В сезона на грипа и настинките много хора прибягват до антибиотиците с надежда да се излекуват по-бързо. За съжаление през последните години медиците алармират за неправилно използване на антибактериалните терапии. Зловредните инфекции се приспособяват и лечението става все по-трудно. Антимикробните резистентни инфекции могат да причинят щети на световната икономика с размера на финансовата криза от 2008 г., казва д-р Данило Фо Ло Уонг, програмен мениджър за контрол на антимикробната резистентност в Регионалната служба за Европа на Световната здравна организация.
– Д-р Уонг, бихте ли обяснил накратко как бактериите стават устойчиви на антибиотици?
– Резистентността към антибиотици е естествен феномен. Това е основно „оцеляване на най-силните“. Антибиотиците се използват, за да убиват или предотвратяват растежа и възпроизвеждането на бактериите, като се намесват в редица всекидневни клетъчни процеси, при които бактериите разчитат на растеж и оцеляване. Когато се развиват, бактериите могат да разработят механизми за противодействие на тези действия. Бактериите, които могат да устоят на антибиотика, имат по-голям шанс да оцелеят, отколкото тези, които не могат, които са „податливи“. Докато уязвимите бактерии умират, устойчивите живеят и могат да се размножават, да продължават да причиняват инфекция и да се противопоставят на лечението. Като естественият подбор в цялата природа.
– Ако обществото не предприеме действия, след колко време антибиотиците ще загубят властта си?
– Някои антибиотици вече са загубили силата си в много страни. Антибиотично резистентните бактерии могат да преминават границите от една държава в друга чрез транспортирането на животни, храни, дори хора. Макар резистентността към антибиотици да е естествен феномен, степента, при която бактериите стават резистентни, се ускорява значително именно поради прекомерната употреба и злоупотребата с антибиотици. Ако бактериите често се излагат на антибиотици, които не ги убиват, те стават по-силни и по-добре да се противопоставят на антибиотиците.
– Колко струва на Европа антибиотична резистентност?
– Антимикробната резистентност, която е част от антибиотичната резистентност, оказва огромно въздействие върху икономиката заради по-високите разходи за лечение и икономическите загуби поради намалената производителност, причинена от заболяване. Изчислено е, че само в ЕС антимикробната устойчивост струва всяка година 1,5 млрд. евро в разходите за здравеопазване и загубите на производителността. Световната банка предупреждава, че до 2050 г. антимикробните резистентни инфекции могат да причинят икономически щети на световната икономика на същото ниво като финансовата криза от 2008 г.
– Има ли разлики в нивата на антибиотична резистентност в различните европейски страни? Имате ли някаква специална информация за България и съседните държави?
– Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) събира данни за устойчивостта на антибиотици от държавите членки на ЕС, които показват, че има разлики в нивата на съпротива в различните европейски страни. За страните извън ЕС в европейския регион тези данни се събират от СЗО чрез мрежата на Централна Азия и Източна Европа за наблюдение на антимикробната резистентност (CAESAR).
– Как можем да спечелим тази война срещу устойчивите бактерии?
– Тъй като антибиотичната резистентност е нормален феномен на естествения подбор, в момента всъщност не можем да спечелим войната срещу резистентни бактерии. Винаги ще има бактерии, някои от които ще причинят заболяване, а някои от тях ще станат устойчиви към различните видове лечение, с които медицината разполага. Настоящите ни действия са насочени към ефективността на антибиотиците за възможно най-дълго време, докато се опитваме да намерим нови или алтернативни видове лечение. Хората трябва да променят начина, по който ползват антибиотиците, да престанат да злоупотребяват с тях и да ги приемат за даденост. В същото време усилията за научно-изследователската и развойна дейност са насочени към разработване на по-добри, по-бързи, по-точни, по-лесни, евтини тестове, както и нови ваксини срещу бактериите, които са станали резистентни.
Можем да задържим антибиотиците възможно най-дълго, като ги приемаме само, когато ги предписва лекар и само срещу бактериална, а не вирусна инфекция и не ги купуваме без рецепта. В повечето страни от ЕС, както и в САЩ този проблем е добре решен.
Освен това при производството на храни, където се използват антибиотици, ветеринарните лекари и животновъдите също трябва да бъдат разумни, когато използват антибиотици, а не да ги използват за насърчаване на растежа.
– Каква е причината от 1987 г. насам да не е открит нов клас антибиотици? Кой отговаря – правителствата, фармацевтичните компании, изследователите или някой друг?
– Технически е много сложно разработването на нови антибиотици и изисква големи инвестиции. Въпреки че обществото иска фармацевтичните компании да проучват и разработват нови антибиотици, създателите на политики не искат здравните специалисти да ги използват поради антимикробната резистентност, освен ако те наистина са необходими от пациентите. Това не представлява привлекателна инвестиционна възможност за фармацевтичните компании и те значително намалиха работата си по разработване нови антибактериални терапии през последните 30 години. В допълнение, антибиотиците обикновено се използват за кратък период, за разлика от терапиите за хронични заболявания, например диабет, което води до много по-високи приходи за компаниите.
Обаче бавно изглежда, че има по-голям интерес да се започне отново научно-изследователска и развойна дейност чрез публично-частни партньорства. Доклад на СЗО идентифицира 51 нови антибиотици и биологични вещества, които са в клиничното развитие. Те са за лечение на приоритетни антибиотично резистентни патогени, както и на туберкулозата и понякога смъртоносната диария на инфекцията Clostridium difficile. От всички тези кандидат-лекарства обаче само 8 са класифицирани от СЗО като новаторски лечения. СЗО алармира, че има е спешна нужда от повече инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност за резистентни към антибиотици инфекции, включително туберкулоза, в противен случай ще бъдем принудени да се върнем към времето, когато хората се страхуваха от обикновени инфекции и рискуваха живота си дори при леки хирургични интервенции.
– Колко пари са необходими за разработването на нови антибиотици?
– Разработването на нови антибиотици се оценява на около 800 млн. до 1 млрд. долара, но може да бъде повече. Тъй като фармацевтичната индустрия не е мотивирана да разработва нови антибиотици, бизнес моделът за публично-частно партньорство съчетава публични и частни инвестиции в иновативни модели, които могат да финансират разработването на нови лекарства.
Средствата за научни изследвания могат да бъдат частично финансирани от публичния сектор, чрез филантропия или чрез предлагане на награда за разработване на нов клас антибиотици или чрез обещаване на по-високи цени на лекарствата, защитени с патенти или разширена изключителност на данните.
Автор: Веса КАРАОЛАНОВА
Източник: https://clinica.bg/