В средата на миналия век в медицински университет са се изучавали три специалности – Медицина, Стоматология и Педиатрия.Този факт показва колко е различна науката за детското здраве от всички останали медицински специалности. И колкото повече се развива медицината, толкова тези различия между лечението на възрастните се увеличават.
В педиатрията рядко се прибягва до високо специализирана и много скъпа апаратура като хемодиализни апарати, апарат за екстракорпорално кръвообръщение, специализирани детски скенери и ехографи. За болниците е икономически неефективно да разполагат с подобен вид високоспециализирана апаратура, както и с обучени медицински специалисти, които да боравят с нея.
В същото време без тази високо специализирана апаратура и нужните консумативи е невизможно осъществяването на съвременния диагностичен и терапевтичен процес.
В рамките на София този ценен ресурс е разпръснат в 14 лечебни заведения, които имат отношение към детското здраве. Някой от тях разполагат с добра образна диагностика, други с хирургичен инструментариум, трети с диагностичен потенциал. Но няма лечебно заведение, в която да разполага с апаратура и персонал, готов да отговори цялостно, комплексно и пълноценно на нуждите на детското здравеопазване.
Децата не могат да кажат какво ги боли, а родителите разказват през своя поглед за детското страдание. Затова опитът на детския специалист е решаващ за диагностиката, което определя и продължителното обучение в педиатричната практика, нуждата от приемственост и интегрален подход. Сложните клинични случаи се обсъждат на медицински консилиуми, организирането на които в България на практика е невъзможно.
Липсата на единна детска болница силно затруднява комуникацията между отделните тесни специалисти в педиатрията.
Заболяванията в детска възраст протичат изключително динамично. Невъзможно е да се предвиди в кой момент ще се наложи специализирано изследване или животоспасяваща интервенция.
На практика всекидневно деца в тежко състояние преминават десетки километри транспортирайки се от една болница в друга с риск за живота им, което забавя тяхната диагностика и лечението.
Обществото познача редица примери за това как родители обикалят по няколко от всичките 14 болници в София търсейки точния специалист. За съжаление някои от тях са с фатален край, не поради липсата на обучени и квалифицирани кадри, а поради технически затруднения свързани с намирането на точната помощ. Това силно разклаща доверието към лекарите и лечебните заведения.
В страната няма и структура, която да обучава родителите на хронично болните деца как да се грижат за тях, а продължителното лечение и рехабилитацията са силно затруднени от липсата на звено, към което да бъдат насочени тези семейства.
Детското здравеопазване е приоритет на всяко едно правителство последните 30 години под формата на подпомагане на едно или друго лечебно заведение, но досега не е изградена цялостна дългогодишна стратегия. Има много опити за построяването на Национална университетска детска болница, които за съжаление не са били реализирани. Многократно този проблем е постарян пред политическата общност на България.
На 11.02.2013г. е обсъдено и прието на заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването планиранмето на средства за изграждането на Университетска национална педиатрична в периода 2014г -2020г. Към днешна дата няма нито стратегия, нито проект, нито болница.
За първи път пациентски организации, педиатри, родители и общественост се обединяват в името на детското здравеопазване.
Създаването на Национална университетска детска болница с диагностично-консултативен, рехабилитационен и обучителен сектор ще разрещи редица проблеми.
Поради всички изложени дотук факти, създаването на подобно лечебно заведение ще даде на българските деца институция от национално значение, осигуряваща цякостна, комплексна, съвремена и пълноценна грижа за поколения напред.
Източник: http://medicalnews.bg