Отделението по инвазивна кардиология в Университетската болница в Пловдив започна лечение на пациенти с резистентна хипертония по нов и ефективен метод – ренална денервация. Това е единственото в Пловдив и в Южна България място, където се извършва интервенцията за трайно понижаване на кръвното налягане.
Д-р Иван Мануков, д.м.н., е началник на отделението за кардиологично интензивно лечение и инвазивна кардиология. Завършва медицина през 1982 г. във ВМИ – Пловдив. Има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология и правоспособност по интервенционална кардиология. През 2006 г. защитава докторат по медицина.
Участник е в национални и международни научни медицински форуми. Има над 100 публикации в български и чужди медицински списания.
Член е на Българското кардиологично дружество, Българското дружество по инвазивна кардиология, Българското ендоваскуларно дружество, Европейското дружество по кардиология.
Експерт и консултант по интервенционална кардиология. Член на управителния съвет на Дружеството по инвазивна кардиология 2005 – 2007 г.
– Д-р Мануков, кой беше първият ви пациент, на когото приложихте новия метод?
– Методът бе приложен на 64-годишна пловдивчанка, която бе изписана от лечебното заведение с младежко кръвно налягане – 100 на 70. Жената постъпи със стойности 180 на 110 и при напускане на болницата се наложи да редуцираме приеманите от нея медикаменти. Изписана е в отлично състояние, след като повече от 10 години е страдала от тежка хипертония, за която е провеждала лечение с всякакви лекарства, но кръвното налягане не се е повлиявало и в резултат на това развива редица усложнения.
След като в болницата закупихме специализираната апаратура, предложихме да я лекуваме по новия метод, който в световен мащаб е доказал своята ефективност при болни с резистентна хипертония.
– Как се извършва реналната денервация?
– Реналната денервация се извършва със специална конзола в специализирана лаборатория за катетеризация. Апаратът генерира терапевтични импулси, които се доставят с катетър до бъбречните артерии, където се освобождават електрически импулси, които блокират мрежата от нервни разклонения около кръвоносните съдове. По този начин се постига трайно понижаване на кръвното налягане, което може да продължи с месеци и дори с години.
– Болезнена ли е процедурата? Използва ли се упойка?
– Интервенцията се прави с медикамент, който успокоява болния. С локална упойка се въвежда балонният катетър. След интервенцията пациентът остава за наблюдение в стационара поне за два дни.
– Все още ли артериалната хипертония се определя като световна епидемия?
– Артериалната хипертония отдавна се е превърнала в една от новите световни епидемии, тя е трудно лечима болест и с голямо социално значение поради усложненията, до които води. Болестта се развива обикновено след 40-годишна възраст, в повечето случаи се открива случайно. При нея важи правилото за 50-те процента – 50% от всички хипертоници знаят, че имат това заболяване, 50% от тях се лекуват и 50% постигат очакваните резултати. При останалите не се достигат прицелните стойности – 140 на 90 и в тези случаи се налага да се прилага новият терапевтичен метод – ренална денервация.
– Има ли ограничения за прилагането на реналната денервация или може да се лекуват с нея всички пациенти с резистентна хипертония? В кои случаи се налага да се прибегне до този метод?
– По принцип може да се прилага при всички хипертоници, но понеже е интервенционално лечение, все пак остава като терапия в резерв, когато няма ефект от стандартното медикаментозно лечение.
– Колко време след започване на лечението с медикаменти може да се каже, че медикаментозната терапия не действа?
– Когато при комбинация от три медикамента нямаме постигане на желания ефект, не постигаме прицелните стойности на кръвното налягане, тогава вече е редно да се приложи този метод на лечение и да не се чака да настъпят органни увреждания – клиниката в тези случаи става много тежка, настъпва инсулт, инфаркт, пациентите ослепяват… И затова не трябва да се отлага във времето терапията.
– Колко време след прилагане на интервенцията се усеща резултатът? Налага ли се да продължи приемът на лекарства или те вече стават излишни?
– Медикаментозното лечение се намалява значително, а ефектът е незабавен. Още при пролежаването в болницата се виждат ниските стойности на кръвното налягане, което е причина да се намалят и лекарствата, на които се поставя пациентът за амбулаторно лечение. И вече е въпрос на бъдещо наблюдение с какви лекарства ще остане болният по-нататък. Все още нямаме дългосрочни наблюдения и натрупан опит, за да кажем категорично в какви дози и точно как ще се промени лечението с лекарствата за високо кръвно налягане. Но едва ли ще можем да махнем всички лекарства, след като пациентът е страдал от толкова тежка хипертония, и то години наред, при това са настъпили вече и органни изменения – тук целта е да достигнем желаните и препоръчителни стойности на кръвното налягане. Т.е. те да са в такъв диапазон, че да не продължат да увреждат и в бъдеще органите и системите на пациента. А съответно това да се случва и с приема на по-малко лекарства.
– Какъв вид хипертония се повлиява най-добре от този метод на лечение?
– Желателно е пациентът да няма тежко заболяване на бъбреците. Защото в тези случаи, провеждайки лечението, без да сме премахнали основната причина за появата на хипертонията – заболяването на бъбреците, не можем да постигнем желания оптимален резултат. Както и ако има някакво тежко ендокринно заболяване, препоръчително и желателно е първо да се лекува основното заболяване, а не резултатите и последиците от него.
– Това ли са едни от основните тънкости, по които определяте дали пациентът е подходящ за прилагане на ренална денервация, или не?
– Да, то и затова кардиологът прецизира и взема решение за провеждането на това лечение – т.е. поголовно няма да се прилага.
– Какви рискове крие методът? Все пак операцията е свързана с нещо необратимо – блокирате мрежата от нервни разклонения около кръвоносните съдове?
– Методиката е сходна с интервенциите, които се правят на артериите на сърцето, на крайниците. В този смисъл подходът е един и същ. Все пак има известен риск и затова препоръките за прилагането му са само за пациенти, които не реагират достатъчно добре на стандартното медикаментозно лечение. И тъй като достъпът се прави през артерия на крака, колкото и голям опит да имаме като хирурзи, 1:1000 има някакъв риск да настъпят усложнения.
Милена ВАСИЛЕВА
Източник: http://zdrave.to