Диабетът е едно от най-социално значимите заболявания на нашето съвремие. Едва ли има семейство, в което поне един негов член да не е бил засегнат от този проблем. Благодарение на напредъка в медицината и грижите на специалистите, животът на хората с диабет е пълноценен. Тази година Световният ден за борба с диабета – 14 ноември, е посветен на жените и правото им на щастливо бъдеще. Затова clinica.bg реши да ви разкаже повече за тях – специалистите по ендокринология, които дават шанса за живот, за медицинските сестри, които им помагат, за майките, сестрите и съпругите с диабет, които посрещат всеки нов ден, смело опитомили това състояние. Пордицата продължава с проф. Мария Обрецова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Св. Георги“ и заместник-декан по учебната дейност на Медицинския факултет в МУ-Пловдив.
Има хора, на които цял живот не им стига, за да направят нещо смислено. Има и такива, които се занимават едновременно със сто неща и все им се получава. Проф. Мария Орбецова със сигурност е от втория тип. Пристрастена е не само към гоблените и народните танци, но също и към работата си като началник на Клиниката по ендокринология в „Св. Георги“ и заместник-декан на Медицинския факултет в МУ-Пловдив. Обикновено разделя деня си между лечението на пациенти, административните задачи и обучението на студенти, стажант-лекари, специализанти и докторанти, а вечер пише – съавтор е на учебници, ръководства, помагала и 14 монографии. Има около 200 публикации в наши и международни медицински издания. И не й тежи, защото това е призванието й – да помага на другите.
„Колкото повече работа има човек, толкова по-добре се организира. Изморяват ме само безсмислени административни дейности. Нещо, което виждам, че трябва да направя, а от моя гледна точка не е нужно и не носи полза”, казва проф. Орбецова. Споделя, че не я затруднява преподавателската работа, затова намира време да води и кръжок, защото
вижда интереса у младите хора и това я зарежда.
Разказва, че родителите й са лекари, така че изборът на професия за нея донякъде е бил предопределен. „Баща ми, проф. д-р Митко Орбецов, беше един от основоположниците на кардиологията в нашата страна. Майка ми, проф. д-р Връбка Орбецова, е патобиохимик и специалист по клинична лаборатория, дългогодишен ръководител на Клиничната лаборатория на УМБАЛ „Царица Йоанна”. Но, желанието да кандидатствам медицина е лично мое, не се дължи на намеса от страна на моите родители”, категорична е проф. Орбецова. Не се е замисляла за нещо друго, защото на практика е “израснала“ в Медицинска академия в София, където почти всеки ден след училище е отивала при родителите си. По време на следването се е включила в кръжок по ендокринология в тогавашния Клиничен център по ендокринология и геронтология “Акад. Ив.Пенчев“, чиято Клинична лаборатория в този период е завеждана от майка й. Още оттогава датира интересът й към тази специалност. „Баща ми казваше, че кардиологията е изключително интересна, но ще бъде тежка специалност за мен, защото съм много чувствителна. Може би усещаше, че моята психическа нагласа е друга. Аз възприех клиничната насоченост от моя баща интернист, а ендокринологията е изключително тясно свързана със специалностите на майка ми – по този начин може да се каже, че съм последовател и на двамата ми родители”, усмихва се лекарката.
Казва, че ръководителят на кръжока по това време – доц. Недялка Овчарова, има голяма роля за избора й на специалност. „Тя много ни „запали”. Разглеждахме интересни и редки случаи, участвахме с разработки в студентските научни сесии.
Ендокринологията е логична наука, изисква много мислене,
широки познания за физиологичните механизми на регулация на всички жизнени процеси, за да могат да бъдат обяснени патологичните отклонения и да се постави точна диагноза. Трябва да се обръща внимание на детайлите в оплакванията на болните, да се търсят връзките между отделните симптоми и отклоненията в хормоналните и биохимичните показатели”, обяснява специалистът. Смята, че това е хубава професия и за жени, и за мъже. Но реши ли да я практикува човек, трябва непрекъснато да учи и надгражда. „Понякога се шегуваме, че когато колегите не могат да се ориентират в диагнозата при пациент, го изпращат на ендокринолог, защото „нещо се е объркало с хормоните”, обяснява проф. Орбецова. Споделя, че при ендокринните заболявания, особено при захарния диабет, също има много тежки и спешни случаи, така че не може да се каже, че това е една от леките професии и затова е по-добра за жените. Въпреки това представителките на нежния пол вече превземат гилдията.
След като завършва Медицинска академия в София, проф. Орбецова е разпределена в болницата в Бяла Слатина, а впоследствие в продължение на 19 години работи в УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев” в столицата. През този период провежда и няколко интересни специализации – в Клиника по Ендокринология и диабет в Университета в Ню Касъл, Англия; в Диабетен център “Стино”, Копенхаген, Дания; в Клиниката по Артериална хипертония в болница “Брусе”, Париж, Франция. По-късно, вече от Пловдивска територия, специализира в Клиника по Диабетно стъпало на болница „Кингс Колидж”, Лондон, Англия.
„Усвоявах нови знания от корифеите в тези области,
в „люлката” на диабетологията, ендокринологията, артериалната хипертония. И сега се старая да посещавам редовно международни и национални конференции, за да поддържам непрекъснато квалификацията си, защото всички дялове на вътрешната медицина и особено ендокринологията се развиват много бързо. Диабетът вече е пандемия, така че диагностиката и лечението непрекъснато се подобряват, има много нови медикаменти. Хубавото е, че у нас успяваме да въведем най-добрите методи за лечение. Няма лекарствен продукт, който да е регистриран в Европа, и да не е в употреба при нас. Цената на повечето лекарства е напълно покрита от Здравната каса, други се плащат частично, но в крайна сметка ние лекуваме на най-съвременно ниво и нашите пациенти имат достъп до всички класове медикаменти”, категорична е лекарката.
Определя пациентите със захарен диабет като трудни за лечение, когато заболяването е напреднало и има много усложнения. „При захарен диабет тип 2, където разполагаме вече с над 10 класа средства за лечение, трябва да се избере най-добрият терапевтичен подход, т.е. този, който ще донесе най-много ползи при най-малко рискове”, казва проф. Орбецова. Обяснява, че нарастването на честотата на диабета се дължи основно на захарен диабет тип 2 в резултат на
пандемията от затлъстяване и метаболитен синдром,
която засяга все повече млади хора, дори деца. „Съвременният начин на живот предразполага към недостатъчна физическа активност, неправилно хранене и прехранване”, убедена е тя. По думите й лошото е, че и честота на инсулинозависимия захарен диабет тип 1, който принципно заема около 10% от случаите, също нараства. „В Европа има най-много деца със захарен диабет тип 1 в сравнение с другите континенти. Тук най-голяма роля играят стресът и инфекциозните заболявания”, убедена е лекарката. Според нея най-трудните моменти за специалистите са тези, в които се чувстват безсилни да върнат обратно или да забавят прогресията на усложненията.
„Диабетът е водеща причина за нетравматични ампутации, терминална бъбречна недостатъчност, слепота. Носи силно повишен риск от инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност и пр. Захарният диабет води до увреждане на целия организъм. Късните усложнения – диабетната микро- и макроангиопатия, диабетната полиневропатия и невровегетопатия създават редица трудности в целокупното лечение на пациентите. Освен това, захарният диабет се съчетава по-често и с други заболявания. Например, захарен диабет тип 1 като автоимунно заболяване може да се съпътства от други автоимунни процеси – на щитовидната жлеза, на надбъбречната кора, на гонадите, на неендокринни органи и тъкани. Метаболитният синдром и захарният диабет тип 2 с наднормено тегло и затлъстяване водят до редица други нарушения, на първо място сърдечно-съдови, включително риск от развитие на злокачествени процеси”, предупреждава специалистът. Затова според нея най-важна е профилактиката, но за съжаление
ресурсът за профилактични изследвания не стига
и няма как да бъде отпуснат от здравната каса. „Трябва още от най-млада възраст да не се допуска наднормено тегло. При рисковите лица – тези, които са с фамилна обремененост, със затлъстяване или с някакво друго заболяване, което предразполага към нарушение на въглехидратния толеранс, да се вземат мерки веднага. Когато диагностицираме вече развило се заболяване, ние започваме да го лекуваме с най-съвременните средства, но често пъти сме закъснели. За да бъде успешно едно лечение, то трябва да започне навреме – преди да са настъпили невъзвратими увреди”, предупреждава професорът. По думите й при захарен диабет тип 1, който е напълно зависим от инсулина и бързо води до клинични прояви, диагнозата се поставя веднага и се започва лечение, но при захарен диабет тип 2 минават години, преди да се открие – заболелите развиват усложнения, получават инфаркти, инсулти, и чак тогава се поставя диагнозата. За съжаление, вече напредналите усложнения няма как напълно да се повлияят. „Затова най-важното е да се прави профилактика. Личните лекари трябва да отделят много внимание на рисковите лица и да назначават изследвания – на кръвна захар, на гликиран хемоглобин, на липидни показатели и то навреме, а не когато патологичните процеси вече са напреднали и организмът е увреден”, препоръчва специалистът.
През 2005 г. проф. Орбецова прави нов избор в живота си. След спечелен конкурс заема длъжността Началник на Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната в Университетската болница „Св. Георги“. Само че това означава, че трябва
да напусне София и да се премести в Пловдив.
„Не беше лесно да се реша на такава промяна. Но това беше едно предизвикателство за мен, което приех с присъщия си ентусиазъм. Исках да предам опита си, да реализирам идеите си, да изградя школа в лечебната, научно-изследователската и преподавателската дейност, да спомогна за подготовката и израстването на млади хора в специалността и науката. Сега може да се каже, че живея в два града, защото непрекъснато пътувам във връзка и с професионални, семейни и лични ангажименти”, усмихва се лекарката. Обяснява, че работният й ден понякога изобщо не приключва, затова й се иска да „разтегне“ денонощието. „Освен работата в Клиниката с пациентите, имам редица други задачи като преподавател, лектор, член на експертни бордове и работни групи, председател и член на изпитни комисии и научни журита, ръководител на научно-изследователски проекти и дисертационни разработки. Поела съм и административни отговорности, свързани с работата в УМБАЛ „Св.Георги” и в МУ-Пловдив, като зам.-декан по учебната дейност на МФ, член на Академичния съвет и пр.
Но ме крепи удовлетворението от постигнатото
– когато сме открили навреме заболяване, когато сме постигнали успех в лечението, когато пациентите и техните близки са доволни, щастливи и благодарни. Най-голяма радост ми носят младите хора, които са усърдни, жадни за знания и усъвършенстване, които се изграждат като добри специалисти, но най-вече като уважителни, милосърдни и добронамерени хора. За период от около година успешно защитиха дисертациите си 5-ма редовни докторанти от нашата клиника, а в момента още 3-ма успешно работят. Това е огромно удовлетворение и гордост за мен, като техен ръководител и наставник. Удовлетворение ми носи и написаното от мен – учебници, монографии, статии, изнасянето на лекции и презентации с образователна и научна цел, създаването и реализирането на научно-изследователски проекти, генериращи иновативни идеи и решения. От 5 години съм и Главен редактор на сп. Ендокринология – печатният орган на Българското дружество по ендокринология.
Работата ми е много, но е изключително смислена
и я изпълнявам с желание и обич”, щастлива е проф. Орбецова. Доволна е също, че семейството й се отнася с разбиране и винаги я подкрепя. Затова и тя, въпреки многобройните ангажименти, намира време за близките си. Заедно ходят на разходки сред природата, споделят, четат. Още повече, че дъщеря й е тръгнала по нейния път – студентка е по медицина в МУ-Пловдив. ”Намирам време за отмора, защото иначе няма да мога да се справя. Шия гоблени и това ме успокоява. Така не само си почивам, но ми идват идеи и решения, свързани с работата ми. Записах се в Ансамбъла за народни танци при МУ-Пловдив, което е изключително разтоварващо и зареждащо с положителни емоции. Толкова добре се чувствам, че бих пренаредила всичко в програмата си, за да не изпусна часовете на танците. Това е прекрасна музикотерапия, съчетана с движение. Мисля, че ритмите на народната ни музика определено имат лечебна сила”, усмихва се проф. Орбецова. И продължава напред, с поредния ангажимент, но и с поредната радост от постигнатото.
Автор: Лиляна Ламбева
Източник: https://clinica.bg/