Доц. Марин Георгиев
Ракът на простатата е най-често срещаното раково заболяване при мъжа, като тази тенденция вече не е само в Западна Европа и Америка, но и в България. Все повече мъже на 45 – 50 години страдат, а най-младият пациент, който сме имали с рак на простатата, е на 39-годишна възраст. Не го казваме, за да плашим пациентите, а, за да им кажем, че е много важно да бъдат информирани и поне веднъж годишно след 45 години да посещават уролог. Това информира пред Дарик един от най-добрите уролози в България, който завежда Клиниката по урология в столичната Александровска болница доц. Марин Георгиев. С него разговаря Димитър Панев:
Определено проблемите, които в последните години изпъкват на преден план, са свързани с онкологичните заболявания. Както допреди години много се говореше за това, че сърдечно-съдовите заболявания са най-големият бич за здравето на българина и най-голямата причина за смъртност, то в последните две или три години ние се сблъскваме със все повече случаи на онкологични заболявания. Второ, тези случаи все повече се подмладяват и все повече млади хора на върха на своята кариера изведнъж се изправят пред този проблем, който, ако не бъде диагностициран навреме, може да бъде животозастрашаващ. Нещо повече – ракът на простатата е най-често срещаното раково заболяване при мъжа. Тази тенденция не е само в Западна Европа и Америка, но и в България. Това означава, че ние действително се отнасяме с повишено внимание към мъжкото здраве и по-специално към този вид рак именно поради факта, че той е най-често срещаният. Все повече мъже на 45 – 50 години страдат, а най-младият пациент, който сме имали, е на 39-годишна възраст. Не го казваме, за да плашим пациентите, а, за да им кажем, че е много важно да бъдат информирани и поне веднъж годишно след 45 години да посещават уролог. Разбира се, имаме възможност ранното откриване да го направим и с помощта на туморен маркер. Сам по себе си той не може да даде диагнозата, но в комбинация с преглед при уролог заболяването може да се открие рано. А, ако бъде открито рано, тогава вече може да настъпи трайно излекуване. Това е важното, което трябва да се знае – диагнозата рак не значи, че е настъпил краят. Това важи и за рака на пикочния мехур и за рака на бъбрека – при модерните методи за лечение ние можем да гарантираме на пациента трайно излекуване.
Така, например в нашата клиника от 4 години ракът на простатата и ракът на бъбрека се оперират по т.нар. минимално инвазивен метод, което означава минимална травма за организма. С отворчета в кожата на тялото влизат лапароскопските инструменти и цялата операция се извършва без разрез, а под контрола на камера с десеткратно увеличение. Това го имаме в нашата страна от 4 години и наш екип води програмата по роботизирана хирургия. Тоест, ние извършваме всички видове операции в онкоурологията. Туморът на простатата, туморите на бъбрека и на пикочния мехур вече можем да оперираме с робота Да Винчи, което има предимство дори спрямо лапароскопската хирургия, тъй като с робота се работи много прецизно. Това е новият стандарт, който слава Богу го има вече и в България. Тоест, няма смисъл да се самобичуваме, защото действително и аз, и колегите ми постоянно сме контакт с известни американски и европейски клиники и мога да кажа, че всичко, което в момента се прави в Европа в урологията, се прави и у нас. Нещо повече – това, което тряба да се знае, е, че ние тук не отказваме прием на нито един пациент, без значение от диагнозата. Тук има 24-часова грижа 365 дни в годината.
Как го постигате?
С цената на много труд, бих казал дори и със себеотрицание. Истината е, че, въпреки че работното време е между 7,30 и 8 часа, независимо дали се работи във вредна среда или не, редовно се остава поне по час или два допълнително. Всички лекари от нашата клиника правят едно изключително важно дарение на своите пациенти – тяхното свободно време.
Какво е предизвикателството пред Вашата клиника, когато говорим за бъбречни трансплантации?
По отношение на бъбречните трансплантации програмата по живо донорство, която върви в нашата клиника, все повече набира скорост и все повече двойки се съгласяват да участват в нея, а именно – баща или майка, брат или сестра могат да дадат бъбрек на свой роднина. Реално нямаме до момента случай на отхвърляне на бъбрека. Разбира се, това е голямо предимство при живото донорство, тъй като сходството е доста по-голямо. Така или иначе обаче това е един къртовски труд, който е свързан с изключително много работа. Примерно, има донор във Варна, пътуваме, връщаме се по нощите… Четири екипа подсигуряват тази дейност, което гарантира непрекъснатост на процеса, а и качество. По отношение на предизвикателствата – те излизат всеки ден. Затова трябва да сме подготвени, както технологично, така и като обезпеченост с кадри, които знаят защо са тук. Мога да кажа, че тенденцията, която изпъква на преден план, когато стане дума за младите лекари, е различна при нас. В момента в Клиниката по урология има пет специализанта и пет човека чакат да бъдат приети при нас и да работят доброволно без заплащане, за да специализират. С гордост мога да кажа, че пречупваме тази тенденция. Тук става дума за тежък труд и много безсънни нощи, но въпреки това тези хора са готови да работят без пари и да специализират. Тук трябва да отдадем дължимото и на Александровската болница.
Да разбирам ли, че оставате оптимист за българското здравеопазване?
Да, точно с това, което казах, не само съм оптимист, аз изпитвам едно страхотно удовлетворение и облекчение от това, че тази тенденция с младите хора започва да се пречупва. Те започват да намират смисъл да остават, а за нас пък остава радостта, че всичко това се случва в българската урология.
Източник: http://bestdoctors.bg