Метаплазия – какво означава това?
Думата е от гръцки и означава промяна на формата – става дума за обратима трансформация на диференциран клетъчен тип в друг диференциран тип клетки.
Преходът от един тип клетка към друг може да бъде част от процеса на нормално съзряване или да е причинен от някакъв необичаен стимул. По-просто казано, някои клетки не са достатъчно силни, за да издържат на околната среда, така че те се трансформират в друг вид клетки, по-подходящи за дадена среда. Ако стимулите, причиняващи метаплазия, се отстранят или се спират, тъканите се връщат към нормалния си модел на диференциация.
Метаплазията не е синоним на дисплазия и не се смята за рак.
И също така не е хетероплазма, тоест не става дума за спонтанен анормален растеж на цитологични и хистологични елементи.
Метапластичните промени обикновено се считат за ранна фаза на канцерогенеза, особено за хора с анамнеза за рак или са известни като канцерогенни промени. Метаплазията често се възприема като преканцерозно състояние, изискващо незабавна намеса, хирургично или медицинско, защото метаплазията се свързва с рак.
Когато клетките са изправени пред физиологичен или патологичен стрес, те реагират чрез адаптиране по няколко начина, един от които е метаплазия.
Това е доброкачествена промяна, която настъпва в отговор на промени в околната среда (физиологична метаплазия) или хронична физично или химично дразнене (анормална метаплазия). Един пример на патологичен стимули е цигареният дим, който кара епителните клетки да отделят слуз на дихателните пътища, тогава клетките трябва да бъдат заменени от плоскоклетъчен епител.
Метаплазията не е резултат от промяна във фенотипа на диференциран клетъчен тип.
И това се дължи на препрограмирането на стволови клетки, които са известни, че съществуват в нормалните тъкани или недиференцираните мезенхимни клетки, които са в съединителната тъкан.
Метаплазията включва гени, специфични за тъканите и диференциацията им. Например, костните морфогенетични протеини, членове на суперфамилията TGF-p, остеогени или хондрогени, индуцират експресия в стволовите клетки чрез инхибиране на диференциацията на мускула или мазнините.
Как тези нормални начини се променят, за да причинят метаплазия, в повечето случаи е неясно.
Например, някои цитотоксични лекарства причиняват разрушаване на ДНК и могат да превърнат един вид мезенхимни клетки (фибробласти) на друг (мускули, хрущяли).
Има два вида:
1.Непряка– възниква в резултат на разпространението на хрущял, незрели клетки на регенеративните зони на органа и последващата им диференциация в нова посока. Този тип метаплазия е особено характерна за епителната тъкан.
2.Пряка – възниква при директната трансформация на съществуващите клетки. Предполага се, че това е възможно в съединителната тъкан.
Източник: http://www.zdrave.ws