Над 50 000 хиляди българи са повалени от инсулт през 2016 година. Статистиката за 2017 г. изглежда още по-зловеща. Лекарите признават, че случаите на така наречения мозъчен инфаркт се увеличават главоломно. Какво предизвиква инсулта, какви са най-новите техники за лечение и как да се предпазим, разговаряме с д-р Павлин Павлов. Той е началник на Отделението по неврология в Силистра, където през 2017 година са направили близо 30 тромболизи.
Инсултът е едно от заболяванията, които много често оставят пациентите с трайни увреждания. От години лекарите се борят да се справят с този проблем и да намалят степента на инвалидизация на всички засегнати. През последните години у нас усилено се заговори за два сравнително нови начина на лечение – венозната тромболиза и ендоваскуларната терапия. „Тромболизата не е напълно нов метод. От години той се практикува по цял свят, а в България за първи път е извършена през 1995 година. Въпреки това обаче поради ред причини – обективни и субективни тя не се прилагаше в нашите болници. Едва през последните няколко години започнахме отново усилено да лекуваме пациентите по този начин и положителните резултати са на лице“, казва д-р Павлов. Един от основните фактори да се приложи тази терапия е, пациентът да пристигне в болницата не по-късно от 4,30 часа след началото на мозъчния инфаркт. „В случай че болният дойде на 5-я, 6-я час, тогава прилагаме стандартното лечение с медикаменти“, обяснява лекарят. Венозната тромболиза е метод, в който венозно на пациента се вкарва лекарство. То има способността да разбие тромба, запушил съответния кръвоносен съд и довел до инсулт.
„Съществува строг протокол за венозната тромболиза,
който трябва да се спазва стъпка по стъпка от лекарите без никакво отклонение. Лечението е успешно, но има много показания и противопоказания“, разяснява д-р Павлов. Специалистите пристъпват към процедурата само ако пациентът отговаря на всички условия. Той трябва да бъде доведен в болницата до 4.30 часа от началото на инсулта. Задължително да е над 18-годишна възраст, ако е жена, да не е бременна. Важно е преди да се пристъпи към тромболизата е да се изключи вътремозъчен кръвоизлив, както и да се прецени големината на мозъчния инфаркт. Ако той е повече от 1/3 от едната мозъчната сфера, методът не се прилага. Задължително е и да се направят пълни кръвни изследвания като тромбоцитите да са под 100 000, а кръвната захар да не е ниска. Лечението не се прилага и на хора, преживели друг инсулт или инфаркт през последните три месеца, както и на такива с рак или цироза на черния дроб.
Ендоваскуларното лечение
Ендоваскуларното лечение е най-новият метод, който се прилага в България. До него се стига, когато венозната тромболиза не е успешна. У нас вече има няколко центъра – в София, Пловдив, Варна, където неврохирурзите успешно го практикуват. „Прави се ангиография, за да се види къде точно е тромба, запушил кръвоносния съд. След това с помощта на катетър се стига до него и се изважда или изсмуква с аспирационна помпа. Този метод се прилага само, ако пациентът е дошъл при нас до 6-я час от началото на мозъчния инцидент“, казва д-р Павлов и допълва. „За жалост все още вероятно има колеги, които се страхуват да прилагат тези два метода. При положение обаче, че се спазват протоколите, не мисля, че има повод за притеснение. Убеден съм, че когато някой лекар направи успешно два три пъти венозна тромболиза или приложи ендуваскуларно лечение, след това ще види колко голям смисъл има.“
Шанс за живот
В болницата в Силистра, където работи д-р Павлов от началото на годината до момента са извършени 29 тромболизи. От тях 12 човека (почти половината) са си тръгнали без придружител, 5 пациента са били изпратени на крака, но с придружител. Само 8 души са останали с парези на легло, а 4-ма са починали.
Като всяка една терапия и венозната тромболиза, и ендуваскуларното лечение крият рискове. При тромболизата съществува риск да се появи кръвоизлив – най-често в мозъка, пикочо-половите пътища, венците. Това са най-честите усложнения.
Закъснението е опасно
Ако пациентът закъснее и не стигне до болницата навреме, тогава лекарите прилагат традиционните методи – лечение с антитромботични медикаменти, вливания, съдоразширяващи лекарства.
„Колкото по-бързо дойде пациентът, толкова по-голям е шансът да намалим до минимум последиците. На всяка минута от началото на мозъчния инфаркт умират около 2 млн. неврона. Секундите са от значение. Едни от първите симптоми на инсулта са изкривяване на устата, изтръпване на краката и ръцете, затруднен говор“, предупреждава специалистът. Той съветва, ако имате и най-малкото съмнение за инсулт веднага да закарате пострадалия в най-близката болница. „Ако нямате кола, звъннете на 112, но при инсулта всяка минута е важна“, допълва лекарят. Той развенчава митът, че пациентът не трябва да се движи изобщо. „В големите градове има много задръствания, линейките се бавят, а дори да дойдат навреме пациентът отново бива преместен – от дома на носилката, от носилката в болницата, през отделенията… Т.е той се движи макар и малко. Същите тези движения ще бъдат извършени и ако близките на болния го закарат с кола до клиниката. Разбира се, движенията трябва да са абсолютно минимални. При инсулта всяка минута е жизнено важна и не може да се чака“, казва д-р Павлов. Доскоро мозъчният инфаркт не се възприемаше от обществеността като спешно състояние. Причината бе, че често той преминава без сериозни симптоми за разлика от инфаркта на миокарда, който е свързан с изключително силна болка в сърдечната област и задух. Инсултът предизвика само слабост на крайниците и затова много пациенти го неглижират.
Рисковите групи
Хората в по-напреднала възраст, тези с високи стойности на кръвното налягане, със захарен диабет, с кръвни заболявания… те са най-рисковите групи и трябва изключително много да внимават за всеки признак на проблем. „За съжаление българите нехаят за здравето си и често търсят лекар едва, когато е късно. Но може би тук голяма роля има и държавата, защото профилактиката е оставена на заден план и никой не й обръща внимание. Хората трябва редовно да си правят кръвни изследвания, да мерят кръвното си налягане, ако имат сърдечни проблеми, задължително да посещават кардиолог. Профилактиката може да спаси живота на стотици“, съветва специалистът.
С поглед в бъдещето
Очаквам, че в бъдеще ще наблегнем на венозната тромболиза. Ендоваскуларното лечение също ще се развие и ще започне да се прилага все по-често в България. Това обаче зависи от всички нас – от лекарите, от пациентите, от държавата. Колегите трябва да са по-смели в практикуването на новите методи, пациентите да са по-информирани, а властта да се погрижи за редовната профилактика.
Автор: Мая КОВАЧЕВА
Източник: https://clinica.bg/