, че медицинската грижа за тях е поскъпнала. През 2016 г. всяко легло в АГ отделение е носело средно по 4 003 лв. печалба, тъй като средният разход на едно легло е бил 39 382 лв. при 27 938 лв. четири години по-рано. Приходите са съответно 43 485 лв. при 31 926 лв. през 2012 година.
В новите текстове на стандарта по медицинска онкология промените касаят изискванията за персонала в отделенията. За клиника или отделение по медицинска онкология от II ниво е определен
задължителен минимален брой от трима лекари,
от които двама трябва да имат придобита специалност „Медицинска онкология“. По отношение на ІІІ ниво на компетентност броят на лекарите в структурата се определя от броя на разкритите легла, като задължително най-малко трима от тях трябва да са със специалност „Медицинска онкология“, а поне един – със сертификат за ехография. Що се отнася до медицинските сестри, техният брой трябва да отговаря на съотношението 1:1,5.
Точно обратните мерки обаче се предприемат в „Гастроентерологията“. Изискванията за персонал там се занижават, заради недостига на кадри в сектора и поради факта, че има повече специалисти, придобили сертфикати за по-високо ниво на квалификация по абдоминална ехография, горна и долна ендоскопия и свързаните с тях интервенционални процедури. В тази връзка се допуска в отделенията и клиниките от II-ро ниво на компетентност
да работят минимум трима, а не четирима лекари,
както е сега, от които двама да са със специалност гастроентерология. От тях минимум един пък трябва да е с квалификация по абдоминална доплерова ехография и един с второ ниво интервенционална горна и долна ендоскопия. Тоест, облекчава се изискването за брой на персонала, без да се намаляват изискванията към квалификацията, уточняват от здравното министерство.
По същия начин клините и отделенията от III-то ниво на компетентност ще са длъжни да наемат поне петима лекари (вместо шестима) и трима специалисти по гастроентерология (вместо четирима), като се запазва броят на сертифицираните специалисти по горна и долна интервенционална ендоскопия, ЕРХПГ и интервенционална ехография.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/