След одит на Сметната палата на изпълнението на „Електронно здравеопазване“ за периода между 1 януари 2012 г. и 30 юни 2016 г. стана ясно, че България все още няма изградена интегрирана здравно-информационна система. Независимо, че „Електронното здравеопазване“ е постоянен приоритет във всички правителствени програми и национални здравни стратегии през последното десетилетие – унас то не се е реализирало.
Отговорност за управленските решения през одитирания период носят шестима министри на здравеопазването, петима управители на НЗОК и шестима директори на Националния център по обществено здраве и анализи.
Налице е дълго забавяне в изграждането на електронното здравеопазване, като действията на институциите могат да бъдат определени като неефективни.
От 2012 г. досега са направени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на интегрирана/национална здравно информационна система, обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви и сериозна сума пари останали неусвоени.
Действията на Министерството на здравеопазването не са обсъдени и съгласувани с НЗОК като ключов участник в здравно-информационната система на здравеопазването.
Неуспехите показват, че цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване.
Автоматичен обмен на данни между информационните системи на НЗОК, на Национален център по обществено здраве и анализи и на Министерството на здравеопазването не се осъществява. Въведените политики за сигурност на информацията не са сертифицирани в съответствие с международния стандарт.
Почти 10 години след осъзнатата и стратегически декларирана необходимост не са създадени електронно направление, електронна рецепта и други софтуерни приложения за обмен на данни в реално време.
Не е изградено пълно електронно здравно досие, което да осигури на гражданите и медицинските специалисти необходимата информация за вземане на адекватни решения в процеса на диагностика, лечение и рехабилитация. Единствено НЗОК поддържа частично здравно пациентско досие.
Няма работещ Национален здравен портал, който да бъде използван като единна точка за достъп до електронни здравни услуги и предоставяне на важна информация за здравна профилактика, здравно образование и др.
Системата за мониторинг и контрол върху реализацията на електронното здравеопазване се нуждае от съществено подобряване.
Проведено е национално представително изследване на удовлетвореността на гражданите от реализацията на електронното здравеопазване. Резултатите показват, че 47% от респондентите са запознати с „електронното здравеопазване“, от тях 8 % са удовлетворени от дейността на институциите за реализацията му. Това потвърждава наличието на съществени пропуски в дейността на институциите. Едва 8 % са тези, които имат достъп до своето електронно здравно досие.
Сметната палата даде на министъра на здравеопазването 20 препоръки и на управителя на НЗОК – 7 препоръки, които трябва да се изпълнят до края на следващата година.
Източник: https://news.bg/