Не бързайте с антибиотиците. Този съвет дават специалистите по инфекциозни заболявания, защото знаят, че вирусите не са страшни и често си тръгват сами. Хората обаче масово изпадат в паника още при първите симптоми. Как да помагаме на организма сам да се справи с вирусите и кога е препоръчително да се пият антибиотици? Попитахме доц. Атанас Мангъров, началник на Първо детско отделение в столичната инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров“.
През зимните месеци най-често ни тормозят различните респираторни вирусни инфекции. В дългия списък е и грипът, но докато той циркулира в около дузина щама, останалите вируси са десетки хиляди.
Разпространяват ги най-вече децата,
защото нямат силния имунитет на възрастните. Основните инкубатори са училищата, детските градини и яслите. Там малчуганите обменят всевъзможни вируси, които след това отнасят вкъщи, предават ги на възрастните, а те на свой ред продължават разпространението им сред колеги и приятели. Студеното време също помага, защото ни вкарва на куп в затворени помещения, където вирусите виреят необезпокоявани.
Това обаче не означава, че ниските градуси могат да ни разболеят. Сами по себе си минусовите температури не са болестотворен фактор, но е истина, че ни влияят.
Студът създава условия за нарушаване на кръвоснабдяването на лигавицата на носа, а това е предразполагащ фактор, който помага на вирусите по-лесно да преодоляват защитните сили на организма, уточнява Атанас Мангъров. Носната кухина е първата бариера пред инфекциите, затова тя е и първата, която „сигнализира” при проблем.
Не всяка секреция обаче е белег за инфекция
или респираторно заболяване, категоричен е експертът. Обикновено секретите в носа ни играят ролята на защитна бариера за лигавицата и я предпазват от неблагоприятни външни въздействия. Появят ли се, значи лигавицата е раздразнена и затова мобилизира своята „охрана”. Най-често носът ни тече, заради вирусите, които сме вдишали, но същото може да се случи и когато времето навън е много студено. „Когато инфекцията е прясна, секретите са бистри и прозрачни. Когато се стичат през носа, човек започва да смърка, а когато се стичат назад по трахеята – започва да кашля. Но това все още нищо не означава. След няколко дни, понеже бистрите секрети са много вкусни, върху тях се заселват всички микроби, които нормално виреят около нас. А това оцветява секретите в жълто, зелено и ги прави по-гъсти”, обяснява доц. Мангъров. По думите му обаче цветните секрети също не са белег, че вирусите са ни разболели. Ако се чувстваме добре, нямаме температура и не сме отпаднали, значи организмът ни успешно се защитава от натрапниците.
Логиката подсказва, че щом не сме болни, значи нямаме нужда от лекарства и всички опити да спрем течащия нос или кашлицата са безпочвени. Симптомите са неминуеми и единственото важно нещо е да не се започва с „безумните лечения”, съветва специалистът.
„Сополите не се лекуват
и няма нужда да бъдат дърпани, смукани и духани. Това е все едно да имате рана със струпей и понеже той ви дразни, непрекъснато да го махате. С което на практика пречите на раната да заздравее”, разяснява Атанас Мангъров. Изсмукването на секретите не е препоръчително, защото причинява баротравма, която дразни лигавицата на носа и тя секретира още повече. Сред останалите порочни практики е да се капят антибиотични капки или кортикостероиди, които вместо да помагат, влошават положението. Традиционните капки за нос, чиято функция е да свиват кръвоносните съдове на лигавицата и да отпушват носа, също не вършат работа, защото те облекчават симптомите за около половин-един час, но след това настъпва рефлекторно разширение на кръвоносните съдове в носа и той се запушва още по-силно. „За хремата са достатъчни меки носни кърпички и физиологичен разтвор или морска вода, за да бъдат размекнати секретите, когато са твърде гъсти и жилави, за ад излязат сами“, съветва специалистът по инфекциозни заболявания.
Кога действително сме болни?
Най-сигурният начин да се ориентираме дали сме повалени от вирусна инфекция е да си измерим температурата. Като стойността от 37.1 градуса носи също толкова информация, колкото и граничните 39.9 градуса. Наличието на температура е сигнал, че защитните сили на организма са преодолени и той вече е болен. По-високата температура обаче не означава, че сме по-болни. Градусите се обуславят от специфичния начин, по който всеки различен организъм реагира на нападащите го вируси.
„Когато човек усети, че не се чувства много добре, още когато започне да кашля и да киха, без да е болен, трябва да даде шанс на организма си да се справи с това, което го е нападнало. Това става, като остане в покой, тоест слага си пижамата, ляга си в леглото, наспива се и си почива. За съжаление в днешно време, когато всички ходим на робота и няма кой да гледа децата вкъщи, това е само едно добро пожелание”, казва доц. Мангъров. Ето защо на отпуска по болест не бива да се гледа като на каприз от страна на служителите, а като на предписано домашно лечение. Хората, които се намират в стадия преди разболавянето, са също толкова заразни, колкото и болните. Оставайки си у дома те помагат не само на себе си, но и на околните, защото не им предават своите вируси.
Добрата новина е, че над 90% от рутинните вирусни инфекции, които циркулират в студените месеци, са самоограничаващи се заболявания, т.е.
минават от само себе си, без антибиотици
„Лекуват се, както се лекува счупен крак – лежиш и чакаш да ти мине. При тях човек трябва да си остане вкъщи, на максимално щадящ режим, за да мобилизира силите си и сам да се справи с инфекцията”, казва специалистът. Разбира се, взетите мерки могат и да не ни спасят от ускложнения, но по думите на доц. Мангъров те настъпват между 6 и 10 ден от появата на първите по-сериозни симптоми, като шансът да настъпят е около 10%. Острият период с неприятните температура, отпадналост, главоболие и повръщане продължава средно около 4-5 дни, след което симптомите традиционно започват да отшумяват. Ориентирът, който може да ни подскаже, че болестта не се развива добре, е общото състояние на организма. Ако то не остава поне на същото ниво, като предходния ден, а се влошава, трябва да се потърси специализирана помощ. „Антибиотици трябва да се пият веднъж на десет подобни разболявания и то не на втория ден, а поне след седмица”, категоричен е доц. Мангъров. „Ако в острия период на болестта детето приема антибиотик, на него ще му мине, но не защото е пило хапчетата, а защото са минали тези 4-5 дни. И ако се стигне до усложнения, ще трябва да пие втори антибиотик”, допълва той.
Подходяща профилактика на вирусните инфекции са ваксините, но такива засега има само срещу грип. Вирусът не е за подценяване, тъй като
буквално раздрусва имунната система,
в резултат на което повечето хора изкарват последващи бактериални или други вирусни инфекции. Другият проблем с грипните вируси е, че са прекалено изменчиви – мутират всяка година, а това не позволява на организма да натрупа имунологична памет срещу тях. Затова успяват да ни заразяват отново и отново. Понякога дори се „раждат” нови непознати щамове, какъвто беше този на „свинския грип”, и провокират световни пандемии, поради липсата на антитела. „Въпреки това имунизациите са добро решение, защото с тях човек може да си спести не само разболяването от грип, но и няколко последващи разболявания или усложнения. Пневмониите и енцефалитите са най-опасните усложнения при грип ”, казва доц. Мангъров.
Ваксините са подходящи също за деца, защото в студените месеци именно те осъществувят връзката между вирусите и хората. Когато едно дете ходи на училище, то на практика общува не само със съучениците си, но и индиректно с всичкитехни роднини и приятели. На практика чрез децата си ставаме част от едно мегасемейство, като
ежедневно сме в контакт с вирусите на поне 100 души,
затова и разболяването ни в действителност е неизбежно.
Доброто пожелание, за да сме здрави, е да избягваме светските събития и контактите с много хора през зимния сезон. Но тъй като всички те са част от ежедневния ни живот, по-лесно е да се примирим с мисълта, че неминуемо ще пипнем поне един вирус в близките месеци до пролетта.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/