Поетапна демонополизация на НЗОК, развитие на електронното здравеопазване, създаване на Национален регистър на медицинските изделия, заплащани с обществени средства, по-стриктен контрол за наблюдение на лекарствата и ограничаване на износа им при необходимост – това са само част от разписаните мерки в сектор „Здравеопазване“ в управленската програма на кабинета за периода 2017-2021 година, която вчера беше приета от Министерски съвет.
Демонополизация на НЗОК, но поетапна
Очаквано, управляващите са разписали в плана си за управление демонополизация на НЗОК, което беше и една от точките в предизборната им кампания. Как точно ще се осъществи това от програмата на властта обаче не става ясно. За целта управляващите ще черпят идеи от обществен дебат относно демонополизацията на НЗОК, който ще трябва да начертае и моделите и средствата за постигане на демонополизация.
В програмата им е разписана още подкрепа на политики за увеличаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски, както и подкрепа на информационни кампании за повишаване на доброволното изпълнение на задълженията за здравноосигурителни вноски. Обвързване на критериите за качество на медицинските дейности с достъпа до финансиране с ресурса на НЗОК е друга мярка, която планират управляващите. Във визията си за сектор здравеопазване те ще разчитат и на Националната здравна карта, въз основа на която ще развият механизми за осъществяване на селективен подбор при избора на изпълнители на медицински услуги, финансирани от касата, е посочено още в програмата им, касаеща здравноосигурителния модел. В него се залагат и промени в пакета болнични дейности, които се финансират от НЗОК, с цел извеждане на дейности в извънболничната помощ, както и усъвършенстване на механизмите на остойностяване на медицинските дейности, отчитащи всички компоненти, включително и труда на медицинските специалисти.
Е-здравеопазването
Развитие на електронното здравеопазване, за което наскоро от Сметната палата констатираха пълен провал в усилията на управляващите през последните 10 години, е друг приоритет в програмата на властта. Управляващите планират създаване на интегрирана информационна система, което да свърже в реално време информационните системи на МЗ, НЗОК, НОИ, НАП, болниците, практиките в извънболничната помощ и аптеките, както и прехвърляне на целия документооборот в електронен вид. Планира се и изграждане на електронен здравен запис, електронна рецепта и електронно направление. Управляващите ще работят и за национално внедряване на единен пациентски идентификатор.
Лекарства
Сериозно място в програмата намира лекарственият сектор. Управляващите планират мерки за наблюдение на лекарствените продукти и при необходимост ограничаване на реекспорта им с цел осигуряване своевременен достъп на българските пациенти до лекарствена терапии. За целта ще бъде създаден списък на медикаменти, чиито износ може да бъде ограничаван, и списък на наблюдавани лекарствени продукти, за които през последните три месеца са постъпили уведомления за предстоящ износ. Усъвършенстване на реимбурсната и ценова политика в областта на лекарствените продукти чрез въвеждане на ясни правила за участниците на фармацевтичния пазар с цел проследяване на ефекта от новите медикаменти, включени в Позитивния лекарствен списък, разработване на фармако-терапевтични ръководства по всички клинични специалности и не на последно място – Централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектора, който да организира обществените поръчки за медикаментите в болниците, са другите набелязани мерки в програмата.
Медицински изделия
Любопитен момент в планираните точки в сектора е и създаването на Национален регистър на медицинските изделия, заплащани с обществени средства. Целта е по-висока ефективност и контрол, става ясно от програмата. Припомняме, от години медицинските изделия са една от „пробойните“ в системата, подлежаща на чести критики поради факта, че липсва яснота за определянето на цените им.
Заплати
Разработване на нов модел за заплащане на работещите в системата на здравеопазването е сред другите набелязани от властта мерки в сектора, като за момента в програмата на кабинета се посочва, че той трябва да е обвързан с образователно-квалификационната степен, но и с постигнатите резултати. Припомняме, наскоро стана ясно, че здравният и финансовият министър са провели среща именно по въпроса, касаещ въвеждането на стандарт на заплащане в сектора. Властта планира и поетапно увеличение на възнагражденията в центровете за спешна медицинска помощ със средства от държавния бюджет. Работещите в системата на спешна помощ ще бъдат подлагани на периодична оценка на знанията и уменията им.
Дисбаланси
Управляващите си поставят за цел и преодоляване на регионалните дисбаланси в системата на здравеопазването, като според тях това може да се реализира чрез прилагането на Националната здравна карта. В момента тя е атакувана в съда, като се чака окончателното становище на ВАС поради обжалването от страна на МЗ и МС.
Властта планира и повече стимули за работата в незаети практики, както чрез подкрепа на държавно, така и на местно ниво. В програмата им е разписано още и разширяване на обхвата на специализираната извънболнична помощ, както и стимулиране на обединението на лечебните заведения за болнична помощ на регионален принцип за по-ефективна комбинация на предлаганите дейности и осигуряване на комплексно обслужване на пациентите.
Източник: http://www.zdrave.net