България е сред първенците на Европа по мръсен въздух, а с настъпването на зимата вредните съставки, които дишаме стават все повече заради методите на отопление и транспорт, които използваме. Стойности на замърсяване, по-високи от нормата, властите вече отчетоха в Горна Оряховица, Видин, Смолян, Пловдив, Шумен, София. Какви са пораженията, които мръсният въздух оказва на здравето ни, колко опасен е смогът, който дишаме, попитахме д-р София Ангелова, председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести.
Човек може да усети по реакциите на организма си замърсения въздух, дори да не са направени специални замервания. Ако почувства непривичната миризма, дразнене и сълзене на очите, ако започне да киха и кашля без да е болен, значи има проблем, казва д-р София Ангелова. Тя е категорична, че мръсният въздух влияе на целия организъм. Най-засегнати след белия дроб са сърдечно-съдовата и мозъчно-съдовата система. Според учени от университетите на Охайо и Мичигън мръсният въздух може да стане причина за повишаване на кръвното налягане с 20-30 мм и трайно да остане такова.
Каква е причината?
„Въздухът е кондензатор от различни частици, а фините прахови частици са изключително вредни. По-големите, които са от 5 до 10 микрона, се отлагат в горните дихателни пътища – трахеята и големите бронхи. Част от тях може да се издишат, друга част да се изкашлят. При здравия човек тези частици предизвикват кашлица. Известно е, че тя е защитен механизъм на организма, който се мъчи да изчисти дихателното дърво от попадналите в него токсини. Частиците от 2 до 5 микрона са средните, под 2 микрона са фините, а ултрафините са под 1 микрон. Те са най-малките и могат да попаднат в кръвта. Когато се вдишат, в белия дроб се извършва дифузия и тези ултрафини частици попадат в кръвта и могат да достигнат до сърцето и до мозъка. Затова се смята, че
мръсният въздух причинява инфаркти и инсулти“,
обяснява д-р Ангелова. Най-опасен е есенно-зимният сезон, когато падне мъгла и се повиши концентрацията на токсични газове и фините прахови частици (въглероден монооксид, азотен моко оксид и други газове, които се отделят от колите).
„Мъглата пада като чадър над селищата. Тогава споменатите вредни частици повишават концентрацията си. В големите градове основният проблем са автомобилните газове. В крайните им квартали, както е в София, Пловдив мнозина ползват печки на твърдо гориво. В малките градове основният проблем е горивото за отопление. Твърдото гориво е евтино за джоба, но скъпо за здравето“, казва лекарката.
До преди 35-40 години обаче огромна част от българските домакинства в страната се отопляваха на твърдо гориво и това сякаш не пречеше на здравето им, а смогът не убиваше българите.
Защо сега е различно?
„Няма конкретни проучвания по този проблем, но вероятно тогава хората са горели наистина дърва, а сега бедността ги кара да горят какво ли не, а тези „горива“ отделят не съвсем ясни химикали“, предполага лекарката и припомня, че отоплението с мокри дърва замърсява с 40% повече въздуха в сравнение със сухите дърва. По думите й друг проблем са кварталите, в които живеят малцинства – там те горят не дърва и въглища, а най-често дрехи, гуми, стари чанти, обувки. „Тези дрехи и чанти имат химикали и когато горят, отделят се нови отровни вещества. Особено акролеин“, казва пулмоложката. Акролеинът е безцветна, летлива отровна течност с остър мирис и дразни лигавицата на очите и дихателните пътища, предизвиква сълзене. Учени съобщиха преди време, че този токсичен елемент причинява множествена склероза, след като установили, че при страдащи от заболяването акролеинът е с около 60% повече в гръбначния мозък. В момента се провеждат тестове какъв е прекият ефект на веществото върху централната нервна система.
Акролеинът парализира ресничките в белия дроб,
обяснява д-р Ангелова. Тя уточнява, че най-застрашени от това въздействие са хронично болните – хората с ХОББ и бронхиална астма, следвани от децата. „Децата имат къси дихателни пътища и много лесно вдишват токсичните газове. Изследвания са показали, че новородени, които живеят на около 500 м от активно действащи магистрали боледуват по-често от респираторни инфекции, в сравнение с деца, които живеят на 1500 м от магистрали“, подчертава специалистката. Тя допълва, че на такива места е много висока концентрацията на таксични газове от колите и автобусите. И когато човек живее на място, където непрекъснато е под въздействието на тези газове, стига се до хроничен възпалителен процес в белите дробове. „Този процес се предхожда от т.нар. феномен на
парализа на ресничките на дихателното дърво.
Природата ни е дарила с ресничестия епител на белия дроб, за да го защити от вдишваните отрови – чрез движението на тези реснички (1500 удара в минута) се изхвърлят всички вредни вещества от белия дроб, които човек е поел с вдишването на въздух и които полепват първо върху ресничките. С движенията си те ги изтласкват навън. Но, когато те се парализират, дихателното дърво се превръща в гола тръба, което много широко отваря пътя на вирусите и бактериите, както и отровни газове. Затова казваме, че при пушачите, които са под всекидневното въздействие на тютюневия дим, ресничките се парализират много по-бързо и тези хора 3 пъти по-често боледуват от пневмония или усложнения от грип, отколкото непушачите, защото дробовете им нямат защита. В същото време, под влияние на токсичните газове човек, който живее или работи в такава среда, дори да не пуши, също може да получи този феномен на парализа на ресничките, да отключи възпалителната каскада в малките дихателни пътища и да развие хронична пулмопатия, да заболее от ХОББ“, обяснява д-р Ангелова.
Резултатите от проучване на Дружеството по белодробни болести в Плевен доказват, че при повишение на концентрацията на фините прахови частици във въздуха се увеличава и броят на хоспитализираните с ХОББ, чието състояние се е влошило. Изследванията в Казанлък и Чирпан са били на ученици. Тези деца са с по-ниски функционални показатели на белите дробове и боледуват по-често от респираторни инфекции. Изследвания са доказали, че през есента замърсеността на въздуха достига най-високи нива в Казанлък и Чирпан.
И все пак, има ли начин човек да се предпази? „Проблемът е глобален и ангажира институциите. Но все пак има начин човек поне малко да се предпази.
Ползването на маски у нас все още не е прието.
Но и без това те не успяват да запазят напълно дихателната система. Ако човек ги ползва, трябва на всеки час да сменя маската“, препоръчва специалистката. Тя съветва да се избягва доколкото е възможно излизането в мъгливо време, особено на хората от рисковия контингент – с астма и ХОББ, със сърдечни заболявания или преживелите сърдечни или мозъчни атаки. „А здравите, които обичат сутрин да тичат, съветваме ги
в никакъв случай да не тичат в близост до магистрали
и улици или пътища, по които преминават много автомобили. Когато човек тича, кислородната консумация в белия дроб се увеличава и поема повече въздух. Поемайки повече въздух, поема и повече вредни вещества. Затова не препоръчваме да тичат и в студено и мъгливо време.
Голяма част от хората с ХОББ и астма са в работоспособна възраст и те няма как да не излизат. Затова препоръчваме да
носят на носа и устата плътно плетени шалове,
които задържат поне част от вредните частици.
За здравите хора е препоръчително в есенно-зимния сезон да вземат антиоксиданти. Причината е, че когато попаднат вредни частици в дихателните пътища, предизвикват оксидантен стрес в организма. Тези оксиданти дразнят лигавицата и водят до образуване на секрети, водят и до разрушаване на белодробната структура с развитие на емфизем. Те могат да отключат възпалителен процес, който да удебели лигавицата и да намали лумена на бронхите, в резултат на което да се развие ХОББ. Затова е препоръчително да се вземат антиоксиданти – витамините А, Е и С. Но хората,
преживели белодробна емболия, не може да вземат витамин С,
защото той сгъстява кръвта. Имам пациентка, която сама си докара
белодробна емболия, защото цяла година пила витамин С, за да не се разболее. „С“ сгъстява кравта и създава условия за тромбози“, категорична е д-р Ангелова.
Периодичното проветряване на жилищата, офисите, класните стаи също е важно. „Климатикът не проветрява, той върти вътрешния въздух заедно с всички възможни бактерии, вируси, алергени“, казва лекарката. Съветът й е помещенията да бъдат проветрявани по-дълго сутрин рано и вечер късно, когато автомобилният поток в градовете е по-слаб.
Автор: Веса КАРАОЛАНОВА
Източник: https://clinica.bg/