Националния раков регистър- единствения национален регистър с дългогодишно съществуване е илюстрация на безсмислено деструктуриране и разминаване между обявена и проведена здравна политика.
С РЕШЕНИЕ № 12843 / 25.10.2017г. Върховния административен съд 5-членен състав потвърди решението на тричленния състав , който постанови отмяната на Наредба № 30 на Министерство на здравеопазването за утвърждаване медицински стандарт по онкология.
КОЕ МУ Е ИНТЕРЕСНОТО, след като по подобен начин от ВАС бяха отменени почти всички медицински стандарти , които МЗ си прие и публикува наново. Обхватът на решението не е ограничен само със самия стандарт, а касае както утвърждаването му , така и всичко,което е прието с тази Наредба № 30, или както е отбелязано в решенията и изрично определение на ВАС, включително едни изменения и допълнения в Д.в. бр. 37 /17.05.2016,които нямат нищо общо със стандарта. Те бяха посветени на Националния раков регистър – с неизвестна идея , но с мерки които не могат да постигнат добра цел и впоследствие бе постигнато компрометиране на една от малкото структури в здравеопазването получили еднозначно , европейско и световно признание.
ОТМЕНЕНАТА ОТ СЪДА ИДЕЯ БЕШЕ
1. Националния център по опазване на общественото здраве да “създава и поддържа национален раков регистър”; 2. СБАЛО до три месеца да му предостави цялата информация, свързана с националния раков регистър; 3. Дотогава националният раков регистър да се води от СБАЛО.
Липсващата идея беше , какво ще стане след това с регистъра към СБАЛО и как НЦОЗА може да се справи с тази задача при общопризнатата му липса на капацитет . Нещата останаха в сферата на полусъществуването; болници и КОЦ колкото си правеха труда да изпращат информация , така и не разбраха на кого да я пращат , но по скоро продължиха да я пращат към РЗИ и на стария регистър към СБАЛО.
ПОСЛЕДИЦИТЕ обаче имат краткото обобщение “ хипорегистрация “ . Новозаболелите, от 35 хиляди годишно през 2014 “ намаляха на 22 хиляди през 2016 г.обратно на всички тенденции. Какво представлява частичен регистър , и дали на база частични данни може да се планират : Национална здравна карта; необходимост от болници и специалисти; средства за клинични пътеки и лекарствено лечение остават реторични въпроси. Остава да се отчете че Националната здравна политика и програмите за борба с общественозначими заболявания се справят с рака без да си мръднат пръста. Та тази инициатива е толкова разбираема , колкото и отличното представяне на бившия здравен министър и АГ специалист в спечеления от него конкурс за Изпълнителен директор на СБАЛО през август 2017 г.
ИСТОРИЯ : В интерес на истината , назначения за изп. директор на СБАЛО д-р Стефан Константинов няма непосредствено участие в сторената бъркотия. Активностите започнаха след подаване и приемане на оставката му като министър на13 март 2012 г. с писмо през м. ноември същата година на зам.министърът му Минчо Вичев,който остана заместник и на Десислава Атанасова. Увеличиха се при министър Таня Андреева от заместникът й Бойко Пенков , който стана заместник впоследствиие и на Петър Москов. Точно по това време се предприеха решителни нормативни мерки по идея белязана с приемственост. През м. март 2016г на сайта на МЗ бяха качените проект и измъчени мотиви към наредбата ,които гласяха “Очакваните резултати от прилагането на нормативния акт са осигуряване на ефективен механизъм за предоставяне на качествена медицинска помощ и защита правата на пациентите в упоменатите лечебни заведения … Освен това, по отношение на Националния раков регистър се осигурява както прецизиране на осъществяваните дейности при поддържането му, така и на съдържанието на електронната база данни, която има служебен характер и е пряко свързана с оказаната медицинска помощ на болни с онкологични заболявания. “
Вижда се,че на два пъти се използува изразът “освен това“и възвратна форма “ се осигурява “/ в смисъл,от само себе си /. И двете са типични , когато се излиза от компетентност или не е измислено как да стане или въобще се създава характерната за министър Москов, нормативна мъгла. Но така или иначе безрезервната подкрепа на премиера и заглъхващия протестен глас на Нигяр Джафер в парламента оставиха като единствена преграда Върховния съд.
КАКВО ПРЕДСТОИ : Двете решения не подлежат на обжалване но формално влизат в сила след публикуването им в Държавен вестник , което ще стане в рамките на месец. Изводът от тях е , че нито в Националния център по опазване на общественото здраве съществува Национален раков регистър нито е прехвърлена дейността и е закрит НРР към СБАЛО , нито е отменен чл. 29 а от “Наредба № 34. от 2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, който регламентираше регистъра. “
До момента липсва инициатива на МЗ по създаване на идентична нормативна уредба.
Практически единственият активно действуващ регламент произтича от съответния Закон за държавния бюджет на РБ. Например за 2012 г това бе текстът на пар. 58 , предвиждащ финансиране чрез бюджета на МЗ “ ..въз основа на едногодишни договори за дейности , за които е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет или чрез трансфер от бюджета на Националната здравноосигурителна каса , по ред и методика , определени от министъра на здравеопазването “. Тоест, отново Наредба № 34 и съответната методика на МЗ.В бюджетните закони за следващите години вече нямаше такива изрични текстове ; не се предвиждат и за 2018 г.
КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.: Зам. министър Ненков да привика Хинков и Константинов или парламентът и Комисия по здравеопазване да привикат Министър Петров по въпроса “какво правиме “. За препоръчване е добре да прочетат и обърнат внимание на няколко документа : Декларация в подкрепа на действията за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в България,приета от 40-то Народно събрание ; Писмо от 20.05.2013 г. до Министерство на здравеопазването от Председателят на Европейската мрежа на раковите регистри Стефано Россо ; отменените текстове,които публикуваме по-долу; РЕШЕНИЕ № 3179 /15.03.2017 на ВАС по адм. дело № 4681/2016 и официалния сайт на СБАЛО, раздел “Националния раков регистър “, извадки от който също публикуваме . От този раздел може да се разбере и колко трудно поправимо е дори досега стореното и какво е значението му.
26.10.2017 г. Асен Георгиев
Държавен вестник бр. 37 /17.05.2016
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 30 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Медицинска онкология“ (обн., ДВ, бр. 60 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 92 от 2010 г. и бр. 32 от 2014 г.)
- 2. В приложението към чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
- Създава се раздел VII:
„Раздел VII
Национален раков регистър
- Националният център по обществено здраве и анализи създава и поддържа на национално ниво национален раков регистър. Националният раков регистър се поддържа като електронна база данни и има служебен характер
- 3. В Наредба № 34 от 2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване ) чл. 29а се отменя.
- 20. (1) В срок до 3 месеца от влизане в сила на тази наредба „Специализирана болница за активно лечение по онкология“ – ЕАД, Националният център по обществено здраве и анализи и лечебните заведения, които подават информация в националния раков регистър, привеждат дейността си в съответствие с наредбата.
(2) В срока по ал. 1 „Специализирана болница за активно лечение по онкология“ – ЕАД, предоставя на Националния център по обществено здраве и анализи цялата информация, свързана с националния раков регистър.
(3) До изтичане на срока по ал. 1 националният раков регистър продължава да се води от „Специализирана болница за активно лечение по онкология“ – ЕАД.
Министър: Петър Москов
Наредба № 34/2005 г. на Министерство на здравеопазването
29а. (Нов – ДВ, бр. 48 от 2006 г.) (1) Към „Националната специализирана болница за активно лечение по онкология“ – ЕАД, София, функционира звено Национален раков регистър.
(2) Националният раков регистър осъществява дейности по системно събиране, съхранение, анализ, интерпретация и публикуване на данни за лицата със злокачествени новообразувания и карцином ин ситу.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2010 г., в сила от 26.01.2010 г.) Длъжностните лица, които осъществяват дейностите по ал. 2 се определят със заповед на изпълнителния директор на „Националната специализирана болница за активно лечение по онкология“ – ЕАД, София, след съгласуване с министъра на здравеопазването.
(4) Всички лечебни заведения в страната предоставят данни за лицата със злокачествени новообразувания на съответните диспансери по онкологични заболявания, които периодично ги обобщават и изпращат на Националния раков регистър. (5) Дейността на Националния раков регистър се финансира от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.
САЙТ СБАЛО : “ДЕЙНОСТИ на Националния раков регистър “
- Статистически и епидемиологични анализи на заболяемост, болестност, смъртност и преживяемост;
- Поддържане на национална база данни на регистрираните пациенти със злокачествени заболявания, отговаряща на съвременните стандарти и изисквания;
- Издаване на годишника „Заболяемост от рак в България” С цел осигуряване на сравнимост на данните от раковия регистър между различни популации и периоди от време, БНРР работи по следните Международни класификации и стандарти за регистрация на злокачествените новообразувания:
- Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето (МКБ);
- Международна класификация на болестите по онкология (МКБ-О);
- Стандарти и ръководства за регистрация на рака в Европа – разработени от Европейската мрежа на раковите регистри ENCR
- Правила за определяне на първична множественост на Международната агенция за проучване на рака IARC и Международната асоциация на раковите регистри IACR
- TNM – класификация на малигнените тумори и др.
Българският национален раков регистър е член на European Network of Cancer Registries (ENCR) и International Association of Cancer Registries (IACR) от 2000г., след направен одит. БНРР участва в европейски проекти, използващи информация от раковите регистри:
Данни от БНРР са публикувани в следните по-важни сайтове: