„Промяната отразява новата парадигма в Конвенцията за правата на хората с увреждания – това не е човек с увреждане, а човек, който в резултат на увреждане има прегради в своя всекидневен живот или в работата си, или в общуването, или в други области. Именно този подход налага да се промени моделът на здравната експертиза за вида и степента на увреждането, а след това и на работоспособността“. Това каза изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски по повод предстоящата реформа в ТЕЛК.
Той поясни, че сегашният модел създава проблеми най-вече на самите хора с увреждания, тъй като на повечето от тях незаслужено е лепнат етикетът „нетрудоспособен“ и това постепенно ги вади от пазара на труда. „Аз съм със 100% нетрудоспособност, което обаче не ми пречи изобщо да си върша работата като юрист, защото имам проблем с краката“, илюстрира ситуацията Коралски.
В медицинската експертиза ще бъдат направени сериозни промени, свързани с това как хората да бъдат диагностицирани и как да бъде определян видът и степента на увреждане. „Сега човек след тежко увреждане или инсулт прекарва месец-два, докато се възстанови, и вместо да му дадат вид и степен на увреждане експертите, които са го наблюдавали през цялото това време, той излиза с епикриза и трябва след това да се яви на ТЕЛК. Предложението сега е в големите болници и особено специализираните, да има комисии, които на място да дават веднага вида и степента на увреждането, което много ще облекчи процеса. Същевременно се предвижда промяна в статута на лекарите, които работят в ТЕЛК, тъй като досега те не можеха да работят на друго място. Ще бъде променена и методиката, по която се оценяват хората с увреждания, така че да не се разкарват особено, когато е ясно, че в тяхното състояние не може да настъпи подобрение“, каза Минчо Коралски.
Той допълни, че в момента се разработва концепция, базирана на международния класификатор ICF, чрез която ще се преценява състоянието на човек спрямо работата, която той извършва и работата, която му се предлага. Така той ще може или да получи пенсия, или ще бъде пренасочен към друга работа, но с оглед на неговите индивидуални особености и особеностите на работата.
„Надяваме се, че връзването на информацията между ТЕЛК, НЕЛК и Здравната каса и създаването на прословутите електронни здравни досиета ще позволи да се проследи цялостното състояние на един човек в един по-дълъг период“, каза още Коралски.
Източник: http://www.zdrave.net
Г-н Коралски, като обяснявате как хора с тежки двигателни дефицити могат да работят като юристи и нямат нужда от пенсия, давайки себе си за пример, наясно ли сте, че ако Вие ползвате специализиран транспорт и имате обслужващ персонал, повечето хора с подобни на вашето увреждания, не могат да излязат от дома си защото не могат да преодолеят стълбите пред него, разбитите и кални улици , а още по-малко да се качат на градски транспорт?
Като предлагате с изписването от болнично лечение да се определя направо процент увреждане, наясно ли сте , че лишавате хората от правото да ползват продължителна временна неработоспособност, за което са се осигурявали и за което сумите са доста по-високи от инвалидната пенсия, ако въобще я вземат при предлаганата реформа?
Защо искате да бъдат наказани с лишаване от инвалидна пенсия хората, които въпреки уврежданията са получили добро образование и професия, след като са се осигурявали за настъпване на инвалидизиране?
Защо досега не се отказахте Вие от инвалидната си пенсия за да дадете пример?
Едно професионално становище на юрист, което си струва да прочетете
Розалия Миланова , юрист: “ Докато има юристи, от ранга на г-н Коралски, които твърдят и излага тези за взаимна зависимост между правото на труд и правото на пенсия за инвалидност, които възникват от различни правни предпоставки и се гарантират с различни текстове от Конституцията на РБ като самостоятелни субективни права на гражданите, всички реформи ще са обречени на провал. Правото на инвалидна пенсия не зависи от това в каква област или сфера на трудова дейност може един инвалид да е работоспособен, а зависи от степента на трайно намалената му работоспособност спрямо здравия индивид. Изрично посочвам индивид, защото индивидът не винаги притежава качества на човек по съзнание и воля. И да се върнем към гарантираните конституционни права на българските граждани, като правото на пенсия и правото на възнаграждение от трудова дейност. И между тези субективни права няма зависимост, както се опитват управляващите да внушат на населението, което не е запознато с тънкостите на правото и юриспруденцията. По този въпрос Конституционния съд се е произнесъл с решение №12 от 1997 г., в което изрично е призната една разпоредба на чл.50 от Закона за пенсиите – отменен за противоконституционна, тъй като с нея се забраняваше лицата, които са се пенсионирали, да работят след пенсиониране на високоплатени длъжности, което е прието за дискриминация. Следователно, когато високоплатените служители на държавата са застрашени от намаляване на доходите , то се сезира Конституционния съд за противозаконни текстове, а когато се касае за съществуването на инвалидите, то същите тези високоплатени служители предлагат формули и реформи, с които да се отнемат правата на инвалидите да получават едновременно трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност. Какъв позор и какво лицемерие. Какво излиза от тези факти, че държавата иска да управлява на две различни скорости – за високоплатените – по-благоприятни възнаграждения и увеличаването им, а за по-бедните и болните – отнемането на права и доходи и това се наричат реформи, а действително представлява явна дискриминация съгласно Закона за защита от дискриминация . Борбата трябва да продължи, дори и към Европейския съд , ако продължават да се предлагат тези за отнемане на осигурителните права на инвалидите.“
Като юрист г-н Коралски би трябвало да е наясно, че разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в противоречие с модела на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето/ICF/ на Световната здравна организация, приета през 2001 г. от всички държави, членки на ООН, която определя увреждането като комплексен феномен и съчетава медицинския и социалния подход в една концепция и следва да се извърши едновременно от мултидисциплинарен експертен екип.
Съгласна съм, че вместо да се отпускат минимални пенсии за хората с увреждания, те трябва да бъдат интегрирани в обществото. Интеграцията обаче означава осигуряване на специализирано обучение за придобиване на специфични умения, осигуряване на достъпна среда и комфорт, и най вече осигуряване на приспособени работни места, съобразени със специфичните увреждания. Отнемането на инвалидните пенсии, преди да бъдат изпълнени тези условия, може да се нарече само с една дума ГЕНОЦИД !!!
Идеята за ограничаване или отнемане на правото на пенсия в случаите, когато хората с увреждания получават доходи от трудова дейност е в противоречие с основни закони. В Конституцията на Р. България, правото на пенсия, при възникване на определени обстоятелства, предвидени в Закона за пенсиите, е гарантирано като вид осигурително право, без упражняването му да е поставено в зависимост от упражняването на друго основно право, каквото е правото на труд. При настъпване на определени условия, правото на пенсия възниква в цялото свое съдържание, вкл. от гледище на размера на дължимата пенсия. В Конституцията не се съдържа никакво основание, което да оправдава каквото и да било ограничение на правото да получаване на пенсия при възникване на условията ,определени в Закона за пенсиите. Правото на обществено осигуряване е отделно конституционно право и се гарантира и защитава от Конституцията самостоятелно, както и правото на труд. УПРАЖНЯВАНЕТО НА ВСЯКО ОТ ТЕЗИ ПРАВА НЕ Е ПОСТАВЕНО В ЗАВИСИМОСТ ОТ УПРАЖНЯВАНЕТО НА ДРУГОТО. Подобен казус е разглеждан от Конституционния съд през 1997г. и решението е обнародвано в ДВ бр.89 от 07.10.1997.
Идеята да бъдат лишени лицата с инвалидни пенсии от правото да упражняват трудова дейност противоречи и на чл.4 т.4 от Конвенцията за правата на хората с увреждания , ратифицирана със закон, приет от 41-то Народно събрание на 26. 01. 2012 г, в сила в РБ от 21. 04. 2012 г., която забранява да бъдат ограничавани или суспендирани вече признати или съществуващи права на хора с увреждания при действието на Конвенцията или, още по-малко, в изпълнение на същата.
Като юрист г-н Коралски би трябвало да е наясто, че Разделянето на медицинската експертиза от социалната и професионалната, както и промяната в терминологията е в центъра на т.нар. „реформа”, като това се дефинира, едва ли не като „златен ключ”, който ще реши всички проблеми на хората с увреждания. От думите на управляващите излиза, че хората с увреждания, след като преминат през бъдещите комисии, няма да имат потребност от инвалидна пенсия защото държавата ще се погрижи да си намерят работа и да се интегрират в обществото.
Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в противоречие с модела на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето/ICF/ на Световната здравна организация, приета през 2001 г. от всички държави, членки на ООН, която определя увреждането като комплексен феномен и съчетава медицинския и социалния подход в една концепция и следва да се извърши едновременно от мултидисциплинарен експертен екип.
Съгласна съм, че вместо да се отпускат минимални пенсии за хората с увреждания, те трябва да бъдат интегрирани в обществото. Интеграцията обаче означава осигуряване на специализирано обучение за придобиване на специфични умения, осигуряване на достъпна среда и комфорт, и най вече осигуряване на приспособени работни места, съобразени със специфичните увреждания. Отнемането на инвалидните пенсии, преди да бъдат изпълнени тези условия, може да се нарече само с една дума ГЕНОЦИД !!!
Идеята за ограничаване или отнемане на правото на пенсия в случаите, когато хората с увреждания получават доходи от трудова дейност е в противоречие с основни закони. В Конституцията на Р. България, правото на пенсия, при възникване на определени обстоятелства, предвидени в Закона за пенсиите, е гарантирано като вид осигурително право, без упражняването му да е поставено в зависимост от упражняването на друго основно право, каквото е правото на труд. При настъпване на определени условия, правото на пенсия възниква в цялото свое съдържание, вкл. от гледище на размера на дължимата пенсия. В Конституцията не се съдържа никакво основание, което да оправдава каквото и да било ограничение на правото да получаване на пенсия при възникване на условията ,определени в Закона за пенсиите. Правото на обществено осигуряване е отделно конституционно право и се гарантира и защитава от Конституцията самостоятелно, както и правото на труд. УПРАЖНЯВАНЕТО НА ВСЯКО ОТ ТЕЗИ ПРАВА НЕ Е ПОСТАВЕНО В ЗАВИСИМОСТ ОТ УПРАЖНЯВАНЕТО НА ДРУГОТО. Подобен казус е разглеждан от Конституционния съд през 1997г. и решението е обнародвано в ДВ бр.89 от 07.10.1997.
Идеята да бъдат лишени лицата с инвалидни пенсии от правото да упражняват трудова дейност противоречи и на чл.4 т.4 от Конвенцията за правата на хората с увреждания , ратифицирана със закон, приет от 41-то Народно събрание на 26. 01. 2012 г, в сила в РБ от 21. 04. 2012 г., която забранява да бъдат ограничавани или суспендирани вече признати или съществуващи права на хора с увреждания при действието на Конвенцията или, още по-малко, в изпълнение на същата.