Доц. д-р Иво Петров, д.м., е национален консултант по инвазивна кардиология, началник на Клиниката по кардиология и ангиология в болница Aджибадем Сити Клиник – София.
Доц. Петров завършва медицина през 1992 г. в МУ-София. Има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология, ангиология и тясна специализация по инвазивна кардиология. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към фондация “Фавалоро”, Буенос Айрес, Аржентина. През периода 1999 – 2000 г. е стипендиант по инвазивна кардиология и радиология в същата болница. Между 1992 г. и 2006 г. доц. Петров работи в Университетска болница “Св. Екатерина”, където преминава през позициите доброволен сътрудник, асистент, старши и главен асистент в клиниката по кардиология. В този период в рамките на 2 години е стипендиант в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към фондация “Фавалоро”, Буенос Айрес, Аржентина. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичната клиника на болница “Токуда” в София. През 2010 г. придобива звание “Доцент”.
Има огромен опит в ендоваскуларните процедури на артериите на мозъка и други мозъчно-съдови заболявания, на коремна и гръдна аорта (при аневризми и дисекации), на артериите на коремни органи и долни крайници и при тежки състояния на съдовете на сърцето. Прилага уникален метод за лечение на резистентна хипертония – ренална денервация. Въвежда и специализиран център за лечение на белодробна тромбемболия и остър исхемичен инсулт.
– Доц. Петров, какви са модерните начини за лечение на исхемичния мозъчен инсулт?
– Те, всъщност, бяха прогнозирани преди време, а именно, че при исхемичния мозъчен инсулт, най-вероятно, ще се върви по пътя, който беше извървян в лечението на миокардния инфаркт. Тоест, от венозно приложена терапия се мина към т.нар. катетър базирани техники.
– Какво представляват тези техники?
– При тях първо фибринолитикът се вкарваше директно в артерията, причиняваща инсулта, за да се разгради тромбът, и след това се премина към пряко интервенционално лечение с механични средства. И новината отпреди 2-3 дни е, че по време на парижкия курс по реваскуларизация това беше една от основните теми – лечението на исхемичен инсулт от ендоваскуларен мултидисциплинарен екип. Беше общо мнението (както са променени и последните клинични ръководства), че златен стандарт става приложението на системна фибринолиза плюс механични средства, тоест – извличане на тромба посредством катетри и аспирационни катетри, което всъщност е новият златен стандарт. Като може би най-интересното е, че всички колеги се съгласиха – не може лечението да бъде успешно само в резултат от усилията на една специалност.
– Можем ли да очакваме този нов златен стандарт да се превърне в масова практика?
– Осъществимо е, но не е никак лесно. Трябва всички да са налични – неврохирург, невролог, който да установи индикацията, и неврообразен диагностик, който да каже колко е голям инсултът и дали има шанс при интервенция да се спаси голяма част от мозъка и, разбира се, интервенционалист. Много категорично се подчерта на парижкия курс, че интервенционалистът може да бъде с различна специалност – неврохирург, кардиолог, рентгенолог. Важното е да бъде обучен според стандартите.
– Отваря ли се по-широко времевият прозорец, в който помощта при инсулт да е ефикасна?
– Ограничението напоследък придобива известна условност – след шестия час се позволява да се прави интервенция само и единствено ако има достатъчно голяма зона, която е застрашена, но не е загинала. При установяване на такава зона, може дори и след 12-ия час да се прави интервенцията. С други думи, вече се измъкваме от тази схоластична картина, при която след 6-ия час не се прави интервенция.
– Кое е по-голямо предизвикателство – организационната или чисто медицинската част?
– Важен въпрос. Принципно за крайния успех са важни всички компоненти. От логистично-организационна гледна точка е необходимо пациентът да пристигне навреме и в относително добра кондиция. От тясно процедурна гледна точка пък е важно, когато пристигне пациентът, там да бъде максимално бързо обслужен. Това е резултат от много добрата колаборация между членовете на екипа. Никакво забавяне не бива да се допуска. Напоследък много се говори за пропускане на някои от елементите на предишния алгоритъм, при който пациентът трябваше да бъде приет в интензивното отделение, да му бъдат назначени изследвания, скенерът се позволяваше да бъде направен в рамките на 24 часа, когато е само информативен, не служи за обосноваване на интервенция. Смята се, че немалка част от тези компоненти могат да бъдат пропускани и сега вече в Западна Европа и в САЩ пациентите от линейката влизат направо за образното изследване. Там незабавно се прави СТ или MRI ангиография, която дава информация както за подлежащата тъкан, така и за застрашената, но не загинала зона, дава информация и за съдовия проблем. Реално това скъсява времето за реакция и, разбира се, води до много по-добър резултат.
– Колко близо сме ние до такава организация?
– Много далеч сме. Например в САЩ има линейки, оборудвани със скенер и звеното, което ще приеме пациента, има информация още по време на транспортирането за клиничното му състояние, доколко е увредена подлежащата мозъчна тъкан и екипът е напълно подготвен какво ще трябва да прави. У нас би трябвало да се следва схемата за лечението на острия миокарден инфаркт. Защото не е нужно да се изобретява топлата вода, а трябва да се използва опитът на цялата система. Искам да кажа, че ние сме достатъчно активни и позитивно настроени. Имаме в нашата болница начален опит, сега предстои международна публикация за първите 18 пациенти, които сме лекували по този начин с много добри резултати.
Освен това съвсем предстоящо е създаването на работна група по исхемичен мозъчен инсулт към Дружеството на кардиолозите по примера на Европейското дружество. В резултат от сътрудничеството между 6 наши дружества – по съдова хирургия, по анестезиология и реанимация, по ендоваскуларна терапия, по невросонография, по ангиология и флебология и Дружеството по кардиология – изкристализира нашият консенсус за интервенционално ендоваскуларно лечение на исхемичен инсулт. Направили сме компилация от най-авангардните и съвременни клинични ръководства за такова лечение. Следваме освен най-добрите клинични практики, също и една заповед на МЗ за ендоваскуларно лечение на мозъчен инсулт. Така съвременното лечение може да стане по-скоро практика, отколкото изключение. Защото в момента е изключение.
Добра новина е, че у нас в областта на сърдечносъдовите заболявания има сериозен напредък и в голяма степен както профилактичната, така и терапевтичната част се оптимизират с всеки изминал ден.
– Има ли ефикасно противодействие на ритъмните нарушения като важна причина за инсулт?
– Да, разбира се. Нерядко се казва, че за мозъчните инсулти са виновни кардиолозите, с което до голяма степен аз съм съгласен. Например, предсърдното мъждене става все по-често срещано в наши дни. Основна причина е застаряването на населението и не навреме лекуваната артериална хипертония. Смята се, че при сегашната тенденция на застаряване в напредналите страни поне една трета от хората през живота си имат епизод на предсърдно мъждене. И като се има предвид, че това е един от най-сигурните механизми за образуване на тромб и, съответно, тромбоемболия, се оказва, че предсърдното мъждене е сред най-честите причини за исхемичен мозъчен инсулт.
– Може ли епизодът на предсърдно мъждене да остане единичен?
– Най-често той е рецидивиращ. Затова при първи епизод медицинският екип трябва да оцени риска и ако е висок, пациентът да бъде включен на антикоагулант, за да бъде предпазен от потенциално фатални следващи епизоди. Няма значими оправдания за не включване на пациента на антикоагуланти. Още повече че вече има няколко нови, орални медикаменти, които са удобни за прием и ефектът им се контролира по-лесно.
Бих казал, че ефикасното лечение на сърдечносъдовите проблеми е сред добрите “виновници“ за нарастване на средната възраст на населението.
(със съкращения)
Подготви Милена ВАСИЛЕВА
Източник: http://zdrave.to