Модерни ли са марихуаната, амфетамините, LSD и дизайнерските дроги в България? Според изследване на Националния фокусен център за наркотици, оповестено в началото на 2016-а, между 370 и 440 хиляди българи в активна възраст (15-64 години) са пробвали поне веднъж в живота си дрога. Най-разпространеният наркотик е канабисът, следван от амфетамините, екстази и кокаин. Младите хора посягат към тях най-често от любопитство, за удоволствие, от скука или просто, за да се впишат в дадена компания. Какъв обаче е ефектът им върху организма и как се отразяват на здравето, разговаряхме с д-р Митко Митев от клиниката по Спешна токсикология във ВМА.
Разбира се, по броя на приетите в болница след употреба на наркотици не може да се съди за степента, в която тези наркотици се изполват в обществото. Данните отразяват тенденциите само частично и не е правилно да се правят генерални изводи, уточни д-р Митев.
„През последните години в Клиниката по спешна токсикология на ВМА се приемат между 70 и 100 такива болни годишно и не се наблюдава особена тенденция по отношение на броя. Това, което се промени през годините е намаляването на честотата на острите животозастрашаващи хероинови интоксикации за сметка на проблемите, свързани с употреба на синтетични наркотици. За съжаление, все още умират млади хора от предозиране на опиати, най-често в комбинация с синтетични и други дроги“, сподели той.
Синтетичните или т. нар. дизайнерски дроги
дейтвително са едни от най-опасните вещества, които могат да попаднат в човешкото тяло. Най-вече, защото никой не е изследвал ефекта им и не се знае какво могат да причинят, особено в съчетание с алкохол или енергийни напитки. Сред тях най-разпространени са канабиноидите – производни на известни наркотици и медиатори, които „зарибяват“ предимно тийнейджъри и ученици. Проблемът обаче не е толкова в риска от развитие на зависимост, колкото в последствията, отбелязва д-р Митев.
„Имат подобни ефекти върху организма, някои от които търсени – еуфория, удовлетвореност, прилив на енергия, премахване на умората и т.н., и почти винаги с цената на параноя, агресивност, загуба на контрол, психози, припадъци и т.н. Употребата на дизайнерски дроги се подозира, когато при клинични данни за въздействие на психоактивни вещества обичайните уринни тестове са негативни. Химическото доказване е трудно, поради бързата биотрансформация и ниските концентрации“, споделя специалистът.
Точно, защото дизайнерската дрога успява да се „скрие“ от лабораторните тестове, е трудно да се каже кой наркотик е най-опасен. Хероинът е с потенциал да убива веднага,
но всички наркотици променят поведението,
ценностите и живота на тези, които ги употребяват. „Засегнати са техните семейства и обществото като цяло. По-„леките” се отразяват на много повече хора. Кое тогава е по-опасно?“, пита д-р Митев.
Много често хората не си дават сметка, че дрогата влияе негативно на целия им живот. Неудачите и провалите се тълкуват като „лош късмет“, който се изпарява със следващото хапче или джоинт. Това обаче затваря младежите в порочен кръг, като същевременно отваря вратите към по-силни наркотици. Всъщност, истината е съвсем различна. „Когато употребата на дадено вещество създава проблеми със закона, в професионалната сфера, в семейството, в бита и не на последно място със собственото здраве – това е алармиращ признак, че човекът прекалява“, отбелязва токсикологът. Симптомите могат да бъдат забелязани и от всички близки и приятели. Най-често се променят неща от ежедневието: необяснима промяна в настроенията, избухливост, прояви на вербална агресия, промяна в интересите и предпочитаната музика и забавления, нови познати и приятели; разширени зеници, необясним прилив на енергия, безсъние; усещане за топлина и потене когато другите усещат студ и прочие. Добрата новина е, че това все още е фаза, в която всеки може сам да вземе мерки, като постепенно ограничи или намали употребата на дрога.
Не по същия начин обаче стои въпросът с пристрастяването. Експертите твърдят, че няма пристрастяване, което да не е психическо, т.е. независимо дали сме подвластни на алкохола или наркотиците, причините за това са дълбоко скрити в съзнанието ни. Въпреки това, преодоляването на психическата зависимост като че ли е по-лесният процес. Стигне ли се до там организмът да „забрави“ и да се откъсне от дрогата, задачата се усложнява, а понякога дори няма решение.
„Психоактивните вещества
променят функционирането на мозъка на биохимично ниво
– нови трансмитери, променени рецептори. Връщането към физиологичното състояние е трудно и изисква много време“, казва д-р Митев. „Не случайно казват, че зависимостта е за цял живот. Важно е ремисиите успешно да се поддържат. И колкото по-рано настъпят, толкова шансовете да са трайни е по-голям. Но това е в сферата на психиатрията. От гледна точка на токсикологията абстинентният синдром към опиати и алкохол се преодолява най-трудно, като понякога той може да е и животозастрашаващо състояние“, допълва токсикологът.
Независимо колко тежко е лечението, зависимите към наркотици трябва да минат през всичките му етапи. В противен случай рискът отново да посегнат към тях остава висок. Успоредно с процедурите за преодоляване на абстиненцията задължително се правят консултации с психиатър, а често и с психолог. Целта е да се оцени състоянието и потенциала за справяне със зависимостта. „Започва се или се актуализира психотропната терапия и пациентът се насочва към системата на извънболнична помощ. Дали връзката ще се осъществи обаче зависи изцяло от нагласата на пациента и неговите близки“, разказва д-р Митев.
Случва се хората да подценяват важността на проследяването след терапията, с което
на практика сами слагат край на лечението си.
Лекарите също не знаят какво се случва с тях до момента, в който не ги приемат отново в болница след свръхдоза. Което, уви, обезсмисля всички положени усилия за спасяването на здравето и живота им.
Борбата със смъртта обаче никога няма да приключи за токсиколозите, защото вярват, че имат последната дума по въпроса. „Където има наркотици, има и смърт – и в пряк, и в преносен смисъл. Загиват обаче само тези, за които помощта е закъсняла“, убеден е д-р Митев.
Автор: Слава АНАЧКОВА
Източник: https://clinica.bg/