Yandex
Ако терапията започне навреме, пациентът може да работи и спортува
Ревматоидните заболявания са хронични, те са за цял живот. Тежки увреждания и дори инвалидизация са естественото им развитие, ако те не се диагностицират навреме и лечението им бъде отложено във времето. Закъснението на терапията с 3-6 месеца в някои случаи може да струва приковаването на човек към инвалидната количка. Това предупреждават ревматолози, основавайки се на дългогодишния си професионален опит.
Става въпрос не за дегеративните ставни заболявания в резултат на остеоартрозата, каквото е медицинското наименование на „шиповете“, а за голямата група на възпалителните ставни заболявания. Към тях спада автоимунният възпалителен ревматоиден артрит, псориатричният и реактивният артрит и болестта на Бехтерев.
При възпалителните ставни заболявания реактивният артрит се развива на фона на инфекция в организма. Тривиалната вирусна инфекция, от каквато страдат повечето хора през есента и зимата, обикновено възпалява две-три стави. Класическият реактивен артрит е характерен с триадата конюнктивит, уретрит и артрит. Първата и основна цел е да се установи каква е инфекцията, за да започне максимално бързо лечението, обяснява началникът на ревматологичното отделение в Клиниката по кардиология и ревматология на Военно-медицинска академия д-р Бойчо Опаранов. Той предупреждава, че ако диагнозата бъде забавена, а с нея и терапията, артритът може да напредне необратимо. Това означава, че не само ще деформира ставите, но и ще удари редица органи и системи. За разлика от т. нар. традиционен артрит, ревматоидният поразява най-често сърцето, бъбреците, белите дробове.
Оказва се, че автоимунните ревматоидни заболявания
„обичат“ младите хора
Затова и не са редки случаите, когато общопрактикуващи лекари, които трябва да насочат пациента към точния специалист, а именно ревматолог, се заблуждават и му дават направление за ортопед или травматолог. Те просто смятат, че младият човек е направил травма във фитнесзалата или докато е тичал в парка. Докато той обикаля погрешните кабинети и лекари, болестта напредва, разказва Боряна Ботева – председател на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ). Проблем е и лимитът на направленията, уточнява Ботева.
Не само трудното разпознаване на автоимунните ревматоидни заболявания се оказва проблем за закъснялото лечение. Някои от тях, като лупусът например, имат способността да се маскират като други болести. Това е заболяване на съединителната тъкан. Наричат го Великият имитатор, тъй като по симптоми може да прилича на грип, на рак, може да се изяви като кожен проблем и на какво ли още не. Затова и диагностицирането му се забавя от 6 до 9 години.
По наблюдения на пациентската организация има тенденция за увеличаване на тези заболявания. В България обаче нямаме направено специално проучване по този въпрос, за да е ясно дали действително те стават все повече и повече или се откриват по-често в резултат на добрата диагностика.
Съвременната терапия е безплатна
за пациентите. Освен конвенционалната, т.нар. златен стандарт, в последните десет-петнадесет години навлезе и съвременната биологичната терапия. Тя представлява специално разработени моноклонални антитела, насочени срещу специфичните цитокини. Цитокините са молекули, които отключват възпалителната реакция. Блокирането им я предотвратява. В България Националната здравноосигурителна каса реимбурсира тази терапия на 100 процента. Това означава, че те имат възможност да провеждат най-съвременното лечение, което води до добра ремисия. Така те са способни да извършват всекидневната си дейност и са напълно работоспособни.
Автор: Силвия Николова
Източник: http://www.monitor.bg