Ракът на гърдата е едно от най-масовите заболявания по света и у нас, но е напълно лечим, когато се хване навреме. Какво трябва да занем за тази диагноза, можем ли да се предпазим от нея и как, има ли новосто в лечението й. На всички тези въпроси в Световния месец за борба с рака на гърдата потърсихме отговор от проф. Елена Александрова. Тя е началник отделение по мамология и реконструктивна хирургия в СБАЛ по онкология в София.
Ракът на гърдата е сред най-масовите заболявания не само в България. Броят на жените с това страдание по света се увеличава с бързи темпове. По данни на СЗО всяка година само в Европа се откриват над 320 000 нови случаи. В България между 3 500 – 3 600 жени годишно се разболяват от рак на гърдата, като между 1 000 и 1 200 умират. „В света всяка година 14 хил. жени загиват от рак на гърдата, по данни на Американската ракова асоциация. У нас проблемът е, че не се води точна статистика“, казва проф. Александрова, като допълва, че се наблюдава и тенденция за подмладяване на болестта. „Интересното е, че заболяването няма едно лице. То е хетерогенно, многолико, с много висока социална значимост. Ние знаем факторите, които могат да допринесат за неговата проява, но реално причината и днес не е открита“, категорична е лекарката. Според нея другите особености, които го правят с висока социална значимост, това са различните рефлексии – медицински и социални. „Първо, методите за лечение и диагностика са доста агресивни и
водят до психологически последствия у засегнатите жени. И второ, жената е предопределена да създава поколение, да го възпитава и отглежда. А това заболяване засяга точно тази сфера, най-важната, която природата е отсъдила на нежния пол“, пояснява специалистът. Последното е, че всички членове на семейството на една жена, която е застигната от тази болест, по някакъв начин също са засегнати. „Тъй като се поразява телесния изглед на жената, много от тях не могат да се върнат на работата, която са имали преди, не могат да задържат брака си. Всичко това са
не медицински, а чисто социални усложнения,
които определят тази тежест и значимост на заболяването“, обобщава лекарката.
Ракът на гърдата представлява злокачествен тумор, който се появява от клетките на самата гърда. При него няма специфична симптоматика. „Първият симптом е появата на уплътнение, бучка в гърдата, но не всяка бучка е рак. Друг симптом може да бъде изтичането на секрет или пък хлътване на зърното. При началните стадии не се усеща и болка. Може да има обаче промяна в контура на гърдата, зачервяване. Понякога се напипат и увеличени лимфни възли под мишницата“, напътства жените лекарката. Съветът й е, ако усетят някаква промяна, веднага да потърсят компетентен специалист.
По думите й факторите, които водят до заболяването, са генетична предразположеност, късно раждане, прекомерна употреба на алкохол. Фамилната обремененост е един от най-сериозните. При семейства, в които има няколко жени с рак, се откриват мутации на два гена, които могат да се унаследят. Но това са не повече от 10% от случаите. Друг рисков фактор за развитие на рак на гърдата е работната среда. Ако се използват доказани химически и канцерогенни вещества, йонизиращи лъчения, рискът от развитие на злокачествен тумор се повишава. Хромоналната контрацепция и продължителната употребата на хормонални препарати също покачва риска от развитие на рак на гърдата.
Ракът на гърдата е 100% лечимо заболяване,
когато се открие рано, припомня проф. Александрова. По думите й обаче България няма адекватна политика за борбата с рака на гърдата. В Европа и по света се прави всичко възможно да се обособят центрове за лечение на това заболяване, а у нас се върви в точно обратната посока. Във всички възможни болници, включително общински или пък в общохирургични звена, се третира рак на гърдата. „Често обаче, поради липсата на висококвалифицирани патолози – знаете, че те са под 70 в страната ни, заболяването не се разпознава и при нас идват хора в напреднал стадий“, казва специалистът. Това е и основната причина да не се знае точният брой на засегнатите. Според проф. Александрова, страната ни трябва да се върне към старата система на комуникация – да се изпраща известие в Националния раков регистър, че има пациентка с рак на гърдата. Тогава хората от регистъра акуратно ще могат да съобщят броя на заболелите.
„Има тенденция към леко нарастване на заболеваемостта, но не е драматично. Мен ме притеснява, че
се появяват студентки на 26-27 г., нераждали момичета.
Това, което преди 20 години е било казуистика, сега е ежедневие. И нашите усилия баха насочени в разговори с членове на парламентарната група да се направи едно сериозно събитие, някакъв форум, на който да се дискутират не успехите ни, защото ние имаме такива, а онова, което не правим като европейците. Да направим една стратегия и за една-две години да променим живота на тези хора. Да направим възможна ранната диагностика, което е най-същественото нещо“, споделя проф. Александрова. Предвиждат се и срещи с омбудсмана Мая Манолова и с председателя на Комисията по здравеопазване в парламента д-р Даниела Дариткова, за да бъдат запознати с проблемите, засягащи близо половин милион българки.
Онколозите са убедени, че
за да има ранна диагностика, трябва да има скрининг,
а ние нямаме скринингова програма. „Преглеждат се целево групи, които не са застрашени, както в случая с учителките. Хубаво е да ги проверяват и тях, но по професионален белег не се правят таргетни групи. Има хора, които задължително трябва два пъти в годината да се прегледат. Има и други, които трябва да го правят веднъж годишно. Затова препоръчвам всяка жена да се консултира със специалист и то не в поликлинични условия. Когато говорим за рак на гърдата, това е специален клон от женската патология и затова апелирам жените да търсят специалисти, за да знаят, че прегледът им не е формален, а е стойностен и им дава реалното положение на нещата“, категорична е лекарката.
Според проф. Александрова, ракът на гърдата със сигурност е стресова диагноза. Но засегнатата жена не трябва да се отдръпва и да неглижира проблема, нито да се впуска в едни безумни обиколки на лекари и съветници. Тя трябва да отиде при специалист онколог и да си направи схемата за лечението.
„Най-добрата терапия е истината – такава, каквато е.
Тогава жените правят екип с лекаря и диагнозата не се приема толкова стресиращо. След един кратък разговор от 10 минути, жената разбира, че не е обречена, че заболяването е лечимо, че има шансове да бъде излекувана. Аз досега никога не съм имала такива драматични състояния дори при жени, които имат психични заболявания. Те разбират, просто трябва да им се обясни. Не трябва да се подценява интелигентността на жената“, вярва онкохирургът.
Един от най-често срещаните проблеми е, чена фона на стресовата ситуация от съобщената диагноза жените трябва да се организират, за да направят бързо първите си изследвания. За всички, които не успяват да се справят с шока, се предлагат срещи с психолог, който им помага да разберат, че съдействието е в интерес на собственото им здраве. „Но пак ще кажа – една жена, която се е доверила на даден хирург, който да й направи една нелицеприятна операция, значи този лекар е най-големият й терапевт. Жените, които са уплашени, са стресирани от лошата презентация на случая, от липсата на комуникация, от недоброто обучение и обяснение“, сигурна е проф. Александрова.
Според нея хората вече знаят доста за болестта. Наясно са, че най-вероятно ще им се наложи оперативна интервенция, след която обикновено следва химиотерапия, понякога лъчетерапия. Проблемът е, че
информацията в интернет е нож с две остриета.
В глобалната мрежа пациентите могат сериозно да се изплашат от разказани тежки случаи, които може да нямат нищо общо с техния. Най-много препоръки се дават за храната, като често съветите си противоречат и това обърква болните и ги обезверява. „Ракът на гърдата не е болест, която зависи от начина на хранене. Всичко, което се препоръчва на жените с диагнозата е, да не консумират мазни продукти, защото има научни публикации, че затлъстяването, както и диабетът са едни от изразените фактори за рак на гърдата. Да не приемат витамини и добавки, особено витамини от В групата, да не приемат хормонално третирани меса. Съветваме ги да употребяват храни, които съдържат антиоксиданти – броколи, чесън, зеле, цитрусови плодове. Рибата също трябва да присъства в менюто на всички като профилактична мярка, дори да не са болни от рак. Захарта и сладките изделия водят до наднормено тегло, което е фактор за развитие на рак, затова не е хубаво да се прекалява със сладкото“, са съветите на онколога. По-скоро жените трябва да внимават с хормоналните въздействия, защото макар след години, обикновено се плаща данък при употребата на тези продукти, сигурна е лекарката. Затова препоръчва да се посяга към тях само след консултация с гинеколог, ендокринолог и онколог, за да се избере най-подходящия препарат. „Ние трябва да работим във връзка, защото принципът на медицината е първо да не се вреди, а после да се помага“, припомня проф. Александрова.
По думите й има още един сериозен проблем, от който страдат жените с рак, на които се налага премахване на цялата гърда.
„Водим дълги битки за реконструктивната хирургия
– повече от 10 години. Тя е част от хирургичното лечение на рака на гърдата. Така е по света. У нас не е, защото имплантите са скъпоструващ материал и не се покриват от касата, нито самата реконструктивна операция. Обичайна практика в Европа е жената да се събуди с две гърди, като дали е на 65 или на 35 години, няма значение. Ние искахме да се преборим поне за жените до 35 години да бъдат подкрепени от касата. Разбира се, че осакатяващите операции, които са абсолютно наложителни при някои хора, ги възпират да се лекуват. И по този начин губим един живот. Много бързо трябва да се направи дискусия и да се реши този въпрос, защото тези жени трябва да раждат и отгледат децата си“, убедена е лекарката.
И продължава да полага усилия да убеди жените, че ракът не е присъда. Вече се оперират редовно тумори по 4-5 мм и това трябва да се знае. „Заболяването е лечимо, но всичко зависи от момента, в който то е диагностицирано. Затова е борбата за тези скринингови програми – за да може и ние да се радваме на такива минимални заболявания, които се лекуват със значително по-малък обем операция и със значително по-малък обем средства, които заплаща касата или който и да е фонд. Така че всички сме заинтересовани – и финансистите, и медиците, и най-вече пациентите,“ е заключението на проф. Александрова. А апелът й е докато това стане, жените да се преглеждат поне веднъж годишно и то където трябва – в специализираните клиники.
Автор: Лиляна Ламбева
Източник: https://clinica.bg/