Високото кръвно налягане или казано по друг начин артериална хипертония (АХ) е състояние с голяма социална значимост поради многото заболели и сериозните здравословни последствия затях. За да намерят подходящо лечение, учени и лекари изследват причините, водещи до развитието на това заболяване.
С развитието на медицинската наука все повече се набляга на ролята на автономната нервна система в двете й части- симпатикус и парасимпатикус, за развитието на артериалната хипертония. Автономната нервна система отговаря за правилното функциониранена вътрешните органи и състоянието на кръвоносните съдове, а симпатикусовия компонент е от основно значение за реакциите на организма към стрес.
Когато симпатикусовата нервна система се активира, организмът отговаря със зачестяване на сърдечните удари, с което се покачва и пулса, както и със стесняване на периферните артерии. Всички тези реакции имат за резултат повишено артериално налягане и артериална хипертония.
С напредъка в технологиите за изследване на сърдечно-съдовата система се доказа, че повишена активност на симпатикусовата нервна система наблюдава не само при гранична хипертония, но и при лекостепенна, умерено тежка и тежка артериална хипертония.
Освен това, при болни от АХ, колкото по-високо е артериалното налягане, толкова повече се засилва действието на симпатикусовата нервна система, което потвърждава хипотезата, че между тези две явления съществува причинно-следствена връзка. Редица проучвания доказват, че повишената сърдечна честота в покой е рисков фактор за внезапна смърт при мъже на средна възраст и е свързана с повишен риск от смъртност при мъже с хипертония. Също така, повишената симпатикусова активност е основен фактор за повишена сърдечна честота и създава повишен риск от сърдечно-съдова смъртност
Не могат да бъдат пренебрегвани и доказателствата, че хранителни и поведенчески фактори, като високия прием на сол или прекалената консумация на алкохол, могат да стимулират в голяма степен симпатикусовата нервна система, с което се учестява пулса и артериалното налягане се покачва.
Свръхактивността на симпатикусовата нервна система има увреждащо действие върху сърцето и неговата помпена функция, както и върху функцията на бъбреците. Освен това, симпатикусовата нервна система може да се активира при стрес, диабет, затлъстяване и тютюнопушене
Стойностите на артериалното налягане не са постоянни и по тази причина се наблюдават промени в хода на денонощието. При голяма част от пациентите, през нощта се наблюдава явлението „dipping” или спад в артериалното налягане поради намаляването на импулсите от симпатикусовата нервна система. Това доказва, че АХ е динамично състояние, което се изменя с времето и овладяването му изисква внимателно подбрана терапия.
Свързаната с хипертония свръхактивност на симпатикусовата нервна система е по-голяма, ако хипертоничното състояние е съпътствано от метаболитно заболяване. Такъв е случаят при хипертония, свързана със затлъстяване, при която симпатикусовата нервна система се активира в по-голяма степен, отколкото при наличие на само едно от двете заболявания. Това явление е описано и при захарен диабет, съпътстван от хипертония.
При пациентите с така наречения „метаболитен синдром”, тоест страдащите едновременно от артериална хипертония, затлъстяване с повишени нива на холестерола и захарен диабет тип 2, симпатикусовата нервна система е патологично активирана, пулсът е учестен и повишеното артериално налягане изисква специфично и правилно дозирано лечение.
Европейските и канадските кардиологични ръководства препоръчват на лекарите да обмислят приложение на високоселективни бета-блокери като първоначална терапия за лечение на хипертония при пациенти в млада възраст, особено при пациенти и повишена сърдечна честота.
Д-р Ана-Мария Младенова, Medical News
Източник:
- Grassi G. Assessment of sympathetic cardiovascular drive in human hypertension: achievements and perspectives. Hypertension. 2009 Oct;54(4):690-7. doi: 10.1161/HYPERTENSIONAHA.108.119883. Epub 2009 Aug 31.
Източник: http://medicalnews.bg