Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести в интервю за Агенция „Фокус“ за регистрирания взрив на заболели от хепатит А в циганския кв. „Изток“ в Луковит.
Фокус: Проф. Кантарджиев, каква е актуалната обстановка в страната, след регистрирания взрив на заболели от хепатит А в циганския квартал „Изток“ в Луковит?
Проф. Тодор Кантарджиев: От началото на тази година досега имаме почти два пъти повече случаи на хепатит от 2016 г. Това говори, че хепатит А се е увеличил. На какво се дължи това? Обикновено, когато някои слоеве от населението започват да живеят в сравнително по-хигиенни условия, те не са в съприкосновение на вируса на хепатит А. Той се предава като т.нар. „болест на мръсните ръце“. Обикновено е свързан или с недобро водоснабдяване, непроверени води, или с по-ниско хигиенно ниво и немиене на ръце. Когато условията с годините се подобрят, тогава хората не боледуват като бебета и деца от този хепатит. При влошаването на битовото състояние и проблеми във водоснабдяването, попадане на фекални води във водопроводната чиста вода, недостатъчно хигиенно състояние и миене на ръцете, е възможно да се получат взривове от инфекция при неваксинирани хора и такива, които не са преболедували и нямат изграден имунитет. Това обикновено е притеснително, защото едновременно се разболяват много хора.
При хепатит А е много трудно да се намери източникът на инфекция, защото заболяването е с продължителен инкубационен период и не може да се разбере точно как и кога се е заразил човек. Хубавото е, че това е хепатит, който не оставя трайни поражения на човешкото здраве и не уврежда трайно черния дроб. При хепатит А трябва една година да се спазват хигиенни условия и диетично хранене за възстановяване на функциите на черния дроб и на целия организъм.
Има ваксина за хепатит А, която масово се прилага само в една държава – Израел. Иначе при хепатит А човек се ваксинира, ако задължително не е боледувал и трябва да посети регион, където го има – да речем в Тропиците, Централна Африка, Латинска Америка или Югоизточна Азия.
Фокус: Колко са заразените до момента хора с хепатит А у нас?
Проф. Тодор Кантарджиев: На сайта на Националния център по заразни и паразитни болести има данни за всички 60 заболявания, които представляват опасност за общественото здраве, инфекциозни са и срещу които трябва да се взимат мерки. При рубриката хепатити виждаме, че ако миналата година до септември сме имали около 900 случая, сега през 2017 г. имаме регистрирани около 1700 случая.
Фокус: Какви мерки могат да се предприемат за ограничаване на разпространението на болестта?
Проф. Тодор Кантарджиев: Това са хигиенни мерки, много добър контрол на водата и недопускане фекални води да попаднат във водопровода на питейната вода, както и миенето на ръце. Трябва да се обсъди и въпросът за прилагане на ваксина при една продължителна проява на това заболяване. Трябва да се прецени каква част от хората, подлежащи на ваксинация, са вече преболедували, за да не бъдат имунизирани, защото имат изграден траен имунитет.
Преди години си спомням танковата бригада, когато все още имаше такава до София, всяка година стотици момчета боледуваха и никой не се сети да ги ваксинира. Сега да видим как ще реагираме при тези случаи.
Фокус: Освен в Луковит има ли и в други части от страната взривове на заболели от хепатит А?
Проф. Тодор Кантарджиев: В момента нямаме сведения за по-значителни взривове от хепатит А. От години такава увеличена заболеваемост имаше в град Ихтиман.
Люба АЛЕКСИЕВА
Източник: Информационна агенция „Фокус“