Бум на перитонзиларни абсцеси наблюдават специалистите по уши-нос-гърло през лятото. Гнойните инфекции са усложнения на гнойната ангина и мъчат предимно децата между 7 и 17-годишна възраст. Най-неприятният момент е, че абсцесът не се повлиява от лекарства и се лекува само оперативно. Каква е профилактиката и налага ли се вадене на сливици? По темата разговаряхме с ръководителя на отделението по УНГ болести в болница „Тракия“ в Стара Загора доц. Петър Руев.
Перитонзиларният абсцес е образуване на гнойна колекция между сливицата и гърлото. Провокира се от бактериална инфекция на сливиците, но когато тази инфекция премине в околните такъни, се формира абсцес. „Проблемът е, че понякога ангината може да протече напълно безсимптомно. През това време децата не се лекуват и много лесно се образуват абсцесите”, уточнява доц. Руев.
Инфекциите от този тип са много актуални през лятото, защото горещините създават благоприятни условия за размножаването на бактериите. Когато температурите прехвърлят нормалните стойности за сезона, микроорганизмите стават изключително виролентни, разможават се бързо и инфекцията може светкавично да премине в околните тъкани. Така една банална по своя характер ангина може да прерастне в абсцес.
„Хората казват – боли ме гърлото, но не взимат мерки и чакат да им мине. Точно при тях най-често се развиват абсцеси”, коментира доц. Руев.
Състоянието започва със силна болка в гърлото, която се разпространява към ушите и зъбите. Температурата може да се повиши до 38-40 градуса, но най-характерно е
сковаването на долната челюст.
В началото пациентите се оплакват от мъчително преглъщане, но с напредването на абсцеса отварянето на устата става почти невъзможно. Такива пациенти трудно се хранят, имат неприятен дъх от устата и обложен език.
„Най-често се наблюдава т. нар. hot potato voice – гласът, който ще издадете, ако ядете горещ картоф. Все едно имате нещо в устата. При абсцес мекото небце не се движи и гласът става характерен. Пациентите трудно си отварят устата, защото преминавайки в околните тъкани, инфекцията засяга мускулите, които движат челюстта”, разясни УНГ специалистът.
Заболяването не е за подценяване, тъй като не се влияе от класическото медикаментозно лечение и не може да мине от само себе си. Лекарствата действат само при първия етап на инфекцията, когато все още няма абсцес. „Когато се образува абсцесът, той се капсулира, организмът се опитва да го ограничи и тогава медикаментите не могат да действат, защото не могат да стигнат до абсцесната кухина. Тогава единственото
възможно лечение е инцизия и дренаж”,
допълва доц. Руев.
При инцизията абсцесът се отваря по хирургичен път, за да може насъбралата се гнойна течност да се отстрани. За целта пациентите се приемат в болница, където прекарват няколко дни, защото след интервенцията има период на възстановяване. Обикновено тогава се включва и антибиотично лечение, което в зависимост от състоянието на пациента може да се проведе в болницата или у дома.
Терапията обаче не винаги приключва с това, тъй като абсцесите имат свойството да рецидивират. Дори пациентът да бъде излекуван, на мястото на абсцеса или вътре в сливиците често се образуват микроабсцеси, които могат отново да се активират при следваща инфекция. Ето защо след инцизията и антибиотичното лечение обикновено
следва премахване на сливиците.
„Добре е това да се случи до месец след хирургичното отваряне на абсцеса, защото след това се образуват сраствания, които на свой ред затрудняват оперативното лечение”, съветва доц. Руев.
Най-доброто решение за хората в този случай е да се пазят от възпаленията на сливиците – т. нар. тонзилити. Те най-често се изразяват в чести ангини, които традиционно се лекуват с антибиотик. „Профилактиката на абсцесите е лечението на хроничния тонзилит. Особено в летния период, когато има обостряне на този хроничен тонзилит. Ако пациентът боледува по 3-4 пъти в годината или е имал между 5 и 7 ангини за последните две години, значи честотата на гнойните инфекции е висока и трябва да се вземат мерки”, отбелязва доц. Руев.
За целта трябва да се направи определен пакет от изследвания и зъдължителна консултация със специалист, за да може
възпалението на сливиците да се овладее навреме.
Само тогава може да се предотврати появата на абсцес. „Много рядко абсцесът се образува при напълно здрави хора. Тогава трябва да търсим други причини, допълнителни заболявания, които да отслабват имунната система и да благоприятстват разпространението на инфекцията извън сливицата. Тогава се прилага не само оперативно, но и имуностимулиращо лечение”, допълни доц. Руев.
Добрата новина е, че абсцесите и хроничният тонзилит нямат връзка с увеличената трета сливица при по-малките деца. Уголемяването й обикновено е свързано с хипертрофията на сливиците, но не и с бактериалните инфекции в тази област. Освен това хроничният тонзилит се среща при по-големи деца, когато третата сливица вече е претърпяла обратно развитие, уточнява експертът.
Абсцесите също така не крият рискове за слуха. Могат да се провокират от болен зъб, но в много редки случаи. Капките за нос не помагат и нямат отношение към заболяването, обобщава доц. Руев.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/