Не се доверявайте на произволни източници в интернет относно здравето на вашите очи, апелира младият лекар д-р Атанас Богоев, който специализира офталмология в Медицинския университет в София. Д-р Богоев е стартирал проект, който цели да подобри общата култура на българите като нация за здравето на нашите очи. В интервюто си той обяснява, че далекогледството не е очно заболяване, а състояние на окото.
– Д-р Богоев, смятате ли, че хората не са достатъчно и добре информирани относно здравето на очите си? Затова ли стартирахте проект за подобряване на здравната ни култура?
– Много от пациентите идват при нас с грешна информация както относно профилактиката, така и относно лечението на очните заболявания и състояния. И тази информация основно я получават от интернет. Това ме накара да потърся каква информация, свързана със здравето на очите, има в интернет и попаднах на ужасни неточности, публикувани в различни измислени сайтове. Това според мен е проблем, с който никой не се занимава.
Апелирам към следното: колкото и информация да има в интернет, не се доверявайте на произволни източници, в които пише какви ли не глупости – да се капят капки от лоза в очите, да се капе мед в очите и какво ли не още. Повярвайте, наистина има хора, които са си увредили зрението заради такива неща. Дори и само един пациент да предпазим от грешни стъпки и грешни действия, да не му позволим да увреди зрението си, това е победа за нас.
Затова стартирах фейсбук страница “Очно здраве”. Започнах да публикувам поредица постове, насочени към очното здраве като впоследствие това еволюира в блог. Там споделям статии, които образоват населението и пациентите как да запазят очите си по-здрави. От друга страна – пациенти, които вече имат заболяване, могат да се информират, да открият професионална информация за собственото си здраве. Последната статия, която публикувах, е за далекогледството.
Далекогледството не е заболяване,
То е състояние на окото, вид неправилно пречупване на светлината. Окото не пречупва светлината правилно до един фокус, за да вижда ясно образите. При далекогледството (хиперметропия) отдалечените образи изглеждат ясни, а близките обекти изглеждат замъглени.
– Какви са другите характерни особености на това състояние?
– Друга характерна особеност на далекогледството е, че обикновено е наследствено. Две са причините за хиперметропията. Едната е, че окото при това състояние е с по-къса от нормалната дължина. Другата причина е, че роговицата – предната прозрачна част на окото, е твърде плоска. Като резултат от тези състояния светлината не се фокусира идеално върху ретината, а малко зад нея. А това води до съответните симптоми. Един от най-честите симптоми е трудно фокусиране върху близки обекти – когато четем книга или когато пишем с химикал. Друг характерен симптом е появата на напрежение, на парене в очите, особено след дълга работа. При далекогледство често се появява ечемик по клепачите. Това е един от характерните симптоми при деца със скрито или изявено некоригирано далекогледство. Често в нашата клиника идват пациенти по повод често появяване на ечемици и ние реално тогава откриваме далекогледство.
Какво значи скрито далекогледство?
– При далекогледството образът, който идва в окото, се измества зад ретината, но очната леща при младите хора, както и при децата, разбира се, има свойството да фокусира. Т.е., те имат резерв, имат капацитета да фокусират постоянно. Но си представете, че при това положение окото им е в постоянно напрежение, все едно постоянно вдигат тежести. Постоянно се напряга, което води до главоболие, особено след интензивна работа отблизо. Това също е един от симптомите, а цялото пренапрежение води до появата на ечемик по клепачите.
– Това означава ли, че главоболието може да подскаже и наличието на далекогледство?
– Има много причини за главоболие, но една от тях наистина може да се търси в некоригирано далекогледство. Поради способността на децата и младежите да компенсират далекогледството чрез фокусиране с тяхната очна леща, то може да остане скрито. И тука е
ролята на профилактичните прегледи,
които трябва да се правят поне веднъж годишно на децата, например при откриване на учебната година.
– Какви са лечебните методи за коригиране на далекогледство?
– Трябва да се подходи индивидуално към всеки пациент. Затова няма един най-добър универсален метод. Примерно на всички пациенти слагаме очила или на всички пациенти слагаме лещи. Както знаете, очилата много често са метод за коригиране на далекогледство, използват се т.нар. плюсови лещи, така се изписва и в рецептите за очила. Очилата се толерират повече от деца, от бебета, на които трябва да се коригира това състояние. А при тях няма как да стане с контактни лещи. Относно контактните лещи – те са другият метод за корекция, който е удобен при различни видове спорт, въобще за по-младите хора. Очните лещи имат всички плюсове, които очилата нямат: те съответстват на кривината на окото като осигуряват по-широко зрително поле в сравнение с очилата. Те не се замъгляват при студено време и са подходящи при повече движения.
Третият метод е т.нар. лазерно премахване на диоптрите или рефрактивна хирургия.
– Кога препоръчвате рефрактивна хирургия?
– Един от критериите за прибягване до рефрактивна хирургия е окото на пациента да е спряло своя растеж, тъй като с растежа се променя диоптърът. Когато е спрял растежът на окото, а това се случва между 21 и 25 години, тогава реално може да се пристъпи към поредица от изследвания. Те ще покажат дали този пациент е подходящ или не е подходящ за такъв вид операция. Правят се съответно няколко апаратни изследвания, разширяват се зениците, блокира се функцията на лещата, гледат се диоптрите преди и след блокирането. Необходими са около 3 часа изследвания, след което може да се установи дали пациентът е подходящ за лазерна корекция.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: http://zdrave.to