Диагнозата „миома“ предизвиква страх у всяка жена. Притеснението от операцията и ужасът, че можеш да бъдеш осакатена, ако се стигне до отстраняване на матката, кара много дами максимално да отлагат лечението. А това ги вкарва в омагьосан кръг, който, в крайна сметка, може да превърне най-големият им страх в реалност. Защо не бива да се боим от миомните възли, можем ли да се предпазим от появата им и има ли щадящо лечение? Clinica.bg попита АГ специалистът д-р Илиана Христова. Гинекологът от столичната МБАЛ „Св. София“ бе част от екипа, отстранил на 1 септември безкръвно матка, уголемена 30 пъти.
Миомата е най-често срещаният доброкачествен тумор при жените, обяснява д-р Илиана Христова. Не води до смърт, но може значително да влоши качеството на живот, както и да затрудни забременяването, износването и раждането на бебе. За това какво провокира миомата има различни теории, обяснява АГ специалистът от „Св. София”. Знае се, че възлите се формират от единични клетки със сгрешени гени. Хормоните в репродуктивна възраст също стимулират нарастването им, затова и в менопаузата миомите намаляват размерите си, уточнява д-р Христова. В същото време, възрастта е основен рисков фактор. С непредването й – над 40 години, честотата е най-голяма – може да достигне и до 50%. Съвременният начин на живот също се оказва отключващ фактор за диагнозата. „Вървим срещу природата. В нея е предвидено жената да е бременна, раждаща и кърмеща – и отново бременна.
Навремето жените са имали около 8 менструации за цял живот
разкрива д-р Христова. И обяснява, че спонтанните месечни цикли се характеризират с повишени хормонални нива – на първо място, на естроген. „И това „храни” миомните възли и им позволява да растат. Когато правим кариера, работим, учим и оставяваме раждането на деца за по-нататък във времето, миомите се появяват”, предупреждава гинекологът. Обратното – бременността и кърменето, профилактират появата и растежа им. „Те работят срещу това заболяване. Затова, специално за кърменето, апелирам майките да го правят поне 6 месеца, дори и по-дълго, ако могат”, категорична е д-р Христова.
Миомите се разделят в 7 категории – според размерите и локализацията си. Затова и симптомите при жените често са различни. „Могат да са изцяло в кухината на матката или пък да растат навън, „на краче”, уточнява АГ специалистът. В първия случай, дори възелът да е 1 см, обикновено предизвиква болки ниско долу и кръвоизливи. Докато, ако расте навън, макар да е голям, е възможно пациентката да няма никакви оплаквания. Затова и ежегодните профилактични прегледи са толкова важни – консултация със специалист веднъж на 12 месеца е достатъчна, за да се „хване” проблемът навреме. Възлите да започнат да са следят – обикновено на 5-6 месеца, и гинекологът да избере най-доброто възможно лечение. Все пак, най-характерните симптоми при миома са
болки в корема, както и при секс, кръвоизливи
по време на менструацията и кръвотечения между циклите. В най-тежките случаи – обикновено при пациентки, които дълги години се боят да предприемат лечение, се стига и до анемии.
Д-р Христова не крие, че много от жените робуват на остарели „митове и легенди” по отношение на миомата. „Личните ми наблюдения са, че щом чуят диагнозата, не се доверяват на лекаря си. Търсят второ, трето и поредно мнение, докато някой колега им каже, че могат да чакат – и това ги устройва. Поне, докато не се стигне до анемия, силни болки и кръвоизливи – тогава нещата са вече неотложни, драматични и трудни за хирурга”, откровена е д-р Христова. Затова и с колегите й ежедневно се борят да пречупят остарелите разбирания и да убедят жените, че
няма да ги осакатят с операцията, а напротив
– ще им дадат качество на живот.
А истината е, че в последните години интервенциите в повечето случаи са безкръвни. Специално в АГ отделението на „Св. София” са направили само две „отворени” операции от началото на годината. Обикновено възлите се отстраняват лапароскопски и жените си отиват у дома след ден. За някои пациентки има и друга алтернатива – единични миоми да се премахнат неоперативно, с ултразвук при „Хайфу”-процедура, обяснява АГ специалистът. „Такъв апарат има в Плевен, в клиниката на проф. Григор Горчев, но селекцията е много строга, защото не всички жени са подходящи за тази терапия”, уточнява д-р Христова. Вече
има и лекарства, които за известно време могат да помогнат
но и те са временно решение, защото не могат да изкоренят проблема. Идеята им е да да задържат нарастването на възлите или ги „свият”. „Ако дойде пациентка над 40 години, която желае да забременее например, бихме й предложили лекарство, стига състоянието й да позволява. Защото една операция със съхраняване на матката изисква след себе си период на незабременяване между 1 и 2 години. А това означава жената да иде още по-напред във възрастта”, обяснява д-р Христова. В същото време, нелекуваната миома може да е пречка както за забременяване, така и за нормална бременност и раждане. Най-неприятният „сценарий” е възелът да е голям или да е преминал към кухината на матката, уточнява гинекологът.
Друг страх на пациентките – че миомата може да се „изроди”, също се оказва необоснован, успокоява д-р Христова.
Изключително рядко възелът може да е злокачествено променен – при под 1 на 1 000 жени
Смята се, че един гинеколог може да види веднъж или два пъти в кариерата си такъв случай”, допълва АГ специалистът. Е, тя вече се е натъкнала на подобен тази година. „Беше пациентка на колега. Една от двете „отворени” операции, за които споменах. За щастие, бяхме предвидили след изследвания с ултразвук и магнитен резонанс, че вероятно образуванието е злокачествено. Затова и предпочетохме да не поемаме излишни рискове”, разказва д-р Христова. И уточнява, че дори да нямат съмнение за злокачествен тумор, стандартно вземат предпазни мерки при лапароскопските операции. „Отстранените възли или уголемена матка се поставят в специални торбички – наречени „ендобег”. Чак тогава се раздробява тъканта, за да сме сигурни, че злокачествени клетки няма да се разпръснат в корема на пациентката”, обяснява д-р Христова.
Така са действали с колегите й при операцията на Огняна – пациентката с матка над 2 кг, която бе отстранена безкръвно на 1 септември в „Св. София”. „Всичко мина по план, само продължи повече време – чисто технически отне повече, веднъж раздробена на фрагменти, матката да бъде извадена”, разказва д-р Христова. Доволна е, че
още на същия ден Огняна е била на крака
на следващия пък се е прибрала вкъщи и вече може да тръгне спокойно на работа. Невъзможността да отсъства дълго от офиса е именно една от причините жената дълго да не се решава на операцията. Наред със страха, разбира се. „В нейния случай отлагането и неглижирането на проблема са факт, плюс недотам добри съвети на колеги, които са й дали вратичка да изчаква”, откровена е д-р Христова. Когато пък „ножът опрял до кокала” за Огняна, дошло другото препятствие – как да намери лекари, готови да я оперират безкръвно. „Да, това беше предизвикателство и за нас. Но имахме успех, защото сме много опитен и трениран екип”, удовлетворена е д-р Илиана Христова.
Автор: Лора Симеонова
Източник: https://clinica.bg/